Решение № 277 от 12.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Светла Букова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Н. Люб. Д. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200222 по описа за 2025 година

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби от защитниците на подсъдимия С. А. К. срещу решение № 136 от 26.11.2024 г., постановено по ВНОХД № 306/24 по описа на Апелативен съд - Варна, с което е изменена присъда на ОС- Търговище от 12.08.2024 г. по нохд № 151/24 г. в частта относно наказанието, като наложеното „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години е заменено с „доживотен затвор“.

В жалбата, депозирана от защитника на подс. К. (адв. В.) се прави позоваване и на трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като всички те по същество касаят наложеното наказание доживотен затвор, което се счита за неправилно и несправедливо. За обосноваване на направено в тази връзка искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане или за изменението му са изложени съображения на първо място за съществени процесуални нарушения на чл.14 и чл.107 от НПК при установяване, проверка и оценка на релевантните факти, като формираните по този начин правни изводи били в нарушение на закона.

Конкретно се твърди, че въззивният съд е допълнил приетите факти и е установил нови такива в разрез с действителното съдържание на доказателствата, въз основа на което е направил и неправилни изводи относно субективната страна на деянието, както и за квалификацията на деянието като „изключително тежко престъпление“.

1

Определеното наказание било явно несправедливо, тъй като е постановено при надценяване на отегчаващите отговорността обстоятелства и омаловажаване и дори игнориране на смекчаващите такива. Акцентирано е на експертното заключение по комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, което според защитника било пренебрегнато в частта относно психическото отношение на подсъдимия към извършеното.

В депозираната касационна жалба от новоупълномощения защитник на подсъдимия (адв. М.) също се сочат нарушения на процесуалните правила, свеждащи се до несъгласието с изразеното от съда становище за липсата на съществен пропуск при изслушване становището на частните обвинители относно процедурата за провеждане на съдебното следствие. Твърди се и противоречивост в позицията на прокурора от апелативна прокуратура, който едва в хода по същество е поискал налагането на санкция по чл.38а от НК, приложима при различни предпоставки от тези по чл.38 от НК, което е било заявено в протеста, но не е било поддържано. В подкрепа на оплакването за несправедливо наложено наказание е изразено несъгласие с рефлектиращата върху него преценка на съда за субективната страна на деянието; за степента на обществена опасност на дееца; за отчитането на квалифициращо отговорността обстоятелство като индивидуализиращо я такова, както и за оценката на изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното.

В касационното съдебно заседание подсъдимият К. и защитникът му (адв. М.) поддържат жалбите и направените при алтернативност искания, като допълват изложените аргументи с пропуски при установяването на значимите за предмета на делото факти, касаещи всички травматични увреждания на пострадалата, последващите действия на подсъдимия и психичното му отношение към извършеното.

Относно наложеното наказание отново се преповтарят доводите за неправилна индивидуализация при отдаден превес на генералната му превенция. В предоставената му последна дума наред с изразеното съжаление за стореното, подсъдимият моли за намаляване на наказанието, тъй като макар да е нанесъл удар в корема на пострадалата, не е желаел смъртта й.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни и моли за оставянето им без уважение, тъй като фактите по делото са били установени коректно, а законът - правилно приложен с прецизно изясняване на субективната страна на деянието. При определяне на наказанието според прокурора са били отчетени множество отегчаващи отговорността обстоятелства, чиято относителна тежест не може да се преодолее от чистото съдебно минало на подсъдимия.

Частните обвинители и граждански ищци В. Ц. и М. Б. заявяват становище за правилност на въззивното решение, чието потвърждаване желаят. Считат наложеното 2 наказание за справедливо при упражненото домашно насилие спрямо дъщеря им и жестокия начин на убийството й.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 8 от 12.08.2024 г. по нохд № 151/2024 г. Окръжен съд- Търговище е признал подсъдимия С. А. К., роден на **** г., за виновен в това, че на 29.08.2023 г. в гр. Омуртаг умишлено умъртвил М. М. Х.а, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата, с особена жестокост и в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и пр.3 и т.6а, вр. чл.115, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето на предварително задържане на подсъдимия, считано от 29.08.2023 г. до влизане на присъдата в сила. Подсъдимият К. е осъден да заплати на всеки от ищците В. М. Ц. и М. Х. Б. обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева, ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до окончателното плащане.

Въззивен контрол върху постановената присъда е упражнен от АС – Варна по внохд № 306/24 г. въз основа единствено на протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Търговище с искане за увеличаване на наказанието и налагането на доживотен затвор без замяна. С атакуваното понастоящем решение № 136 от 26.11.2024 г. присъдата на ОС- Търговище е изменена, като е наложено наказание доживотен затвор, което да се изтърпи при първоначален специален режим. В останалата част присъдата е потвърдена.

Депозираните жалби от защитниците на подсъдимия са процесуално допустими, като изложените в тях аргументи, поддържани и в съдебно заседание позволяват общото им обсъждане.

