Решение № 891 от 17.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. Варна, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Д.а Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Д.а Михайлова Административно наказателно дело № 20213110201841 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. КР. Й. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 20-0445-000999 / 01.03.2021г. на Началника на група РУ – Аксаково при ОД-МВР-Варна, с което са му наложени следните административни наказания- по пункт 1 - "Глоба" в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП и по пункт 2 – „Глоба“ в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДП.

С жалбата се навеждат множеството доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с описание на нарушението от фактическа страна, а именно че не е било посочено автомобилът в коя лента се е движел, на какво разстояние е бил когато му е бил подаден сигнал за спиране, че не било посочено местоположението на полицейския служител, подал сигнал за спиране, че липсвала информация защо е бил подаден сигнал за спиране на водача, че не било установено къде бил разположен полицейския автомобил, посочено ли е било място за спиране на автомобила и възможност на водача да спре плавно и да не създава опасност за движението и др. На следващо място са изложени доводи за това, че при определяне на наказанието не е била взета предвид разпоредбата на чл.27 от ЗАНН , както и не е била направена преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН.По отношение на второто нарушение, описано в постановлението, в жалбата се сочи, че неплащането на наложени глоби не съставлява нарушение на ЗДП.Поради тези и други съображения се иска цялостна отмяна на постановлението , а в условията на алтернативностнамаляване на размера на наложените наказания.Иска се и присъждане на направените 1 по делото разноски.

В съдебно заседание , въз.Й. , редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. Й. Ал. пледира постановлението да бъде отменено, а в условията на алтернативност наложените на въззивника наказания да бъдат намалени до предвидения в закона минимален размер и срок.

Въззиваемата страна, редовно призована, в първото съдебно заседание , се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата.Представени са и писмени бележки, в които са изложени съображения за това, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска да бъде потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за евентуална прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.12.2020г. около 12,31ч. въз.Й. управлявал собственият си л.а. „Фолксваген Голф” с ДК № В 15 83 НН, като се движел в гр.Аксаково, по ул.“Добруджа“ в посока ул.“Георги Петлешев,“, като навлязъл от пътя гр.Варна-гр.Добрич. На този пътен участък, до „Пластхим“, в изпълнение на служебните си задължения се намирали полицейски служители при РУ- Акасково – св.Д.Д. и св.П.С.. Служебният автомобил бил спрян до завода, в близост до намиращ се там паркинг, който бил над ул.“Добруджа“. Когато полицейските служители видели да се приближава автомобила управляван от въз. Й., те решили да му извършат проверка.За това св.Д. , който бил с униформа и светлоотразителна жилетка, подал сигнал за спиране със стоп-палка по образец.Въз. Й. спрял на разстояние от около 20-50метра от полицейския служител, след което дал назад , обърнал автомобила и тръгнал в обратна посока към гр.Варна.

Св.Д. веднага се качил в служебния автомобил , в който бил св.С. и потеглил след колата на въззивника, който управлявал по начин, не съобразен с пътната обстановка.

Полицейските служители следвали автомобила, който след няколко рискови изпреварвания , навлязъл в ул. „Батова“, продължил да се движи по нея, след което, след рязък десен завой , спрял в ляво от пътното платно до гараж.Междувременно св.Д. бил подал сигнал за случващото се на дежурния в районното управление.Когато видял, че колата спира, свидетелят спрял полицейския автомобил до него.След това св.С. проверил документите на въз.Й., а св.Д. забелязал , че предната лява гума на автомобила се е пръснала. При проверката на документите било установено, че на въз.Й. е било наложено наказание „глоба“ в размер на 220лв. по НП № 20-0819-001704/ 30.10.2020г., влязло в сила на 07.11.2020г., която не била платена в срока за доброволно изпълнение.

Поради това св.Д. съставил против въз.Й. акт за установяване на нарушение, за това че не е спрял при подаден сигнал за спиране със стоп-палка по образец от униформен служител на МВР, както и че управлява МПС с наложена и неплатена в срок глоба. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.103 от ЗДП и по чл.190 ал.3 от ЗДП. При личното предявяване на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз. Й. не направил и не депозирал възражения.На 02.12.2020г. той заплатил и наложената му глоба.

