Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 986 от 06.08.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3846/2024
Вид
Решение № 986
Подписан
06.08.2025
В сила
28.08.2025
Състав
Валя Цуцакова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100 ал.1т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150А ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.1т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. Варна, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110203846 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на С. С. С. ЕГН**********, от гр.Варна, против НП № 24-8703-000540/ 23.05.2024г. на ВПД Началник сектор в ОД на МВРВарна, сектор Специализирани полицейски сили, с което на въз.С. са наложени административни наказания, както следва: „Глоба” в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП, „Глоба” в размер на 150лв. на основание чл.177ал.1т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 10лв на основание чл.183 ал.1т.1пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1т.2 от ЗДвП, от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

В жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено в противоречие на процесуалните правила и материалния закон.Оспорва се фактическата обстановка, твърди се, че въззивникът не е подаван сигнал за спиране и същият не е възприел такъв сигнал, не било доказано наличие на виновно поведение, твърди се, че водачът 1 не е целял да осуети проверката, на процесното място нямало възможност за спиране, излагат се в условията на евентуалност и мотиви относно евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска НП да бъде изцяло отменено, без аргументи за останалите две нарушения.Иска се и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, не се представлява, депозирано е единствено писмено становище с аргументи, идентични с изложените в жалбата.

Органът, издал НП, при редовност на призоваването, не се представлява в с.з., депозирани са писмени бележки с изразено становище за правилност и законосъобразност на издаденото НП, съставомерност и доказаност на приетите за установени нарушения, като се иска и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

На 24.04.2024г., свидетелите В. и В., служители на сектор СПП-ОД на МВР-Варна, изпълнявали служебните си задължения като мотопатрул и били позиционирани на кръстовището на „Севастопол”, между бел.”Сливница” и бул.”Княз Борис I” в гр.Варна.

Около 13:30ч. на същата дата, въз.С., управлявайки лек мотоциклет „Ямаха ДЗФ Р 6” с рег.№ В6428В, се движил по бул.”Сливница” , в посока бул.”Княз Борис I” , като бил възприет от горепосочените свидетели.Мотоциклетът се движил с нормална скорост, но тъй като след като възприел полицейските служители управлението на мотоциклета станало колебливо като мотоциклетът се криел зад движещите се автомобили, полицейските служители решили да извърши проверка на водача.Срещу № 39 на бул.”Сливница” св. В. спрял със стоп палка насрещно движещите се автомобили, за да може водачът да възприеме проверяващите от далеч и да не се създадат предпоставки за ПТП ,след което подал ясен и разбираем сигнал на въз.С. със стоп палката да спре, като му посочил и съответното подходящо място.Вззивникът намалил скоростта, кимнал с глава, приближил се с мотоциклета до бордюра на посоченото от полицейския служител място, но в момента в който мотоциклетът почти бил спрял, водачът рязко увеличил скоростта и потеглил в посока ВИНС.Виждайки реакцията на водача, св.В., 2 който бил в готовност на служебния мотоциклет, потеглил със същия , последвал въз.С. и на кръстовището с ул.”Братя Миладинови” препречил движението на мотоци5клета и успял да го спре.В хода на проверката била установена самоличността на въз.С., като било установено, че СУМПС на същия е било отнето за предходно нарушение на ЗДвП.Водачът на мотоциклета не представил при проверката и СРМПС. На проверката след спирането на мотоциклета присъствал и св.В..

Предвид горното на същата датата срещу жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушения на чл.100ал.1 т.2 от ЗДвП, чл.150 А ал.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП. АУАН бил надлежно връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

В законоустановения срок постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, във връзка с които АНО възложил проверка от комисия и тъй като заключението на комисията било, че АУАН е правилен и законосъобразен, поради което въз основа на материалите по преписката, на 23.05.2024г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

В хода на съдебното производство се приобщиха писмени доказателства, от които безспорно се установи, че с НП №23-0436000793/26.07.2023г. , влязло в сила на 19.09.2023г., въз.С., освен, че е бил санкциониран с глоба, е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175 А, ал.1пр.3 от ЗДвП.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетели В. и В., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, а и въззивникът не ангажира никакви доказателства за фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП.

Съдът кредитира писмените доказателства в АНП, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делотопоказанията на свидетелите В. и В. , НП, АУАН и от останалите писмени доказателства по делото.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, 3 настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.

По приложението на процесуалния закон:

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.Видно от същата заповед, АУАН също е съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя.

Срещу АУАН са били подадени възражения, АНО е възложил разследване на спорни обстоятелства и едва след изготвяне на становище от комисия се е произнесъл по преписката.

