Решение № 68 от 14.11.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. ЛЕВСКИ, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20244410200125 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. К. А. от гр. Левски против НП № 24-0293000258/20.05.2024 г. издадено от Началник група в ОДМВР Плевен, РУ Левски, с която моли да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление. В жалбата се твърди, че жалбоподателя не е извършил посоченото в акта и НП нарушение.

Жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата – редовно призован, не се явява и не се представлява. В придружителното писмо е изразил становище, че счита жалбата за неоснователна и е направил искане да бъде оставена без уважение.

Счита, че НП е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и съдържа всички задължителни реквизити.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представения по делото акт за установяване на административно нарушение, издаден на 01.05.2024 г. е, че същия е съставен срещу Н. К. А. за това, че на 30.04.2024 г. в 23:45 часа в гр. Левски ул. П.К.

1

Яворов до номер 33 с посока на движение към улица Васил Левски, като водач, управлява лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на К. А. К., като извършва следното: 1. На горепосоченото място при движение с несъобразена скорост с пътните условия /мокра пътна настилка/ на прав пътен участък, губи управление над автомобила, излиза в ляво от пътното платно по посока на движението, удря предпазен бордюр, като със задна дясна част удря паркирания на същия адрес лек автомобил марка *** с регистрационен номер ***, собственост на Р. Л. К., след което пресича пътното платно и се удря в газобетонна ограда прилежаща към имот на номер 33 от същата улица. В следствие на горното водача причинява ПТП с материални щети по двата автомобила, бордюр собственост на Община Левски и по оградата прилежаща към имот № 33 на същата улица. 2. Като участник в ПТП не остава на място, напуска мястото и не уведомява компетентните органи на МВР. В акта е посочено, че водача пътува сам в автомобила и че виновно е нарушил чл. 20 ал.2 от ЗДвП и чл. 123 ал.1 т. 3 от ЗДвП – като е изписан и словом текста на посочените законови разпоредби.

По делото е представено и издаденото въз основа на посочения по-горе АУАН наказателно постановление, с което за посоченото в акта нарушение на жалбоподателя на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено наказание – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

По делото са разпитани в качеството на свидетели Г. К. Г., С.С.А., И.Н.С., К. А. К., М. К. М., Р. Л. К. и Л. В. А..

Видно от показанията на свидетеля Г. /л. 27 на гърба/ е, че същия работи в РУ Левски на длъжност автоконтрольор, че с негови колеги посетили сигнал за настъпило ПТП на улица Яворов в гр. Левски и установили, че водачът, който е извършил ПТП-то бил напуснал същото. Свидетеля заявява, че от ПТП-то били причинени материални щети по инфраструктурата на самата улица – по бордюра, на паркирано МПС и по оградата на къща на отсрещната страна. Заявява, че на другия ден получили оперативна информация, че автомобила е закаран за ремонт в автосервиз, който посетили, видели автомобила, водача, който е управлявал автомобила и неговия баща, който е собственик на автомобила. Снели обяснения за случилото се и за установеното нарушение съставил АУАН. Свидетелят обяснява, че подробно 2 материалните щети са описани в протокол за ПТП и са направени снимки с дигиталната система на „Пътна полиция“, че това което са видели, го е записал, а вече застрахователната компания на виновния водач трябва да си извърши оглед за установяване на всички щети, тъй като може да има и щети, които не са видими.

От показанията на свидетеля М. М. /л. 60 от делото/ се установява, че същия работи в РУ Левски на длъжност полицейски инспектор, че бил на работа дневна смята и посетили с негови колеги адреса, на който през нощта е станало ПТП, тъй като му било предадено от колегите му, които са посетили вечерта мястото и дежурния, че е имало автомобил, който се бил ударил в оградата и напуснал мястото и че водачът не бил установен вечерта, нито е установен автомобилът, с който е реализирано ПТП-то. Свидетелят М. обяснява, че на следващия ден /след ПТП-то/ заедно с колегата му от КАТ Г. търсили автомобила, че след известно били установени автомобилът и водачът, на който било снето сведение и след установяване на извършеното бил съставен акт за нарушението и констативен протокол за ПТП. Свидетелят си спомня, че водачът е обяснил, че вечерта е валял дъжд и просто се е занесъл автомобил и се е ударил в оградата. Установили, че автомобилът, с който е реализирано ПТП-то е преминал през бордюра, като е ударил автомобил, паркиран срещу ударената ограда, минал е през бордюра и се е ударил в оградата.

От показанията на св. Л. А. /59 на гърба и л. 60/ се установява, че ПТПто се е случило срещу първи май тази година, в късните часове – към 11.30 часа вечерта, че ударът е точно в средата на дългата част на оградата, която е каменна с желязни орнаменти в горната си част, и че оградата и към момента си изглежда така, както след удара. Свидетелката обяснява, че не е била в имота същата вечер, но на сутринта разбрала продробности и видяла уврежданията. Обяснява, че в дома са били брат й и племенникът й, че племенникът й е бил в банята в момента на удара, видял фаровете на колата, която се е оттеглила след самия удар, а на другия ден се установило кой е причинил увреждането. Обяснява, че Р. К. е техен съсед, който живее точно срещу тяхната къща, че въпросната вечер синът му се прибрал пет минути преди удара и колата е била пред голямата им порта, както и, че това го е разбрала на другия ден, когато са се изяснили всички обстоятелства.

