Определение № 265069 от 29.12.2020, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ …………./29.12.2020., гр. Варна

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА

НИКОЛОВА като разгледа гр.д. № 15763 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от З. Димитрова А. ЕГН ********** срещу „Е.М.“ ЕООД ЕИК ********* с адрес: *** Рачо Петков - Казанджията № 4-6, за заплащане обезщетение за имуществените вреди в общ размер на 1887.13лв /хиляда осемстотин осемдесет и седем лева и 13 ст./ представляваща сбор от сумите:

- 189 лв. - държавна такса по сметка на ВРС за образуване на гр.д.№ 1398/2019 г. на ВРС, 40 състав;

- 2 лв. - преводна такса за държавна такса по гр.д.№ 1398/2019 г. на ВРС, 40 състав;

- 600 лв. - адвокатски хонорар за процесуално представителство и съдействие по гр.д.№ 1398/2019 г. на ВРС, 40 състав;

- 94.13 лв. - държавна такса по сметка на ВОС за разглеждане на въззивна жалба по в.т.д.№ 2109/2019 г. на ВОС, 5 състав;

- 2 лв. - преводна такса за държавна такса по в.т.д.№ 2109/2019 г. на ВОС, 5 състав и - 1 000 лв. - адвокатски хонорар за процесуално представителство и съдействие по в.т.д.№ 2109/2019 г. на ВОС, 5 състав.

В исковата молба се излага, че посочените вреди представляват такси и разноски, направени по образувано по почин на ищеца исково производство по гр.д.№ 1398/2019 г. на ВРС, 40 състав, с правно основание чл. 439 от ГПК, и в производството по в.т.д.№ 2109/2019 г. на ВОС, 5 състав, образувано по жалба на ищеца срещу постановеното по гр.д.№ 1398/2019 г. на ВРС, 40 състав решение.

В молбата се излага още, че през 2005г. било образувано изп. дело №20053110410336 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, срещу З. Димитрова А., Руска Тодорова Вълчева, Добромир Димитров Мандалев -починал и Йордан Цонев Йорданов, което по молба на взискателя „Е.М.“ ЕООД през 2018г. било предадено на ЧСИ Христо Георгиев с peг.N:892 при ВОС за продължаване на изпълнението по него, като е преобразувано под изп.дело N:20188920402698. Сочи, че през периода 2005 -2018 г. по изпълнителното дело не били предприети абсолютно никакви действия по принудително събиране на вземанията. Твърди, че вземането на кредитора по това изпълнително дело е погасено по давност, поради бездействие на кредитора. За установяване на това твърдяно от ищеца обстоятелство било образувано по нейн почин исково производство с правно основание чл. 439 от ГПК, под № 1398/2019 г. на ВРС, 40 състав. По това дело ищцата извършила част претендираните с настоящата искова молба разноски.

Останалата част от разноските ищцата извършила в производството по въззивно обжалване на решението, постановено по това дело, образувано под № 2109/2019 г. на ВОС, 5 състав, Т.О. Сочи, че с решението по в.т.д.№ 2109/2019 г. на ВОС, 5 състав въззивният съд обезсилил постановеното от районния съд решение по гр.д.№ 1398/2019 г. на ВРС, 40 състав. До този извод за правния спор окръжният съд достигнал, тъй като в хода на въззивния съдебен процес по установяване на недължимостта пред ВОС, един от солидарните длъжници изпълнил доброволно задължението, което довело до прекратяване на изпълнителното дело и отпадане на правния интерес за постановяване на решение за недължимост по исковата молба.

След отпадане на правния интерес без вина на страните по делото, ВОС постановява разноските по делото „ да останат така както са сторени“.

Ищецът сочи, че извършването на действия по погасено по давност вземане, изразяващи се в: образуване на ИД по молба на кредитор, искане за налагане на запор на заплата и банкова сметка, ***., е незаконосъобразно и причинява имуществени и неимуществени вреди на длъжника.

Отговорността за нанесените вреди се носи от Кредитора, по чиято молба действа ЧСИ. Съобразно ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното, като имуществените вреди на ищеца се изразяват в разходи в общ размер на 1887.13лв /хиляда осемстотин осемдесет и седем лева и 13 ст./ представляваща сбор от сумите: държавна такса по сметка на ВРС

189лв и 2лв. преводна такса - общо 191лв.; адвокатски хонорар в размер на 600лв. пред ВРС; държавна такса по сметка на ВОС 94.13лв и 2лв. преводна такса - общо 96.13лв. и адвокатски хонорар в размер на 1000лв. пред ВОС.

Така изложената в исковата молба фактическа обстановка се потвърждава и от изисканите за сведение от съда гр.д.№ 1398/2019 г. на ВРС, 40 състав и в.т.д.№ 2109/2019 г. на ВОС, 5 състав.

Разноските в съдебното производство се присъждат по искане на страната в самото производство с оглед разпоредбите на чл.78 - чл. 81 ГПК. По въпроса за разноските в изпълнителното производство се произнася съдебният изпълнител с постановление, подлежащо на обжалване пред окръжния съд по мястото на изпълнението, чието решение е окончателно. Доколкото отговорността за разноски по своя характер е специална деликтна отговорност, след изчерпване на предвидения в закона специален ред за присъждането им и при наличие на влязло в сила решение, с което същите са определени, този въпрос не може да бъде пререшаван в друго, самостоятелно исково производство, на основание общия деликт.

Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК, ако съдът при проверка на исковата молба констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.

Поради изложеното съдът следва да върне на ищеца исковата молба и да прекрати производството по делото.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА, на осн. чл.130 от ГПК, на З.

Димитрова А. ЕГН ********** искова молба с вх. № 287769/08.12.2020 г. срещу „Е.М.“ ЕООД ЕИК ********* с адрес: *** Рачо Петков - Казанджията № 4-6.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15763/2020 г. по описа на

Районен съд – Варна, 30 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца!

РАЙОНЕН СЪДИЯ: