Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 32368 от 05.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36919/2025
Вид
Определение № 32368
Подписан
05.09.2026
В сила
05.09.2026
Състав
ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 14, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 23, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 23, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32368 гр. София, 05.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110136919 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба на Етажна собственост на сграда, находяща се в гр.

София, „МЛЗ“, ул. „Р.“ № 79, представлявана от професионален домоуправител „ОВ“ ЕООД, против „НАЗТУ“ ООД, с искане да бъде признато за установено, че ответникът на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 вр. чл. 51 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС дължи на ищеца сумата в общ размер на 2322,19 лева, представляваща сбор от незаплатени месечни вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост и вноски за фонд „Ремонт и обновление“, начислени за периода от 01.04.2024 г. до 05.03.2025 г. за притежавания от ответника самостоятелен обект – ателие № В04, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13955/2025 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав. Направено е искане сторените съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че с решение по т. 1 от протокол от проведено на 07.12.2023 г. общо събрание на етажната собственост дейностите по управление и поддържане на общите части на сградата са възложени на „ОВ“ ЕООД, като на дружеството са възложени за изпълнение правомощията на управителния съвет по чл. 23, ал.

1 ЗУЕС, както и правомощието да представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, а с решение по същата точка е одобрен и приет бюджет на етажната собственост, представляващ Приложение № 2 към протокола.

Представителят на страната поддържа, че по т. 4 от протокола е извършен избор на управителен съвет, а с договор от 19.12.2023 г. на дружеството е възложено да извършва дейности по управление и поддържане на етажната собственост, като сумите се разпределят между собствениците по реда на чл. 51 ЗУЕС. Изложени са твърдения, че с договор от 21.12.2023 г. на „К. 97“ ООД е възложено извършването на дейности по физическа О и пропускателен режим в етажната собственост, а с договор от 01.01.2024 г. на „Г.“ ООД – извършването на дейности по абонаментно поддържане на общите зелени площи.

Представителят на страната сочи, че с решение по т. 1 от протокол от проведено на 1

09.10.2024 г. общо събрание на етажната собственост е приет подробен финансов отчет, с решение по т. 3 е създаден фонд „Ремонт и обновление“, като е определена обща сума за събиране и начин на разпределението , а с решение по т. 8 от протокола дружеството е упълномощено да предприеме съдебни действия по реда на ГПК срещу длъжници със задължения над 1000 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът притежава право на собственост върху самостоятелен обект в процесната жилищна сграда, а именно върху ателие № В04, като съобразно притежаваните идеални части дължи вноски за управление и поддръжка на общите части, и вноски към Фонд „Ремонт и обновление“ в размер общо на 2322,19 лева, начислени за периода от 01.04.2024 г. до 05.03.2025 г., разпределени, както следва:

– вноска за „О на ЕС“ в общ размер на 1214,28 лева, представляваща дванадесет месечни вноски по 101,19 лева всяка, начислени за периода от 01.04.2024 г. до 05.03.2025 г.;

– вноска за „Поддръжка асансьор на ЕС“ в общ размер на 37,56 лева, представляваща дванадесет месечни вноски по 3,13 лева всяка, начислени за периода от 01.04.2024 г. до 05.03.2025 г.;

– вноска за „Почистване паркинг на ЕС“ в общ размер на 127,20 лева, представляваща дванадесет месечни вноски по 10,60 лева всяка, начислени за периода от 01.04.2024 г. до 05.03.2025 г.;

– вноска за „Такса почистване на ЕС“ в общ размер на 383,04 лева, представляваща дванадесет месечни вноски по 31,92 лева всяка, начислени за периода от 01.04.2024 г. до 05.03.2025 г.;

– вноска за „Такса управление на ЕС“ в общ размер на 257,28 лева, представляваща дванадесет месечни вноски по 21,44 лева всяка, начислени за периода от 01.04.2024 г. до 05.03.2025 г.;

– вноска за „Поставяне на стълби в асансьорните шахти на ЕС по предписание на КОНЕ“ в размер на 5,63 лева, начислена за периода от 01.06.2024 г. до 30.06.2024 г., и в размер на 5,75 лева, начислена за периода от 01.09.2024 г. до 30.09.2024 г.;

– вноска за „Ел. енергия общи части на ЕС“ в общ размер на 144,60 лева, представляваща дванадесет месечни вноски по 12,05 лева всяка, начислени за периода от 01.04.2024 г. до 05.03.2025 г.;

– вноска за „Консумативи и техническа поддръжка на ЕС“ в общ размер на 34,44 лева, представляваща тринадесет месечни вноски по 2,87 лева всяка, начислени за периода от 01.04.2024 г. до 05.03.2025 г.;

– вноска за „Озеленяване и снегопочистване на ЕС“ в общ размер на 78,00 лева, представляваща тринадесет месечни вноски по 6,50 лева всяка, начислени за периода от 01.04.2024 г. до 05.03.2025 г.;

– вноска за „Фонд ремонт на ЕС“ в общ размер на 34,41 лева, представляваща три месечни вноски по 11,47 лева всяка, начислени за периода от 01.01.2025 г. до 04.03.2025 г.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане производството, по което е издадена заповедта за изпълнение да бъде изискано за послужване.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез законния си представител поддържа доводи за недопустимост на производството, тъй като искът е предявен от ненадлежна страна доколкото „ОВ“ ЕООД не притежава представителна власт по отношение на етажната собственост поради липса на надлежно решение на общото събрание. В депозирания 2 отговор са изложени твърдения, че представеният ведно с исковата молба заверен препис от протокол от проведено на 07.12.2023 г. общо събрание, с който на „ОВ“ ЕООД са възложени правомощията по чл. 23, ал. 1 и чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, представлява неистински документ по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК, тъй като положените подписи в приложения към него „Присъствен лист – ОС – 07.12.2023 г.“ не принадлежат на съответните лица. Идентични пороци се твърдят и по отношение на протокола от проведено на 09.10.2024 г. общо събрание, доколкото подписите в приложения „Списък на собствениците, присъствали на общото събрание“ от 09.10.2024 г. не били положени от посочените в списъка лица. По същество с депозирания отговор исковата претенция е оспорена като неоснователна.

