Решение № 547 от 10.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20231001000269 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от СНЦ „Българска федерация на клубовете по спортни танци“, ЕИК 177203377 срещу решение № 260058/25.01.2023 г. по т. д. № 530/ 2021 г., по описа на СГС, ТО, 10 състав с което по иск по чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ предявен от СНЦ „Клуб по Спортни танци Проданс“ ЕИК 176344624 срещу въззивника са отменени решенията на Общо събрание на Сдружение СНЦ „Българска федерация по клубовете по спортни танци“ проведено на 17.10.2020 г. в гр. Стара Загора, съдържащи се в протокол от извънредно ОС на БФКСТ от 17.10.2020 г. – по т. 1 от дневния ред – отмяна и утвърждаване на решения на органи на сдружението утвърждаване на списъка с редовни членове и списъка с асоциирани членове на БФКСТ, публикуван от председателя по партидата на БФКСТ в ТРРЮЛНЦ; отмяна на решенията на УС от 18.02.2020 г. за одобряване на съдийската листа; отмяна на решения (актове) на членове на УС, оформени в протоколи от 26.07.2020 г. и от 15.08.2020 г. и решения на ОС (среща) от 16.08.2020 г. и други актове, приети от тях в периода 15.07.2020 .г – 10.09.2020 година; отмяна на решение на УС, проведено на 28.09.2020 г. в гр.

1

Ямбол за приемане на нови членове от УС и за отпадане на дължимите от клубовете такси за 2020 година; по т. 2 от дневния ред – приемане на нов устав на БФКСТ; по т. 3 от дневния ред – освобождаване като членове на УС на БФКСТ С. В., Д. М. и Н. Й. и избор на нови членове на УС – Т. Д., С. В. и В. Х.; по т. 4 от дневния ред – избиране на членове на арбитражната комисия – Д. П., А. Д. (и като председател) и В. В.; по т. 5 от дневния ред – разни: - приемане на нови клубове за асоцииране членове; избор на секретар на БФКСТ; вземане на решения по организационни въпроси във връзка с конкретни първенства, статута на треньори, налагане на наказания на отделни клубове, организиране на първенства и др., като незаконосъобразни поради нарушаване на процедурата за свикване на Общото събрание – неразгласяване на поканата за ОС – нарушение на чл. 26, ал.3 от ЗЮЛНЦ и чл. 38 от устава.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно и моли да бъде отменено.

Поддържа, че исковете са подадени след срока по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, като оспорва твърдението на ищеца, относно датата на която е узнал за оспорваните решения. В тази връзка твърди, че тъй като представляващата ищцовото сдружение, И. К., съжителствала на семейни начала с Н. Й., който е присъствал на събранието проведено на 17.10.2020 г., то несериозно било да се поддържа, че ищецът е узнал за взетите решения едва в средата на м. март 2021 г.

Навежда, че съобразно изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът твърди, нарушение на правилата за обявяване на поканата за свикване на общо събрание, само относно задължението за публикуване на същата в официалния сайт на друженето, но не и относно задължението за поставяне на поканата на мястото за обявления в сградата по седалището и адреса на управление на сдружението. Неоспоримо писмено доказателство за последното бил съставения за целта протокол, свидетелстващ, че на 01.10.2020 г. в 16.00 ч. комисия от 3 лица, служители на ММС, пресцентър, са поставили покана на процесното табло за съобщения.

По отношение на задължението за публикуване на поканата в официалния сайт на дружеството, оспорва мотивите на съда, че този факт не е доказан. Излага доводи, че изслушаното вещо лице, не било казало, че не е имало покана, а е посочило само, че не може да се установи, да са 2 публикувани на интернет страницата на БФКСТ по – стари документи.

Твърди, че показанията на изслушаните свидетели, били противоречиви, тъй като, през 2020 г. имало проведени 4 общи събрания и през 2021 г. 1 общо събрание. Навежда, че самият скрийн шот бил направен от адв. Ч., в качеството му на упълномощен адвокат, при вписване на взетите решения от проведеното ОС по партидата на федерацията. Направен бил на неговия компютър, като е влязъл в страницата на федерацията, намерил е поканата за свикване на ОС на 17.10.2020 г. От приложения в ТР „скрийн шот“ не било видно на коя дата е направен, но към въззивната жалба, ответникът прилагал снимка на екрана, от която ставало ясно, че е направена на 11.11.2020 г.

Счита, че развитите от съда съображения за ограничаване на членствените права, за ограничаване на правото на глас и др. били неотносими към настоящия спор, тъй като устава, с който били приети измененията и разграничаването на членовете на редовни и асоциирани, както и правата и задълженията които възникват или се ограничават в тази връзка, не били предмет на решение на атакуваното общо събрание. Те били приети на ОС на което жалбоподателите са присъствали и са гласували за промените единодушно. Освен това, асоциираните членове не били без права – напротив те имали всички права на редовните членове посочени в чл. 12, с изключение на правото по т. 2 на чл. 12. Имали и същите задължения, като редовните членове посочени в чл. 13 от устава.

Въззиваемата страна СНЦ „Клуб по спортни танци Проданс“ оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславящи правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Решението е валидно и допустимо. Поддържаното с жалбата възражение, за недопустимост на иска, респективно за недопустимост на решението е неоснователно.