НП и АУАН са съответни съставени и издадено в сроковете по чл.34 от ЗАНН. НП съдържа достатъчно пълно, точно и ясно описание на нарушенията, посочени са обстоятелствата, при които същите са извършени, посочени са и нарушените правни норми коректно, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя. Правилно са били посочени и нарушените норми, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.В НП е посочен АУАН, въз основа на който е било издадено същото, поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални нарушения.

По приложението на материалния закон:

Правилно АНО е приел, че въззивникът е извършил нарушение на чл.

103 от ЗДвП, тъй като при подаден ясен и разбираем сигнал за спиране със Стоп палка по образец от униформен служител и ясен сигнал за водача да намали скоростта и да спре ППС в най-дясната част на пътното платно за движение не е спял управляваното МПС.Безспорно по делото се установи, че насрещното движение е било спряно, за да има видимост към въззивника и да няма предпоставки за ПТП, безспорно по делото се установи, че водачът е възприел подаденият сигнал, намалил е скоростта, приближил е до указаното място за спиране ,но в последния момент рязко е увеличил скоростта и е напуснал мястото на предстоящата проверка.Видно от показанията на св.В., на въпрос към жалбоподателя защо не е спрял при първоначално подаденият сигнал, същият е обяснил, че е с отнета книжка, стреснал се е и е решил да 4 избегне проверката, поради което възраженията в тази насока, за липса на виновно поведение не се споделят, а и е нелогично и житейски недостоверно в светлата част на денонощието, при спряно насрещно движение, водачът да не възприеме сигналът за спиране, подаден със стоп палка от униформен служител.

Правилно АНО е наложил санкция на основание чл.175ал.1 т.4 от ЗДвП, предвиждащ санкция за гореописаното нарушение нарушение на чл.103 от ЗДвП, , като наложеното административно наказание : „Глоба” от 100лв. е под средния размер, предвиден от санкционната норма към датата на нарушението, а наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС е в минимално предвидения от закона размер.Видно от приобщената по делото справка за нарушител, жалбоподателят до настоящия момент е бил санкциониран за няколко нарушения на правилата на ЗДвП, поради което не се касае за инцидентна проява на противоправно поведение и глобата от 100лв. е справедлива, а наказанието лишаване от право да управлява МПС е в минимално предвидения размер и съдът е лишен от възможност да го ревизира.

Правилно АНО е приел, че въззивникът е извършил нарушение на чл.

100 ал.1т.2 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, не е носил и не е представил пред проверяващите СРМПС .

Правилно АНО е наложил санкции на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, която предвижда възможност за налагане на наказание за това нарушение, като наложеното административно наказание : „Глоба” от 10лв. е в абсолютния размер, предвиден от санкционната норма, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.Вярно е, че е посочено предложение 3 от санкционната норма, но на първо място такова няма и на второ място нарушителят се защитава срещу фактите, които са посочени ясно и категорично и санкционната норма е именно тази, приложена от АНО, поради което съдът намира, че не е нарушено правото на защита на нарушителя, като няма пречка НП да бъде изменено в тази му част, като се прецизира съответното предложение./ пр.2/

Правилно АНО е приел, че въз.С. е нарушил разпоредбата на чл.150 а ал.1 от ЗДвП , тъй като съгласно тази правна норма за да управлява МПС водачът следва да не е лишен от това право по съдебен или административен 5 ред.

Предвид горното правилно АНО е наложил глоба на основание чл.177ал.1т.1 от ЗДвП, като размерът на глобата, който е в размер между минималния и средния, предвидения от санкционната норма е справедлив/ макар АНО да не е изложил конкретни мотиви в тази насока/, тъй като предвид приложената справка за нарушител, до настоящия момент жалбоподателят е бил санкциониран и за други нарушения на правилата на ЗДвП, не се касае за инцидентна проява на противоправно поведение, а за трайно установени противоправни навици, поради което и налагането на глоба в по-нисък размер не би изпълнило в никаква степен целите както на генералната, така и на специалната превенция.

С оглед изхода на делото съдът намира, че искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно, тъй като са налице предпоставки за потвърждаване на НП по два пункта и изменение по третия пункт единствено с конкретизиране на предложението на санкционната норма.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за потвърждаване на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не разкрива фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.

Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено по пункт 1 е 2, и изменено по пункт 3, като бъде конкретизирано предложението на санкционната норма, поради което настоящият състав на ВРС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-8703-000540/

23.05.2024г. на ВПД Началник сектор в ОД на МВР- Варна, сектор Специализирани полицейски сили, с което на С. С. С. ЕГН**********, от 6 гр.Варна, са наложени административни наказания, както следва: „Глоба” в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 150лв. на основание чл.177ал.1т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП.