Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 898 от 05.12.2022, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 2558/2021
Вид
Решение № 898
Подписан
05.12.2022
В сила
19.07.2023
Състав
Димитър Петков Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 586 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 63 · Закон за собствеността
  • чл. 64 · Закон за собствеността
  • чл. 192, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 195, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 195, ал. 7 · Закон за устройство на територията
  • чл. 196, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 223, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 41, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 50 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 898 гр. Шумен, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Т.а като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20213630102558 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск, с правно основание чл. 59 ЗЗД, от М. Х. Н. от гр. Шумен, против В. В. А. от гр. Шумен, за осъждане на ответника да плати на ищцата обезщетение за лишаване от ползване на част от поземлен имот в гр. Шумен в размер на 100 лв., ведно с искане за законна лихва върху сумата, от датата на предявяване на иска до окончателно плащане, първоначално, обективно съединен с иск по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер изменен от 600 на 2000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от ищцата душевни страдания, вследствие неправомерно поведение на ответника, както и приет за съвместно разглеждане насрещен осъдителен иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД и цена 2 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от ищеца по насрещния иск емоционален стрес, притеснения и унижения породени от действията на ответницата по насрещния иск, ведно с искане за присъждане на законната лихва, от датата на предявяване до окончателното плащане.

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че заедно с братовчед си С. К. Й., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ***, са съсобственици на поземлен имот, с идентификатор *** по КК и КР на гр. Шумен, на адрес: ***, 14А /идентичен с ПИ 4712 от кв. 257-А по плана на гр. Шумен/, като притежавала 1/2 /една втора/ идеална част. Освен това 1 била и едноличен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, както и на сграда с идентификатор ***, разположени в същия поземлен имот. Другият съсобственик на посочения поземлен имот - С. К. Й., бил собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Със съдебна спогодба от 30.01.1965 г. по ГД № 43/1965 г. на Коларовградския народен съд, сключена между баща й Х. Н. Т. и брат му Т. Н. Т., като съсобственици, било разпределено ползването на дворното място, като на баща й било предоставена за ползване източната част. Ответникът се легитимирал като собственик на паянтова сграда с идентификатори *** и ***, разположена в дъното на дворното място, в частта разпределена за ползване от нея, като правоприемник на баща й Х. Н. Т., въз основа на НА № *** г., по описа на Нотариус С. С., вписан с акт № *** г., вх. рег. № *** г. на Службата по вписванията в гр. Шумен. На 08.09.2020 г. установила, че пътната врата откъм улица ***, през която влизала в реалната част от посочения поземлен имот, е заключена - при опит да отвори с притежаван от нея ключ, се оказало, че патронът е сменен. Предположила, че това е направено от ответника, тъй като само той влизал в дворното място през тази врата, за да стигне до паянтовата сграда, с идентификатори *** и ***. Същия ден подала Уведомление, вх. № УРИ

