Протокол № 660 от 15.04.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 660 гр. Пазарджик, 15.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20245220105162 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът Т. Г. Х., редовно призован, не се явява лично в съдебната зала, не изпраща процесуален представител. Получени са две молба с идентично съдържание с вх.№10325 от 09.40.2025г. и с вх.№10319 от 09.04.2025г. от адв.

Е. Г. И. М., редовно упълномощена с пълномощно приложено по делото.

Ответникът Профи Кредит България ЕООД - редовно призовани, не изпращат процесуален представител..

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143, АЛ.1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ

ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.

СЪДЪТ докладва постъпили молби с вх.№10325 09.40.2025г. и 10319 от 09.04.2025г. с идентично съдържание от адв. И. М. с която моли да бъде даден ход на делото, ако не са налице процесуални пречки. Сочи, че няма възражения по доклада на съда. Подържат се направените доказателствени искания. В случай, че съда обяви делото за решаване, моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендират се разноски.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

1

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Спогодба няма как да бъде постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявения иск е с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.19, чл.4 ЗПК

Подадена е искова молба с която се твърди, че ищецът е страна по договор за потребителски кредит № **********.

Сочи се, че съгласно договора за потребителски кредит, ищецът е следвало да върне сумата по кредита в размер на 800 лева при ГПР 48,91 %, годишен лихвен процент 41.00 %, със срок на кредита от 30 погасителни вноски върху главницата от 800лв., с обща стойност на всички плащания в размер на 1288,47 лева. Постигната е договореност в раздел 6, за заплащане на пакет от допълнителни услуги или за срока на договора е следвало доверител ката ми да върне сумата от 1968,47 лева.

Сочи се, че процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги , кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани но размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани. По отношение на услугата по пакет от допълнителни услуги е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания.

По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ 2 услуга е несъизмеримо по- голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.

Твърди се, че кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 100 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително нсравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.

Твърди се, че сумата търсена на базата на това споразумение е недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС №426/14г.

В договора са уредени условията, при които се предоставят допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не стават авТ.тично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта това е обективирано в договора за кредит. Реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Възразява се, че са нищожни като противоречащи на добрите прави и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите на раздел VI от договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49.00%, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ше прави по обслужването на заема. Същевременно по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не е установен механизмът, по който е изчислен този процент и по - конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него. При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит и поетите с него права и задължения се формира извод, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици освен общите правила на ЗЗД, следва при преценка на валидността и последиците му да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода на сключването му редакция /така в определение № 351 от 22.04.2016г. на ВКС по търг, дело № 3026/2015г., 1 г.о./. Също така, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно договор да бъде само частично 3 недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. На плоскостта на процесния казус, нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Твърди се, че аргумент за недействителност на договора на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 и чл. 12, ал.

1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. От изложеното следва, че законът поставя важен акцент на посочените уговорки.

Поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвеният процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/ и годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита / чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК/, чието изчисляване се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове. Нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит - лихвен процент и ГПР представляващи част от същественото съдържание на договора прави цялото заемно съглашение нищожно.

Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови решение с което да прогласи за нищожен Договор за кредит № **********, сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор с който предявения установителния иск се счита за недопустим поради следните съображения: не оспорват твърденията в исковата молба, че между страните е сключен процесният договор за кредит № **********. Предявеният отрицателен установителен иск за прогласяване 4 нищожността на Договор за кредит № **********, е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като при наличие на платени без основание на ответника парични суми ищецът разполага с правна възможност да предяви осъдителен иск за тези суми. Законът обвързва допустимостта на установителния иск с наличието на правен интерес от предявяването му.

Сочи се, че в процесния казус ищецът няма правен интерес да установява наличието или не на едно минало правоотношение с установителен иск в отделно производство, тъй като накърненото му материално право може да бъде защитено с осъдителен такъв, а предявяването на установителен иск е допустимо само, ако лицето не може да защити правото си чрез осъдителен или конститутивен иск. Наличието на правен интерес по предявения установителен иск е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, т. к. обуславя правото на иск. Съдът е длъжен да следи за нея служебно, изхождайки от твърдените в исковата молба белези на спорното право. /така Определение № 1523 от 17.2.2011 г. по гр. д. № 10770/2010 г. на XII състав на Районен съд - Русе; Решение от 120.03.2019 г, постановено по в.гр.д. № 632/2020 по описа на ОС - Плевен/. Ищецът би получил защита на своите права в най-пълен обем, предявявайки осъдителен иск тъй като към момента на депозиране на настоящата искова молба всички задължения по Договор за кредит № ********** са погасени изцяло и кредитът е приключен.

Т.е. ответното дружество в качеството си на кредитор по процесния договор за кредит няма никакви претенции към ищеца. Така в случай, че бъде установено, че договорът за кредит е нищожен, безспорно ще може да се направи извод, че по кредита са постъпили недължимо платени суми. След като разместването на материални блага между патримониумите на ищеца и ответника вече е налице, то с предявения отрицателен установителен иск за недължимост на вече заплатените суми, правното положение от преди разместването няма да бъде възстановено и целеният резултат няма да бъде постигнат. Т.е. за ищеца не е налице правен интерес от воденето на този иск, тъй като е налице по-интензивна форма на защита (в тази насока Определение № 1143/22.03.2022 г, постановено по възз.ч.гр.д. № 517/2022 г. по описа на ОС-Варна; Определение № 540 от 23.03.2020 г, постановено по възз.ч.гр.д. № 163/202о по описа на ОС-Пловдив).