Доказването на обстоятелството, в кой момент ищецът е узнал за атакуваните решения на общото събрание, може да бъде установено с всички доказателствени средства. В случая, твърденията на ответника, че ищеца е узнал за процесните решения в по – ранен етап от посочения с исковете са голословни. Хипотетично, дори и в поддържаната от ответника теза, че 3 представляващата СНЦ „Клуб по спортни танци Проданс“, И. К. е във фактическо съжителство с Н. Й., то това обстоятелство по никакъв начин не обуславя презумпция за знание. Само за пълнота, следва да бъде отразено, че Н. Й. е напуснал събранието, преди да бъдат гласувани спорните решения, а съобразно установеното в съдебната практика разбиране, ищецът трябва да е присъствал при вземането на решенията. Под присъствие, законът има предвид присъствие на ОС, при което ищецът узнава за приемане на решенията. Когато ищецът е напуснал ОС преди приключването му и преди вземане на решения по всички въпроси, обявени в дневния ред, няма присъствие и срокът за предявяване на иска за отмяна на решенията, тече от датата на узнаването им.

По същество, обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изложил съображения за установено от фактическа и правна страна, които САС напълно споделя и към които препраща, с оглед дадената му за това възможност по чл. 272 от ГПК. В хода на инстанционния контрол по правилното приложение на закона, съдът е обвързан от наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни.

По правилото на чл. 36 от Устава на сдружението, свикването на ОС се извършва, чрез публикуване на поканата в официалния интернет сайт на сдружението и/ или поставяне на поканата на мястото за обявления в сградата, където се намира адреса на управление на сдружението, удостоверено с констативен протокол за залепване на поканата.

С изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът отчетливо е оспорил факта на разгласяване на поканата по който и да е от двата регламентирани в устава способи. Твърди, че констативния протокол от 01.10.2020 г. за поставяне на поканата в сградата по седалището и адреса на управление е антидатиран, както и че липсват доказателства, свидетелстващи, че поканата действително е била оставена на процесното място за обявления.

Оспорва и факта на публикуване на поканата в официалната интернет страница на сдружението.

В тежест на всяка една от страните е да докаже фактите, чрез които се стреми да установи наведените твърдения. Еднозначно в съдебната доктрина е прието, че доказателствената сила на частните документи, какъвто безспорно е и констативния протокол от 01.10.2020 г. е ограничена до 4 автентичността на документа и не обхваща съдържанието на изложените в него факти. Задължение на ответника, в чийто интерес е съставен протокола, да ангажира доказателства, доколко съдържащите се в протокола факти са се осъществили, а такива по делото липсват. Противно на поддържаното от ответника, че освен констативния протокол, няма какви други доказателства да се представят за да се засвидетелства поставянето на поканата е трайната практиката на ВКС, че не съществува забрана въз основа на показанията на свидетели, да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, чрез свидетели, които се явяват за нея заинтересовани или чрез такива, които вредят на противната страна, като преценката бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. При преценка на свидетелските показания, съдът взема предвид начина по който свидетелите са узнали удостоверените от тях факти /присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, или са ги узнали от трети лица или от някоя от страните по делото и др./в т. см. решение № 338 от 20.11.2013 г. по гр. д. № 1269/2012 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и решение № 312 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 191/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС. Такива доказателствени средства не са ангажирани от ответника. Нещо повече, нито един от разпитаните свидетели не казва, че е видял, поставена на посочения в протокола адрес, покана за свикване на извънредно ОС на17.10.2020 г.

Неоснователно е и възражението срещу мотивите на съда, че факта на публикуване на поканата на интернет сайта на сдружението не е доказан.

Отчетливо в неоспореното от страните заключение на приетата по делото СТЕ е казано, че вещото лице не е установило технически данни, да е била публикувана покана на 17.10.2020 г. и съответно да е била изтрита такава. В съдебното заседание, вещото лице е заявило, че на процесния сайт на сдружението, не е намерило никакви следи от никакви документи представени през м. октомври 2020 г. Публикуван бил единствено протокола от 17.10.2020 г., като файлът е създаден на 19.11.2020 г.

С оглед преклузията за събиране на доказателства във въззивното производство съгласно чл. 266 ГПК, представената с въззивната жалба снимка на сайта на федерацията на цял екран от 11.11.2020 г. не е приета, като 5 доказателство по делото, поради което и не следва да бъде разисквана доказателствената й сила за релевираните от въззивника, факти.

При обобщение на изложеното се налага извода, за допуснати нарушения от ответника на процедурата по свикване на общо събрание на сдружението и само на това основание, решенията на ОС от 17.10.2020 г. следва да бъдат отменени. Като е достигнал до този извод, пъвоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Всички изложени от съда мотиви досежно ограничаване на членствените права и ограничаване правото на глас са във връзка с оплакванията в исковата молба, поради което и съдът не допуснал процесуално нарушение, като е взел отношение и по тях.

По направените по делото разноски:

При този изход на спора, въззивника следва да заплати на въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение пред САС в размер на 1 250 лв., като възражението за прекомерност на хонорара, съдът намира за неоснователно.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260058/25.01.2023 г. по т. д. № 530/ 2021 г., по описа на СГС, ТО, 10 състав.

ОСЪЖДА СНЦ „Българска федерация на клубовете по спортни танци“, ЕИК 177203377 да заплати на СНЦ „Клуб по Спортни танци Проданс“ ЕИК 176344624 сумата в размер на 1 250 лв. разноски пред САС.