Решение № 118 от 05.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Пазарджик, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

ИВАНИНА ИГН. И.А при участието на секретаря П. Кр. Борисова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500084 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пещерски районен съд № №656 от 27.11.2023г. постановено по гр.д.№20235240100288 по описа на съда за 2023г., СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Н. О. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ново село, общ. Стамболийски, обл. Пловдив, ул. „14- та“ № 11, със съдебен адрес: гр. С. бул. „П.Е.“ № 5 (партер), срещу Е. Д. У., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „А.С.“ № 16, осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответника Е. Д. У. да заплати на ищеца Н. О. Г. следните суми: сумата в размер на 1000 лв.

(хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта, достойнството, личния и професионален авторитет на ищеца Н. О. Г., претърпени в резултат на непозволено увреждане, осъществено чрез публикация, направена от ответника Е. Д. У., на 23.04.2021г. в социалната мрежа „Фейсбук“, със съдържание, че ищецът Н. О.

Г. „му откраднал телефона и часовник „Айфон““, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането - 23.04.2021г. до 1 окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 1000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта, достойнството, личния и професионален авторитет на ищеца Н. О. Г., претърпени в резултат на непозволено увреждане, осъществено чрез публикация, направена от ответника Е. Д. У., на 29.01.2022 г. в социалната мрежа „Фейсбук“, със съдържание, че ищецът Н. О. Г. е „крадец и го е окрал“, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането - 29.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Решението се обжалва изцяло от ищеца в производството пред първата инстанция Н. О. Г. от гр.П., с въззивна жалба с вх.№6222 от 22.12.2023г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с доводи за порочност като необосновано и незаконосъобразно. Повтарят се твърденията изложени в исковата молба на които се основават исковите претенции и че в резултат на процесните две публикации от 29.01.2022г. и от 23.04.2021г., ответникът Е.

У. е нанесъл на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния му и професионален авторитет, сред колеги и приятели, нанесъл му е психологически дискомфорт, претърпян вследствие на клеветническа информация, изнесена от ответника. Оспорва се извода на съда, че е налице недоказаност на иска относно авторството на извършеното и че същият е допуснал съществено процесуално нарушение приключвайки делото без разпит на вече допуснати свидетели на ищеца които щели да установят посочените факти и обстоятелства. Неправилно бил даден ход в съдебно заседание и разгледано делото в отсъствие на пълномощника на ищеца при представен болничен лист и искане за отлагане на делото. Моли да се допуснат до разпит двамата свидетели, допуснати от първоинстанционни съд със съдебно определение №485 от 02.10.2023г. по гр.д.№288/2023г.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна Е. У. чрез пълномощника си адв. М. от АКПазарджик, с вх.№279 от 16.01.2024г. с която моли да се остави без уважение подадена въззивна жалбата като неоснователна и поради правилност и законосъобразност на постановеното съдебно решение. Счита, че правилно съдът е дал ход на делото в съдебно заседание съобразявайки процесуалните правила и разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и установената съдебна практика. Допълва, 2 че според представените по делото болничен лист от 03.11.2023г. от процесуалния представител на ищеца, към датата на откритото съдебно заседение-16.11.2023г. същият е бил извън болнично заведение, на домашен амбулаторен режим , за което е било необходимо представянето на нарочно медицинско удостоверение за невъзможността му да се яви пред съдебните органи в съответствие на чл.10 ал.2 от Наредбата или да е направена необходимата отметка за това в болничния му лист, каквато липсва и че отсъствието на такива данни правилно съдът приел, че обективната невъзможност на процесуалния представител, а така също и на самия ищец, не била доказана със съответните документи и е дал ход на делото и решил спора по същество при липса на представени доказателства от ищеца. Като допълнителен аргумент ответникът изтъква по една и съща причина процесуалният представител на ищеца прави искане за второ по ред отлагане на делото, без да е прецизен при подготовката и представянето на необходимите доказателства за това, предвид на това, че и е адвокат. Счита ответника, че решението е законосъобразно и обосновано, липсват доказателства за авторството на деянието. Признава се, че свидетелите са били допуснати до разпит при режим на довеждане, но че същите не са били доведени в съдебно заседание, за което ангажимент е имал ищеца и че разпитът им не се е състоял по обективни причини, без това да е довело до нарушаване на съдопроизводствените правила. Моли да се остави без уважение направеното доказателствено искане, с присъждане на разноски за особения представител.

Няма ангажирани доказателства от въззиваемата страна въззивната инстанция. пред

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Н. О.

Г. от гр.П. с вх.№6222 от 22.12.2023г. както и доводите изложени в отговора на въззивната жалба от насрещната страна вх.№279 от 16.01.2024г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.45 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ във връзка с чл.52 и следващите от същия закон и по чл.86 от ЗЗД.

