Разпореждане № 735 от 06.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 735 гр. Пазарджик, 06.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20255200100371 по описа за 2025 година

Подадена е втора уточнителна молба вх. № 6095/04.06.2025 г. от Д. Г. А., понастоящем в Затвора - гр. П., с която уточнява исковата молба и твърди, че отстранява констатираните от съда нередовности.

Исковата молба продължава да е нередовна.

Искът за вреди от бавно правосъдие е по чл. 2б от ЗОДОВ.

Съдът следи служебно за процесуалната легитимация (тя се определя от твърденията на ищеца), а материалноправната установява при разглеждане на материалноправния спор, което става с решението. Когато в исковата молба има противоречия в твърденията, обуславящи претендираното и защитавано от ищеца субективно материално право и петитума, вкл. посочения ответник, тогава е налице нередовна искова молба. В този случай съдът дава конкретни указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на това противоречие и насочване на иска против насрещната страна по твърдяното правоотношение – Определение № 60354 от 4.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г., IV г. о.

От наведените от ищеца фактически твърдения в исковата молба за продължило неразумно дълго наказателно производство от 8 години и 3 месеца, за непроведено в срока по НПК досъдебно производство, за неускоряване на производството от представителите на държавното обвинение и страните, въпреки възможността, която чл. 368, ал. 1 от НПК им предоставя, надлежен ответник по иска по чл. 2б от ЗОДОВ не е Министерството на правосъдието, което е държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдиите-изпълнители и съдиите по 1 вписванията – така т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г.

Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл.

7 ЗОДОВ).

Както се посочи вече, надлежен ответник предвид фактическите твърдения следва да е Прокуратурата на Република България.

Ищецът индивидуализира предмета на иска чрез правопораждащи юридически факти, петитум и страни. При търсене на обезщетение за причинени вреди последните трябва да бъдат ясно посочени поотделно по вид и по размер, както и всяка вреда в резултат на поведението на кого е (при гаранционно-обезпечителната отговорност е достатъчно твърдение, че деликтът е осъществен от субект, за който ответникът отговаря) и в какво се изразява деликтното поведение.

В случая изобщо липсват фактически твърдения за претърпяните неимуществени вреди.

Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба по делото за последен път.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението:

= да посочи предявява ли иска срещу Прокуратурата на Република България или друг орган на Държавата, като съобрази мотивите на настоящото разпореждане;

= да изложи фактически твърдения относно неимуществени вреди, които претендира за обезщетяване; претърпените

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение изцяло и в срок, исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, а производството ще бъде прекратено.

УКАЗВА на ищеца, че на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК има възможността да ползва правна помощ, ако не може да се ориентира в 2 указанията на съда.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3