Въз основа на съставения акт , против въз. Й. било издадено и атакуваното наказателно постановление , в което наказващият орган възприел изцяло описаните в 2 него фактически констатации и правната квалификация на нарушенията по чл.103 от ЗДП и по чл.190 ал.3 от ЗДП. За първото на въззивника било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП, а за второто- „Глоба“ в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДП.

В хода на съдебното следствие като свидетел бяха разпитани св.Д. Д. актосъставител и св.П. С.- свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелите си спомниха за случая с конкретика и описаха както действията на въз. Й., така и обстоятелствата, при които той е бил установен като извършител на нарушението и му е бил съставен акт.

Съдът изиска и приобщи към доказателствата по делото завери копия от ежедневна форма за инструктаж на 02.12.2020г., копие от ежедневна ведомост, информационна карта на наряда, ежедневна форма за отчет на 02.12.2020г. и докладна записка от 12.10.2021г., които кредитира изцяло като относими към спора.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 20-0445-000999 /01.03.2021г. е издадено от компетентен орган- Началника на група в РУ – Аксаково при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № I- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок.Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.

Вменените във вина на въз.Й. нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени и установени, е направено с достатъчна пълнота и конкретика.Посочени са всички съставомерни признаци, като обстоятелството в коя лента се е движел автомобила, къде се е намирал полицейския служител, подал сигнала за спиране, причината да направи това, разположението на полицейския автомобил и други, описани в жалбата, не са сред тях.Поради това съдът намира възраженията в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за неоснователни.

При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, в които да са наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната 3 инстанция.

По пункт 1 от наказателното поставовление :

Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.103 пр.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че на въз. Й. му е бил подаден ясен и разбираем сигнал от полицейски служител.

Въпреки това обаче, въззивникът не е изпълнил вмененото му в чл.103 от ЗДП императивно задължение при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре на посоченото място, а след като е спрял на разстояние от него, е дал назад, обърнал е автомобила и е продължил движението си в посока гр.Варна, което е наложило да бъде преследван от полицейските служители до момента , в който е спрял . Съдът намира това за доказано по категоричен начин съобразно събраните по делото гласни и писмени показания.От показанията на св. Д. Д. и св.П. С. , които съдът кредитира изцяло, както и от приложените по делото ежедневна ведомост, инструктаж, информационна карта на наряда и др. от 02.12.2020г. , се установява, че въз. Й. е управлявал лек автомобил , движейки се в гр.Аксаково, по ул.“Добруджа“ в посока ул.“Георги Петлешев“ и е възприел подадения му ясен сигнал за спиране, който не е изпълнил , доколкото е спрял, обърнал е автомобила и е напуснал мястото. Това поведение на въз.Й. е било възприето лично от полицейските служители, които го описват по идентичен начин, както и сочат маршрута, по който въззивникът е преминал, опитвайки се да избегне полицейската проверка.С оглед на изложеното до тук съдът намира, че въз.

Й. е извършил описаното в акта и постановлението нарушение на чл.103 от ЗДП.

Правилно е била приложена и санкционната норма- чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС , който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол , каквото виновно поведение в случая е налице.

Съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на въз.

Й. административно наказание „Глоба” и „Лишаване от право да управлява МПС”, тъй като това е предвидената в закона санкция за допуснато нарушение на чл.103 от ЗДП.При индивидуализация на размера на наложената „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС” административно-наказващия орган обаче се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН, както и не е изложил мотиви по какви причини е наложил на въз.Й. наказания в срок и размер към средния. Поради това съдът намира, че следва да намали наложените наказания , като намали размера на наказанието „Глоба“ от 200лв. на 100лв. и „Лишаването от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца на 3 месеца. Така определените наказания, малко над минималните предвидени в закона, са справедливи , съответстващи на извършеното нарушение и по –високата степен на обществена опасност на нарушителя, и ще изпълнят целите на чл.12 от ЗАНН.

По пункт 2 от наказателното постановление :

От доказателствата по делото безспорно се установява, че въз. Й. е управлявал превозно средство с незаплатена глоба , наложена с влязло в сила на 07.11.2020г.