3

В исковата си молба против Е. Д. У., ЕГН-**********, от гр.П., ул.“А.С.“ №46, ищецът Н. О. Г., ЕГН-**********, от гр.П. със съдебен адрес гр.С. ул.“П.Е.“ №5/партер, чрез адв.И. Л. от АК-Пазарджик, твърди, че ответникът е негов познат, който без причина се озлобил срещу него и срещу майка му претендирайки някакви несъществуващи вземания. В тази връзка навел твърдения на страницата си във Фейсбук-публикация от 29.01.2022г. „ че ищецът е крадец и го е окрал“ и публикация от 23.04.2021г. „ че ищецът му е откраднал телефона и часовник „Айфон“. Ищецът поддържа, че всичко това му нанесло редица неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния му жИ.т и професионален авторитет след колегите и приятелите, нанесъл му психологически дискомфорт, претърпян вследствие на клеветническа информация изнесена от ответника У.. Счита, че изнесените обстоятелства разпространени от У., са неистински и позорни, а с някои от тях му се приписват и престъпления; че същите накърняват честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото. От друга страна били разпространени по начин, даващ възможност те да станат достояние на поширок кръг от хора, чрез Фейсбук. Моли да се осъди ответника Е. У. да заплати на ищеца Н. Г. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в общ размер на 2000лв или по 1000лв за всяка една публикация, ведно със законната лихва от датата на извършване на клеветническите твърдения, съответно на 23.04.2021г. и 29.01.2022г. до деня на завеждане на иска у както и от завеждането на иска до окончателното изплащане на обезщетението с присъждане на съдебните разноски направени от ищеца. С исковата молба са направени доказателствени искания, едното от които е да бъдат допуснати до разпит двама свидетели за установяване на обстоятелствата изложени от ищеца в исковата молба, което искане е уважено от исковия съд с определение постановено по реда на чл.140 от ГПК №485 от 02.10.2023г., като свидетелите са допуснати до разпит при режим на довеждане от ищеца в откритото съдебно заседание на 02.11.2023г. Определението е връчено на пълномощника на ищеца на дата 10.10.2023г.

Ответникът по исковете Е. У. е призоваван по делото по реда на чл.47 от ГПК на посочения в „База данни Население“ настоящ и постоянен адрес в гр.П. -гр.П. ,ул.“А.С.“ №16, връчване чрез залепване на уведомление предхождано от изпълнение на процедурата по чл.47 ал.1 от ГПКконстатирана невъзможност ответника да бъде намерен на посочения по 4 делото адрес след три посещения на адреса, включително и в неприсъствен ден /21.05.2023г./ , като по реда на чл.47 ал.6 от ГПК на същия е назначен особен представител на разноски на ищеца, а именно адв. П. М. от АКПазарджик.

От същия назначен особен представител на ответника Е. У. и в срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№4093 от 28.08.2023г. /л.52/ в който предявените искове се квалифицират като неоснователни по същество тъй като не се подкрепят с доказателства. Акцентира се на липса на връзка между посочения акаунт във Фейсбук и ответника без посочен IP адрес от който е направена публикацията и кой потребител е използвал конкретния адрес на конкретните IP дати, кои и колко лица имат достъп до този профил, няма извършено пряко и пълно доказване на деянието и неговото авторство, а не само вероятност последното да е осъществено. На следващо място се твърди, че не е установена истинността на посочените факти за кражба и клевета и дали не касаят истински обстоятелства. Допълва, че за съставомерността на клеветата е необходимо изнесените факти да са неверни или да е приписано престъпление и че ищецът не твърдял, за тези факти да е налице влязъл в сила съдебен акт. Посочва още, че деликтното обезщетение се дължи само за онези субективни изживявания, които са следствие от използвани обидни изрази или изрази, съставляващи клевета, но не и оценъчните съждения, които представляват коментар на факти и изказване на мнение с негативна оценка, които не пораждат отговорност и не са протИ.правно поведение. От тази гледна точка се посочва още, че разпространяването чрез печата или други информационни средства на критични, но верни обстоятелства, свързани с отделни личности е израз на конституционна установена свобода на словото и не представлява граждански деликт. Като последен аргумент се изтъква оспорване размера на претенцията за неимуществени вреди, претендиран произволно и несъответен на фактите по делото, без яснота за времето през което ищецът е търпял неблагоприятните последици от публикацията и без данни колко време е стояла публикацията в профила на ответника и какъв е бил достъпа до нея публичен или ограничен и до колко потребители е стигнала.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

5

Видно от приложена по делото публикация от страницата на ответника Е. У. /името му е електронно записано в документа/ без посочена в документа конкретна дата, е представена снимка на лице без да е посочено името му, като над снимката е записан текста, че „Този човек ми открадна телефона и часовника Phone 12 pro max gold Apple ; той няма достойнството да си ми ги върне, аз съм си ги купил с мои пари“. Няма приложени на страницата снимки на твърдяните от ответника Е. У. откраднати вещи или представена някаква допълнителна информация.

В последното съдебно заседание пред първата инстанция съдът е дал ход на делото въпреки постъпила писмено молба за отлагане на делото с приложен болничен лист от пълномощника на ищеца за невъзможност да присъства в заседанието поради заболяване с определен режим на лечение домашен амбулаторен /молба вх.№5407 от 13.11.2023г. -л.66-67/, като съдът е отказал да уважи молбата с довод за непредставен изискуем документ по чл.18 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза -медицинско удостоверение по образец с отбелязване от медицинския орган, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение довело до ограничаване правото на ищеца да докаже претенцията си по делото.