172900-12743/08.09.2020 г., по описа на РУ-МВР, гр. Шумен, за ограничаване на достъпа й до разпределената й за ползване част от поземления имот, тъй като нямала друг начин за влизане. На 25.09.2020 г. срещу разписка получила ключ, който отключвал и заключвал дворната врата, което било отразено с Констативен протокол от 25.09.2020 г., заведен с акт № 129, том И, peг. № 10280/2020 г. на Б. Б. - помощник нотариус при нотариус М. А.. Въпреки писменото искане от полицията отказали информация кога ответникът предал ключа, както и препис от протокола за предаване. Намира, че за периода от 08.09.2020 г. до 25.09.2020 г. ответникът я е лишил без основание от ползването на разпределената й част от двора, с което и били нанесени морални вреди, изразяващи се в претърпени от нея унижения и душевни страдания. Твърди още, че през лятото на 2020 г. ответникът навлязъл неправомерно в разпределената й част, извън пешеходната алея, водеща от улицата до входа на паянтовата сграда, като разкачил вътрешните преградни мрежи, с които обособила ползваните от нея части от ПИ и изхвърлял 2 боклуци в тях, останали от ремонта на сградата на ответника. От действията на ответника се чувствала безсилна срещу пълното незачитане на собствеността и на личността й, за което подала Жалба в полицията за разграждане на поставени от нея мрежи, ограничаващи площта за обработка и засаждане с трайни и нетрайни насаждения на разпределените й за ползване части от дворното място, както и за изхвърляне на строителни материали и боклуци в тази част. Била притеснена, че неприятните емоции, които изживяла се отразяват негативно на здравословното й състояние. Имала сърдечно-съдово заболяване, за което била направена операция на 04.09.1978 г., след което била освидетелствана от ТЕЛК като нетрудоспособна, като с последното решение на ТЕЛК от 2019 г. била определена 80% трайно намалена работоспособност и като противопоказания било посочено тежък физически труд и нервнопсихично напрежение. Заради поведението на ответника била принудена да се обърне към полицията и нотариуса, което допълнително увеличило притесненията и неприятните преживявания. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да й плати сумата от 100 лева - обезщетение за лишаване от ползата, ползвайки без основание, в периода от 08.09.2020 г. до 25.09.2020 г., източната незастроена част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Шумен, с приблизителна площ от около 80 кв. м., намираща се на изток от линията 1-2 на скицатаприложение № 1 към исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване до окончателното плащане, както и да бъде осъден да й плати сумата от 2000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от нея душевни страдания, вследствие неправомерно поведение във връзка с подмяната в началото на м. 09.2020 г. на патрона /ключа/ на дворната врата на адрес: гр. Шумен, ул. ***, неправомерното навлизане на ответника през лятото на 2020 г. в разпределената и за ползване източна реална част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Шумен, премахване /разкачване/ на вътрешни огради в тази част и изхвърляне на боклуци в нея. Претендира разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, подава в срока по чл. 131 ГПК, както отговор на исковата молба, така и насрещен иск. Намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Твърди, че през месец септември 2020 г., установил, че патрона на входната врата е повреден и се наложило да го смени. Тогава не предположил, че може да създаде пречки на собствениците 3 на другите сгради в поземления имот, тъй като този вход водел само до неговите сгради. Намира, че не е извършвал незаконосъобразни действия в поземления имот, с които да нарушава правата на другите собственици.

Всички действия, които извършил, включително и подмяната на повредения патрон на входната врата били с оглед правата му по чл. 63 ЗС и чл. 64 ЗС и били свързани с необходимостта да си осигури достъп до собствените постройки за ремонтни дейности. Твърди, че многократно се опитвал да разговаря с ищцата, но тя не отговаряла на обажданията му и не желаела да разговаря с него, поради което се наложило да й бъде предаден ключ за входната врата чрез служител на полицията, въпреки че още когато придобил собствеността, поставил табела с името и телефонния си номер, за да могат съседите му, при необходимост, да му се обаждат. Счита, че по никакъв начин не е нарушил правото на ищцата да ползва части от собствения си поземлен имот, като намира, че тя му пречела да упражнява правото си на собственост върху сградите. Твърди, че не е налице негово виновно и противоправно поведение, довело до вредоносен резултат за ищцата. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Насрещният иск обосновава с твърдението, че след като станал собственик на сградите разположени в поземления имот, на който ищцата е съсобственик, многократно се налагало да дава обяснения в полицията по жалби подадени от нейна страна във връзка с извършвани от него ремонтни дейности. По този повод подал Заявление peг. № УТ - 40 - 340/10.12.2020 г. до Община – Шумен, с искане да получи Разрешение за строеж. В отговор, бил уведомен писмено от Главния архитект, че съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ Разрешение за строеж не се изисква за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации. Освен жалбите, които подавала в полицията, ищцата подала и Заявление вх. № УТ - 16 - 086/19.06.2020 г. до Община – Шумен, за издаване на скица - виза за проучване и проектиране за строеж на навес - барбекю в ПИ, който да се построи на мястото на сградата собственост на ответника. В отговор на осн. чл. 140, вр. чл. 41, ал. 2 ЗУТ, получила отказ от Главния архитект, потвърден с Решение от 05.03.2021 г., по АД № 318/2020 г., по описа на Административен съд – Шумен. Моли съдът да осъди ответницата да му плати общо 2 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в непрекъснат емоционален стрес, притеснения и унижения породени от действията на ищцата по 4 първоначалния иск, чрез подаване на неоснователни жалби до Полиция, Община и съд, което се отразило на здравето му, лишило от спокойствие не само него, но и семейството му, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещния иск го оспорва изцяло като неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