Представителят на ответното дружество поддържа, че претендираните вземания са изчислени въз основа на ненадлежно проведени общи събрания и приет бюджет – Приложение № 2 към протокола от 07.12.2023 г. Изложени са доводи, че посоченото в присъствения лист упълномощаване за част от самостоятелните обекти е незаконосъобразно и противоречи на чл. 14 ЗУЕС, като в графа „Забележка“ са налице противоречиви и неясни отбелязвания относно упълномощаването, не са представени и описани пълномощни и е нарушено и ограничението по чл. 14, ал. 4 ЗУЕС едно лице да представлява най-много трима собственици и/или ползватели. Представителят на ответника поддържа, че разпределението на разхода за портиер (О) на база идеални части противоречи на чл. 51, ал.

4 вр. ал. 1 ЗУЕС, съгласно който при наличие на портиер разходите за него се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. В депозирания отговор са изложени твърдения, че приетото с протокола от 07.12.2023 г. решение по чл. 51, ал. 5 ЗУЕС за заплащане в петкратен размер на разходите за управление и поддържане на общите части от „Килер Сторидж“ ООД не е било съобразено при разпределението на разходите между останалите собственици, доколкото процентът на идеалните части е останал идентичен с този за останалите собственици и сумите са начислявани така, както ако такова решение не е било приемано. По изложените доводи е направено искане производството да бъде прекратено като недопустимо, а при условията на евентуалност исковата претенция да бъде отхвърлена. Направено е искане сторените от ответника съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищцовата страна.

С отговора предвид заявеното оспорване по чл. 193 ГПК е направено искане ответникът да бъде задължен да представи в оригинал представените ведно с исковата молба протоколи за проведени ОС на ЕС ведно с всички приложения към тях. Направено е и искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи да се установи по какъв начин е определен видът и размерът на претендираните вземания, съответства ли той на нормите на закона и на приетите решения на общите събрания на етажната собственост, както и съответстват ли по вид и размер събираните суми за разходи, формиращи бюджета на етажната собственост, на приетите решения и ако има разлики – какви са те.

По направеното възражение за недопустимост на производството:

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС управителят, съответно председателят на управителния съвет, представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. С решение по т. 1 от протокола от проведеното на 07.12.2023 г. общо събрание на „ОВ“ ЕООД са възложени за изпълнение всички правомощия на управителния съвет по чл. 23, ал. 1 ЗУЕС, както и правомощието да представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, а с решение по т. 8 от протокола от проведеното на 09.10.2024 г. общо събрание дружеството е упълномощено да предприеме съдебни действия по реда на ГПК срещу собствениците със задължения над 1000 лева. С оглед на изложеното съдът приема, 3 че искът е предявен от етажната собственост, представлявана по силата на посочените решения от управителя „ОВ“ ЕООД. Ответникът не поддържа твърдения, нито по делото са представени доказателства посочените решения на общото събрание да са отменени по специалния ред, разписан в чл. 40 ЗУЕС, нито изпълнението им да е спряно по реда на чл.

40, ал. 3 ЗУЕС като обезпечителна мярка.

Доводите на ответника за неистинност на протоколите от проведените общи събрания, както и възраженията за допуснати нарушения при свикването и провеждането на събранията и при упълномощаването на част от собствениците, не рефлектират върху допустимостта на производството. Предвид изложеното направеното от ответника възражение за недопустимост на производството се явява неоснователно.

По доказателствената тежест на спора доказателствени искания, съдът намира следното: и направените от страните

В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 вр. чл. 51 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът притежава право на собственост върху самостоятелен обект в процесната сграда в режим на етажна собственост, както и процента идеални части от общите части на сградата, припадащи се на обекта, че са взети решения на общото събрание на етажната собственост за определяне на дължимите от отделните етажни собственици вноски за управление и поддръжка на общи части, и дължимите вноски към Фонд „Ремонт и обновление“, размерът на дължимите вноски, както и настъпване на изискуемостта на вземанията. В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по обстоятелствата, възложени в доказателствена тежест на ищеца.

Съдът, при съобразяване на становищата на страните, намира, че на основание чл.

146, ал. 1, т. 4 ГПК следва да обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че „НАЗТУ“ ООД притежава право на собственост върху самостоятелен обект – ателие № В04, находящ се в сграда в режим на етажна собственост в гр. София, „МЛЗ“, ул. „Р.“ № 79.

Представените с исковата молба документи са допустими, относими и необходими, заради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото. При съобразяване на процесуалния ред за разглеждане на предявения установителен иск следва да бъде приложено производството по ч. гр. д. № 13955/2025г. по описа на СРС, ГО, 127 състав.