Решение № 230 от 13.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Пловдив , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен П. Чакалов

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20215300501457 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение №261170/13.05.2021г., постановено по гр. дело № 14247/2020г. на Пловдивския районен съд, ХV -ти гр. състав, с което се признава уволнението на В. А. О., ЕГН: **********, извършено със Заповед № 213/ 10.09.2020 г., издадена от директора на СУ*********, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 10.09.2020 г., за незаконно и го отменя.

Възстановява В. А. О., ЕГН: **********, на заеманата преди уволнението длъжност „***********“ при СУ*********.

Жалбоподателят Средно училище „*********“ моли съда да отмени решението на районния съд по съображения, изложени във въззивната жалба и постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна В. А. О., ЕГН: ********** счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

В. А. О. е назначена длъжността „**********“ с трудов договор № 244/10.09.2018г., сключен на основание чл. 68, ал.1, т., от КТ във връзка с чл. 68, ал.4, § 1, т.8 от ДР на КТ до 09.09.2019г. Като уточнение на изключението за сключване на срочен трудов договор в 1 процесния договор е посочено обстоятелството, че съществува конкретен технологичен риск от неизпълнение на приема за следващата учебна година и отпадане на часове от ЗНПЗ (задължителна норма на преподавателска заетост) на учителя.

В деня на изтичане на срока на този трудов договор - 09.09.2019г. между страните е сключено допълнително споразумение към същия трудов договор отново за определено време, а именно до 10.09.2020г. На 08.09.2020г. В. А. О. подава заявление, с което моли директора на СУ „*********“ да сключи с нея безсрочен трудов договор. Вместо това директорът на училището издава Заповед № 231/10.09.2020г., с която на основание чл. 325, ал.1, т.3 от КТ – с изтичане на уговорения срок - прекратява трудовото правоотношение между страните. считано от същата дата.

Спорния по делото въпрос е дали е налице изключение по смисъла на нормата на чл. 68, ал.4 от КТ.

В Решение № 94/17.04.18г. постановено по гр. д. № 3082/17г. на ВКС е посочено, че щом конкретната учителска длъжност е съществувала преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му, то същата няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл. 68, ал.3 от КТ, а се касае за работа с постоянен характер. По настоящето дело не се установява, а и не се твърди, длъжността, заемана от въззиваемата да не съществува след прекратяване трудовото правоотношение.

Този извод е отразен и в писмо № 9105 – 188/05.6.2017г. на Министъра на образованието и науката до Началниците на регионалните управления на образованието и директорите на образователни институции, който се извлича от тълкуването на нормите на чл. 101, ал.1 и ал.3 и чл. 174 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Относно наличието на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други причини, обосноваващи изключението по чл. 68, ал. 4 от КТ и дали са съществували към момента на сключване на трудовия договор следва да се посочи, че в трудовия договор от 10.09.2018г. е отразено съществуването на конкретен технологичен риск от неизпълнението на приема за следващата учебна година. Тази следваща учебна година е 2019 – 2020г. След като в началото на тази учебна година (чл. 101, ал.3 от ЗПУО) е сключено допълнителното споразумение от 09.09.2019г. за същата длъжност, то работодателят следваше да установи, че заложения в трудовия договор № 244/10.09.18г. риск е съществувал към момента на сключване на трудовия договор, както е указал районния съд в доклада по чл. 146, ал.1, т.5 от ГПК за доказателствената тежест на ответника (СУ „********“) да установи съществуването на възможност за сключване на срочен трудов договор. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което така сключения срочен трудов договор е в нарушение на нормата на чл. 68, ал.4 от КТ и затова според чл. 68, ал.5 от КТ процесния трудов договор се смята за сключен за неопределено време. Ето защо посоченото в заповедта за прекратяване на трудовия договор основание по чл. 325, ал.1, т.3 от КТ – с изтичане на уговорения срок е неприложима в разглеждания 2 казус.

Този извод обосновава основателността на предявените искове за признаване на уволнението, наложено със заповед № 213/10.09.20г. на директора на СУ „********“ за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на предишната работа, които следва да се уважат.

Като е достигнал до същите правни изводи и уважил исковете, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати разноски на въззиваемата в размер на 600лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВРЪЖДАВА решение №261170/13.05.2021г., постановено по гр. дело № 14247/2020г. на Пловдивския районен съд, ХV-ти гр. състав.

ОСЪЖДА Средно училище „*********“, ************** да заплати на В. А. О., ЕГН:

**********, от ********** сумата 600 (шестстотин) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок считано от 21.07.2021г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3