В хода на проведените по делото съдебни заседания ищцата поддържа предявените искове и отговора по насрещния иск, а ответникът - насрещната искова молба и отговора по първоначалните искове.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата, заедно с братовчед си С. К. Й., е съсобственик на ПИ, с площ 406 кв. м. и идентификатор *** по КК и КР на гр. Шумен, одобрени със Заповед № РД-18-52 от 25.11.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, на адрес: гр. Шумен, ***, 14А /идентичен с парцел Х-4712 от кв. 257 по плана на гр. Шумен, който е идентичен с ПИ 4712 от кв. 257-А по плана на гр. Шумен/, като всеки притежава по 1/2 /една втора/ идеална част, което се установява от приети по делото писмени доказателства, както следва: 1/НА № *** г. на нотариус Е. Б. за продажба /л. 386/; НА № *** г. на Коларовградски районен съд /л. 9/, за продажба на недвижим имот; 2/НА № *** г. на нотариус при Шуменския районен съд /л. 7 и л. 111/ удостоверяващ правото на собственост върху недвижим имот; 3/НА № *** г. на нотариус В. В., № *** г. на Службата по вписванията в гр. Шумен /л. 8 и л. 113/ за поправка на НА № *** г. за право на собственост върху недвижим имот; 4/ НА № *** г., по описа на Нотариус К. М., вписан с акт № *** г., вх. рег. № *** г., по описа на Службата по вписванията в гр. Шумен /л. 11, л. 108, л. 179/, за продажба на недвижим имот; 5/Удостоверение изх. № 136 от 13.01.2020 г., по описа на Община Шумен, /л. 10/ за наследници на Х. Н. Т.; 6/Скица № 15-826026 от 10.09.2019 г., издадена от СГКК-гр. Шумен /л. 17/ на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Шумен.

С Протокол от 30.01.1965 г., по ГД № 43/1965 г., по описа на Коларовградския народен съд /л. 15/, е одобрена съдебна спогодба, между бащата на ищцата - Х. Н. Т. и брат му - Т. Н. Т., като съсобственици, с която е 5 разпределено ползването на дворно място: парцел Х-4712 от кв. 257 по плана на гр. Шумен, като на бащата на ищцата е предоставена за ползване източната част, при граници: източната парцелна граница, улица „П.“, от запад линията, съединяваща североизточния ъгъл на новата сграда със старата паянтова сграда в точката, която е на 1,25 м. от югозападния ъгъл на паянтовата сграда по посока от запад на изток. За онагледяване на разпределението от ищцата е представена и приета по делото Скица-виза № 3023/19.10.1995 г. /л. 16/, издадена от Главния архитект на Община Шумен, за проектиране надстрояване на гараж, като се твърди обстоятелство, неоспорено от ответника, че разделителната граница на правото на ползване била нанесена графично с черна линия с поставен върху нея знак за общност 2 и е разположена между североизточния ъгъл на двуетажната масивна жилищна сграда /сега сграда с идентификатор ***/ и южната част на паянтовата сграда /сега сградата, нанесена с идентификатори *** и ***/.