Решение № 41 от 31.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Велико Търново, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Ирена Колева

Явор Данаилов при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20224100500270 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл.294 от ГПК.

С Решение № 47 от 07.04.2022 година по гр.д. № 2659/2021г. на ВКС, Трето ГО е отменено Решение № 128 от 08.04.2021 година, по в.гр.д. № 723/2020 по описа на ВТОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с ъ с задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия. Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, въззивно е и е образувано по повод въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: 104518621, гр. Варна срещу Решение № 266 от 31.08.2020 година, постановено по гр.д. № 459/2020 г. по описа на ГОРС, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е прието за установено, че А. С. Г., ЕГН: **********, от гр.

Г. О. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: 104518621, гр. Варна „Варна тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик" № 258, сумата от 11 969,86лв. /единадесет хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща стойността на служебно начислена електрическа енергия за периода от 14.06.2016г. до 18.12.2020г. по партида с клиентски номер *** и абонатен номер *** за обект на адрес гр. Г. О., ул. „***“, ***, за която е издадена фактура № *** от 1

23.03.2020г. Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Излага се, че са налице основание за начисляване на допълнително количество енергия, доколкото при извършена по установен ред техническа проверка е констатирано неправомерно неотчитане по визуализираните регистри на реално доставено и потребено количество енергия. Твърди, че са налице основанията по чл.50 ПИКЕЕ и във връзка и с чл.200 ЗЗД се дължи заплащането на стойността на доставената и потребена ел.енергия. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения установителен иск.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, с който жалбата се оспорва. Претендират се разноски, като е представен списък за извършени такива и доказателства.

Пред съда и двете страни поддържат заявените от тях процесуални позиции, като всяка навежда аргументи в тази насока.

След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от страните становища, ВТОС намери за установено следното:

Между страните не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за процесния обект, за което е разкрита съответната партида с клиентски номер и абонатен номер *** при „Енегро-про продажби“ АД.

От протокол № *** г. се установява, че на посочената дата бил монтиран електромер фабр. № *** за отчитане на потреблението на електрическа енергия в обекта по партидата на ищеца с нулеви показания по дневна и нощна тарифа. От констативен протокол № *** от 18.12.2019 г. и показанията на свидетеля П. – служител на ответника, се установява, че на 18.12.2019 г. била извършена проверка на същия електромер. Чрез специален софтуер служителите установили наличие на показания в невизуализиран на дисплея тарифен регистър 3, снели показанията по тарифите на електромера – Тарифа 1 – 004151 кВТч; по Тарифа 2 – 004903 кВТч; по Тарифа 3 – 066502 кВТч, по Тарифа 4 – 000000 кВТч и общ тарифен регистър 0 – 075556 кВТч. Съгласно свидетелските показания, след установяване на показания в невизуализирания регистър, служителите на ответника потърсили абоната и след като не го намерили, повикали свидетел – Б. Г. Т.. Служителите демонтирали СТИ и го подменили с ново.

За проверката бил съставен констативен протокол № *** от 18.12.2019 г., подписан от служителите и свидетеля.

По заявление на ответника от 31.12.2019 г. била извършена

2 метрологична експертиза на демонтираното СТИ, резултатите от която били отразени в протокол № 151/10.03.2020 г. на БИМ. Било установено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на СТИ, налични били необходимите обозначения на табелката на електромера и пломбите против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. Метрологичната експертиза, изготвена от БИМ, констатирала още, че електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия. При софтуерно четене на СТИ била установена външна намеса в тарифната му схема – наличие на регистрирана енергия по Тарифа Т3 – 0066502,144 кВТч., която не е визуализирана на дисплея, поради което било заключено, че СТИ не съответства на техническите характеристики.

Въз основа на констативния протокол, със становище от 20.03.2020 г. ответникът одобрил да се начисли допълнително общо количество електрическа енергия от 66 502 кВТч по партидата на ищеца за период от 14.06.2016 г. до 16.12.2020 г. Посоченият период бил разделен на шест подпериода, а общото количество електрическа енергия било пропорционално разпределено с оглед продължителността на всеки от тях. За стойността на така начисленото количество електрическа енергия – 11 969,86 лв. била издадена фактура № *** от 23.03.2020 г. Копие от констативния протокол за проверка от 18.12.2019 г. и фактурата били изпратени на ищеца с писмо изх.№ 57813_КП***_2/23.03.2020 г., за което не се спори, че е получено от него.

