Определение № 379 от 23.05.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. София, 21.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно частно гражданско дело № 20241800500315 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца А. С. Н. срещу Определение № 90 от 29.01.2024 г. по гр. д. № 480 / 2021 г. на Районен съд – Елин Пелин, с което е била оставена без уважение молбата му за изменение в частта за разноските на протоколно определение от 20.06.2023 г.

С посоченото протоколно определение производството по делото е било прекратено и ищецът А. Н. е бил осъден да заплати на ответниците А. Н. Ф. и К. Н. Ч. направените разноски от 1250 лв.

Жалбоподателят обосновава неправилност на обжалваното определение.

Ответниците са подали отговор, с който оспорват жалбата.

Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Ищецът А. Н. е предявил установителен иск за собственост върху недвижим имот. В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата А. Ф. е предявила насрещен иск за собственост върху недвижим имот. В първото по делото съдебно заседА.е, проведено на 20.06.2023 г., първоначалният ищец е направил отказ от иска. От своя страна ответницата като ищец по насрещния иск е оттеглила иска си. В резултат на изявленията на страните производството по делото е било прекратено изцяло.

С прекратителното определение от 20.06.2023 г. съдът е осъдил ищеца да заплати на двамата ответници направени разноски от 1250 лв.

1

По отношение на ответника К. Ч. постановеното определение от 20.06.2023 г. е било недопустимо в частта за разноските, тъй като той не е правил такова искане. Разноските от 1250 лв. са били претендирани само от ответницата А. Ф., като само тя е ангажирала доказателства за реалното им извършване. Ето защо прекратителното протоколно определение е подлежало на изменение в частта за разноските, като районният съд е следвало сам да го отмени по реда на чл. 248 ГПК в недопустимата му част. Това означава, че обжалваното определение от 29.01.2024 г. е неправилно досежно ответника К. Ч..

Определението от 29.01.2024 г. е неправилно и по отношение на ответницата А. Ф., защото протоколното определение от 20.06.2023 г. е следвало да бъде ревизирано от районния съд и в останалата му част. От представения по делото договор за възлагане на правна защита, сключен на 02.12.2021 г между А. Ф. и адвоката й, е видно, че адвокатското възнаграждение от 1200 лв. е било договорено за процесуално представителство, защита и съдействие по гр. д. № 480 / 2021 г. на РС – Елин Пелин, включително за депозиране на отговор на исковата молба и на насрещна искова молба. Поради липса на данни за друго и предвид обстоятелството, че цената на първоначалния и на насрещния иск е под 1000 лв., въззивният съд приема, че за защита по всеки един от исковете страната и адвокатът й са договорили равни възнаграждения, а именно по 600 лв. Освен това А. Ф. е платила и държавна такса от 50 лв. по предявения от нея насрещен иск. Тъй като при прекратяване на производството ищецът няма право на разноски, то А. Н. като ответник по прекратения насрещния иск няма да дължи разноски от 650 лв.

Първоначалния ищец обаче остава задължен спрямо ответницата А. Ф. за направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лв. по първоначалния установителен иск за собственост, производството по който също е било прекратено.

Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ищеца А. Н., е неоснователно. За защита по установителен иск за собственост върху недвижим имот с цена до 1000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е възлизало на 300 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т.

1 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. (в редакцията към 02.12.2021 г., когато е бил сключен договорът за правна защита между А. Ф. и адвоката й).

Двойният размер на договореното и платено адвокатско възнаграждение не обуславя прекомерност предвид очакваната фактическа и правна сложност на делото по предявения първоначален иск. Фактът на отказ от иска и прекратяването на производството са без значение за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Изводът е, че обжалваното определение от 29.01.2024 г. следва да бъде отменено като неправилно. Въззивният съд следва да постанови нов 2 съдебен акт, с който да измени изцяло в частта за разноските протоколното определение от 20.06.2023 г.

По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение № 90 от 29.01.2024 г. по гр. д. № 480 / 2021 г. на Районен съд – Елин Пелин, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ изцяло В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ прекратителното протоколно определение от 20.06.2024 г. по гр. д. № 480 / 2021 г. на Районен съд – Елин Пелин, като ОСЪЖДА А. С. Н. с ЕГН ********** да заплати на А. Н. Ф. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 4 ГПК направени по делото разноски в размер на 600 лв.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3