Решение № 5252 от 27.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5252 гр. Пловдив, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330109225 по описа за 2023 година

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 1122/13.03.2024 г., постановено по гр. д. № 9225/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, VII с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. **, район **, бул. „**“ № **, при квоти: за Т. К. – 2/3 ид. части, и за Д. Я. – 1/3 ид. част.

С протоколно определение от 01.10.2024 г., постановено по делото, бе приета в настоящото производството претенцията на ответника Д. Я., за възлагане на допуснатия до съдебна делба недвижим имот на основание чл.349, ал. 2 ГПК.

Районен съд Пловдив, V I I гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

По делото е изготвена коригирана СТЕ от в. л. С. Д. /л. 218 – 223/, от която се установява, че пазарната стойност на допуснатия до съдебна делба недвижим имот възлиза на сумата в размер на 129 405 лева. Вещото лице е оценило и правото на ползване върху 1/3 ид. част от процесния недвижим 1 имот на сумата в размер на 11 478 лева, като е посочило, че същият се явява неподеляем.

Съдът кредитира приетото по делото заключение по допуснатата СТЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

Същото не се оспорва и от страните в производството.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

За да определи способа, чрез който ще бъди извършена допусната делба на процесния недвижим имот, съдът следва да разгледа възлагателната претенция на ответника Д. Я..

В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал.2 ГПК, са уредени четири материални предпоставки, при наличието на които възниква потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на останалите съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата – 1) делбената недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) целият имот да е придобит въз основа на наследяване, 3) съделителят, който е предявил претенцията следва да е живял в имота към момента на откриване на наследството и 4) съделителят, който е направил претенцията, следва да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.

2

Настоящият съдебен състав намира, че предявената възлагателна претенция се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл.349, ал.2 ГПК. При наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл.349, ал.2 ГПК е недопустимо, в която насока са разясненията, дадени в т.8 от Тълкувателно решение №1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.349,ал.2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез някой от останалите, предвидени в ГПК способи. Съображенията за подобно тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване.

В настоящия случай, с постановеното по делото решение в първа фаза на делбеното производство, което се ползва със сила на пресъдено нещо и досежно юридическия факт, въз основа на който е възникнал съсобствеността, се установява, че ищецът е придобил притежаваните от него идеални части въз основа на договор за дарение от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на Служба по вписванията гр. **, като ответникът е придобил притежаваните от него идеални части също въз основа на прехвърлителна сделка – договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на Служба по вписванията гр. **.

Изложеното обуславя липса на съсобственост, възникнала от наследствено правоприемство. С оглед изложеното и така направената възлагателна претенция се явява неоснователна, поради което съдът намира, че следва делбата да бъде извършена въз основа на един от останалите разписани способи. Предвид броя на съделителите и броя на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти, според съда единственият възможен способ за извършена на съдебна делба е по реда на чл. 348 ГПК – чрез изнасяне на същите на публична продан, като получената от проданта сума бъде 3 разпределена между съделителите съобразно делбените им права. В тази насока следва при определяне на пазарната оценка на допуснатия до съдебна делба недвижим имот да бъде отчетена и стойността на запазеното право на ползване в размер на 11 478 лева. Съдът намира, че релевантна се явява оценката на правото на ползване в коригираното заключение по приетата СТЕ за 1/3 ид. част, доколкото праводателката на ответника - Т. С., е била носител на право на собственост до тази част, респ. единствено по отношение на нея е могла да запази право на ползване. Поради изложеното и релевантната цена за настоящото производство на допуснатия до съдебна делба недвижим имот възлиза на сумата в размер на 117 927 лева.

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не по-малко от петдесет лева. С оглед изложеното следва ищецът да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 3144,72 лева, от която следва да се приспадне първоначално заплатената сума в размер на 25 лева, респ. дължимата държавна такса от същия възлиза на 3119,72 лева, а ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 1572,36 лева.

Във връзка с претенциите за заплащане на разноски, направени от ищеца в настоящото производство, следва да се посочи, че в практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл.355 ГПК /чл.293а ГПКотм./ съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат /така Определение № 167/14.06.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1727/2016 г. на ВКС, 1 ГО/. По отношение за заплащане на таксата за вписване на исковата молба и таксите за преписи от същата, доколкото са извършени във връзка с дадени указания на съда, се явяват необходими разноски по прекратяване на съсобствеността и 4 следва да се разпределят между всички съделители /така Определение № 685/23.10.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 4028/2015 г. на ВКС, 4 ГО/.

Доколкото всички извършени разноски от ищеца са във връзка с ликвидиране на съсобствеността, то такива не следва да му бъдат присъждани.

Воден от гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан следният недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор **, находящ се в гр. **, общ. **, обл.

**, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от **г., адрес на имота: гр. **, район **, бул. „**“ № **, самостоятелният обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор **, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентидикатор **, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: едно, площ: 61,00 кв.м., прилежащи части: изба № **с площ от 3,00 кв.м. и 0,948 % ид. части от общите части на сграда, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - **и **, под обекта **, над обекта - **, при пазарна цена за настоящото производство в размер на 117 927 лева (сто и седемнадесет хиляди деветстотин двадесет и седем лева), определена при отчетено право на ползване в полза на Т. В. С., ЕГН:

**********, върху 1/3 ид. част от същия, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесените на публична продан имоти, както следва: за Т. Г. К., ЕГН:

********** – 2/3 части, и за Д. О. Я., ЕГН: ********** – 1/3 част.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Т. Г. К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 3119,72 лева (три хиляди сто и деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Д. О. Я., ЕГН: **********, да 5 заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1572,36 лева (хиляда петстотин седемдесет и два лева и тридесет и шест стотинки), представляваща държавна такса в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 6