На първо място в отговор на формулираното оплакване в жалбите за допуснати нарушения при изясняване на фактите следва да се посочи, че в дейността на въззивния съд не се констатира пропуск от обсъжданата категория. Избраният процесуален ред за провеждане на съдебното следствие – по чл.371, т.1 от НПК е изрично обсъден съобразно правомощията на втората инстанция, която аргументирано и по същество вярно е счела, че същият не е попречил за изясняване на фактите по делото. Липсата на изрично протоколирано съгласие за това от страна на гражданските ищци и частни обвинители не представлява съществено процесуално нарушение при заявената им процесуална позиция на удовлетворение от начина на протичане на производството, в което доказателствените им искания са били уважени и така не са били нарушени правата им в процеса. Независимо от това в принципен план 3 понастоящем защитата не би могла да се позовава на евентуално нарушени техни (на частните обвинители) права, доколкото от страна на тези участници в процеса присъдата не е била атакувана пред втората инстанция, а с така сочения довод в жалбата очевидно се цели постигането на крайния желан ефект на отмяна на въззивното решение.

За приетата фактическа обстановка, която само е допълнил и прецизирал, въззивният съд е извършил задълбочена и пълна оценка на доказателствения материал, след което ясно е обосновал изводите си, без да се разграничава съществено от тези на първата инстанция.Значимата според съдебните състави фактология по делото се свежда до умъртвяването на пострадалата от съжителстващия с нея подс. К. чрез нанасянето на побой на инкриминираната дата с причиняването на вътрешни травми и масивна кръвозагуба, в резултат на което изпаднала в безсъзнание, а впоследствие настъпила смъртта й. Прието е също за установено и упражняваното физическо и психическо насилие над нея по време на съжителството й с подсъдимия, което и двете инстанции са извели въз основа на посочените свидетелски показания и експертните заключения на съдебномедицинската експертиза (основно и допълнително назначеното в съдебното следствие) относно давността на констатираната травма на подезичната кост, на кръгловатите кръвонасядания по брадичката и уврежданията в лявата лицева половина и горната повърхност на гръдния кош. Относно последващото поведение на дееца по същество също не са налице сочените в жалбата различия във фактическите констатации на двете инстанции. Най-напред окръжният съд е обобщил извършените от подсъдимия действия след упражненото насилие като активни такива с цел оневиняването му (л.3 от мотивите към присъдата). В този смисъл е оценено не само извикването на помощ от свидетелите А., И. и Ю., но и пръскането на пострадалата с вода, предприетото изкуствено дишане, както и поддържането на версия за прилошаването й и падане на земята. Становището на въззивната инстанция по този въпрос, макар и значително по-подробно обсъдено и допълнително аргументирано със счетеното за предприето почистване на стаята и отнасяне на блузата на пострадалата в пералнята, практически не е различно и не надгражда съществено приетата фактология, независимо от заявеното в обратната насока. Това е така, защото е отчетено за ново фактическо положение (на л.18 от решението), а впоследствие и преценено за особено значимо при индивидуализиране на отговорността обмисляното от подс. К. оневиняване и предпазване от негативни последици, което по същността си кореспондира с оценката и на първата инстанция, макар и направена въз основа на попестелив доказателствен анализ. Действително сам въззивният съд е посочил, че установените чрез огледния протокол следи от деянието не са могли да бъдат заличени, както сочи и защитата (разчела повече обърканост и хаотичност в обсъжданите действия), но това не препятства направата на фактически извод за опити на дееца в тази насока. Същият е основан на цялостно дадената оценка на 4 последващото му поведение, несъгласието с която не касае пропуск при изясняването на фактите. В крайна сметка именно в правомощията на въззивния съд е извършването на пълноценен контрол върху атакуваната присъда чрез собствена преценка на събраните доказателства и оценката им с излагане на ясни аргументи за вътрешното му убеждение. В процесния случай пътят за формиране на последното е проследим въз основа на обсъдените доказателствени източници, като убедително са изложени и мотивите на съдебния състав в съответствие с изискването на чл.339, ал.1 от НПК, поради което не е допуснато процесуално нарушение, както се твърди в жалбите от защитниците на подсъдимия.

Неоснователни са и доводите за недостатъчно изясняване на механизма за причинените увреждания на пострадалата и конкретно на обстоятелството дали е изпаднала в безсъзнание вследствие на падане и удряне на главата. Посоченото увреждане в областта на тила не е игнорирано от съда, а изрично обсъдено като възможно за получаване чрез удар в ръб на шкаф в помещението въз основа на приетите и счетени за компетентно дадени експертни заключения по делото, които са подробно обсъдени. Съобразно тях и разясненията на експерта са направени и изводите за изпадането на пострадалата в посоченото състояние едва след получаването на останалите описани тежки травми в различни части на тялото и в различни негови положения, довели до масивна кръвозагуба, причинена от кръвоизлив в коремната кухина, обусловил непосредствено смъртта (допълнителна СМЕ на л.95 от нохд № 151/24 на ОС - Търговище ). Изпитваните изключителни болки и страдания са изрично посочени от вещото лице като предхождащи изпадането й в безсъзнание, и са счетени за несъмнени от съда въз основа на многобройните травми, ограничили възможността за съпротива и самостоятелно движение, поради което също без основание се твърди неясна фактическа основа за така приетия като наличен квалифициращ белег на деянието.