След получаване на писмото, ищецът подал жалба до „Енерго-про продажби“ АД и ответника, с която изразявал несъгласие с начислените суми. В отговор, ответникът изпратил до ищеца писмо изх.№ *** г., с което посочвал, че е извършено служебно преизчисляване на количеството електрическа енергия на основание чл.55 ПИКЕЕ.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК за установяване, че парично вземане не съществува.

Доколкото основанието на този иск е отричане на вземането на ответника, то в негова тежест е установяването на съществуването и размера му с оглед наведените твърдения – в случая осъществяване на предпоставките на 3 чл.55 ПИКЕЕ. Съгласно посочената норма, операторът на мрежата начислява измерените след монтажа на СТИ количества електрическа енергия в невизуализирани регистри въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ. Така в тежест на ответника и с оглед посоченото от него основание за съществуване на вземането е установяването, че страните са в правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия; че при извършената на 18.12.2019 г. проверка е констатирано измерване на електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ от 66 502 кВТч след монтажа на СТИ, при спазване на правилата на чл.49 ПИКЕЕ относно извършване на проверката, съставяне на протокола и сроковете за уведомяване на абоната и изпращане на демонтираното СТИ на БИМ; че при метрологичната проверка е установила измерване на електрическа енергия от 66 502 кВТч в невизуализиран регистър на СТИ и че размерът на начислената по корекцията сума е съответен на регламентираните в ПИКЕЕ правила за изчислението й.

При настоящото разглеждане на делото пред ВОС по делото е проведена нова СТЕ, съобразно указанията на ВКС, с участието на вещо лице софтуерен специалист, в заключението на която се установява следното: едно от основните предназначения на софтуерния продукт е за изчитане на данните от техническото средство. Също така има възможност за препараметризация, но това става с код, който се предоставя от фирмата-производител. Не може да стане без този код. Експертизата не разполага с този код. По-високо е нивото на достъп, специален достъп. Причината са предполагаемите неизправности, които са описани в изготвената експертиза, да не може да се извърши комуникация с паметта на електромера. При първия прочит на електромера, което е преди 2 години не е имало такива проблеми с електромера и с изчитане на данни от неговата памет. Друга неизправност на електромера освен наличието на показания в неизведена и ненастроена фабрично за отчет тарифа, при извършване на първия прочит, не са констатирани, както не са констатирали и служителите от БИМ, които също са осъществили такава връзка с процесния електромер и са изчели показанията и информацията от неговата памет. Тъй като електромерът не е смарт и той не поддържа информация, която същевременно се дублира в системата на „Електроразпределение Север“ АД за събития, които са станали по време на неговата експлоатация. Информацията, която се съхрА.ва в паметта на електромера е за предходните 7 самоотчета. Това са отчети, които се извършват от самото СТИ и се съхрА.ват в неговата памет на всяко първо число от текущия месец, т.е. 7 месеца назад.

Като методика изследването, което го правят в БИМ е за пропускателната способност на процесното СТИ и точността, с която то измерва и отчита преминалата през него 4 електроенергия в различните режими на натоварване и осъществяват вътрешен преглед на електромера и прочитат текущите им показания по тарифи. Не са изследвали тарифна схема, не са записали и нямат такава методика, която да позволява и да се записва в съответния протокол да изследват тарифната схема. Като пренапрежение във външното захранване може да доведе до някакви неизправности на електромера, но конкретно за този тип електромер не може да се посочи каква е причината за появата на такива показания в този регистър незаявен и ненастроен за отчет.

Количеството ел. енергия, натрупано в невизуализиран регистър не е доставено до обекта и съответно потребено. Ел. енергия, която е преминала през измервателната система на електромера не е доставена до обекта – когато има включени електроуреди в ел. инсталацията на обекта има и доставена ел. енергия, а при липса на включени ел. уреди в инсталацията на обекта – липсва и доставка на ел. енергия.

При тези данни виждането на съда е следното:

В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в отричания от ищеца размер. Прието е в съдебната практика, че правоотношенията между енерго- снабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, са договорни, за доставка /продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба – чл.183 и сл. от ЗЗД, съответно гл.XXII от ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на основание чл.200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия /в този см. Решение № 107/26.11.2020г. по гр.д. № 1096/2020г. на ВКС, III ГО/. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в ДВ/ задължението на потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в обекта намира правно основание в договора за покупко- продажба между потребителя и доставчика. При наличие на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в тях /в този смисъл решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I ГО, решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, III ГО, решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, III ГО, решение № 160/31.12.2020г. по гр.д.