От показанията на св. Р. К. /л. 60 на гърба/ се установява, че е 3 собственик на лек автомобил с рег. № ***, че в края на месец април бил на работа, но в последствие разбрал, че синът му се прибрал въпросната вечер и паркирал автомобила пред тях, че влязъл вътре само, за да отиде до тоалетна и после щял да прибере колата вътре в двора, но през това време била ударена колата. К. обяснява, че бил нощна смяна, но веднага му се обадили, че съседа му В. А. чул удара и като отворил прозореца, видял някаква кола, която дава назад и тръгва. Обяснява, че А. веднага сигнализирал на тел. 112. Обяснява, че колата му е ударена, не е много, но по бронята имало ожулване, че видял следи през райграса, който бил изкопан, имало бутнато едно дръвче, след това видял след по шосето, как се е унесла колата и се е качила на тротоара, изорала е райграса, ударила е колата и се е забила в оградата на съседите му.

В качеството на свидетели са разпитани и доведените от жалбоподателя лица С.С.А., И.Н.С. и К. А. К. – първите двама без родство с жалбоподателя и негови приятели, а последният баща на жалбоподателя.

В показанията си св. А. заявява, че с жалбоподателя играли заедно карти, че тръгнали да се прибират, че през нощта валял голям дъжд, порой, че той и св. С. тръгнали да се прибират с колелетата, а Н. тръгнал с автомобила.

Свидетеля А. заявява: „Тръгнахме да се прибираме, той се унесе на завоя, стояхме там 2-3 минути навънка. Колата се завъртя и нищо не е станало, нямаше ударено нищо. Стояхме до 2-3 минути на тая улица, където се унесе, нямаше никой, никой не е излизал навънка. Стояхме, да видим, дали някой ще излезе, нямаше нищо и си тръгнахме“. Свидетелят обяснява, че нямало друг ударен автомобил, че било тъмно и не е видял да има друг автомобил там, че по неговия автомобил също нямало нищо ударено.

Свидетелят С. обяснява, че с Н. са съседи, че играли карти в техен приятел, че Н. си тръгнал преди тях, а след него тръгнали той, Сергей и баща му, че били с колелетата, и видели, че няма нищо там, след което той си запалил колата и си заминал. Обяснява, че не са видели да има друг паркиран автомобил или някакъв в движение, само неговия си автомобил бил.

Свидетелят К. заявява, че на сутринта синът му му казал, че направил беля и му обяснил, че се унесъл и ожулил колата. К. огледал автомобила си и установил, че е ожулен отстрани и стопът му е счупен, успокоил сина си, като му казал, че е по-важно, че на него му няма нищо, а колата ще се оправи и закарал колата на майстор. По-късно същия ден майстора го извикал да отиде там със сина си, защото ги търсят от полицията. Когато отишли били 4 уведомени, че има щети по друга кола, но заявява, че когато отишъл на място, нямало *** там, че излезли комшиите и казали, че колата е одраскана от тяхната кола, но като видял щетата, казва, че това одраскване няма от тяхната боя, но все пак им казал, че ще поеме разходите за майстор, че ходили на майстор, който погледнал и казал, че около 200 лв. ще е ремонта и той се съгласил да ги поеме, но когато дошли от патрула казали, че самата застраховка ще плати, а на сина му написали акт.

От изложените показания на разпитаните по делото свидетели, съдът приема, че същите оформят две групи – първата от тях, подкрепяща тезата изложена в акта и обжалваното НП, а втората група подкрепяща твърденията на жалбоподателя.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г., М., А. и К.. Първите двама свидетели са изпълнявали служебните си задължения и са провели пълно проучване на фактите, снети са обяснения и едва след установяване на случилото се св. Г. е съставил акта. Показанията на св. А. и К. също отразяват конкретните факти, взаимно се допълват и си съответстват. Съответстват и на приложените към делото писмени доказателства, снимков материал и записа от подадения сигнал на тел. 112 непосредствено след възприетия удар от племенника на А..

Втората група свидетели – св. А., С. и К. – както бе посочено по-горе се опитва да защити жалбоподателя. Свидетелите А. и С. са приятели на жалбоподателя, а К. е негов баща и е логично същите да желаят да му услужат и да го защитят. Свидетелят А. и С. обясняват, че не са чули „удар“, и че не са изчакали на място, защото нито имало друг автомобил, нито имало нещо.

Следва да бъде посочено, че удара на автомобила на жалбоподателя с автомобила на св. К. и оградата на св. А. е възприет от племенника на А. и той незабавно е позвънил на тел. 112, което обстоятелство както бе посочено по-горе се установява и от приложения към настоящото дело запис. От същия запис се установява, че А. е заявил, че веднага след удара, автомобила е заминал /т.е. водача не е спрял, не е останал на място, нито е уведомил органите на МВР.

Представеният по делото акт не е оспорен от страните, същият е редовно съставен, и съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП и има доказателствена сила до доказване на противното.

Както бе посочено по-горе по делото от показанията на свидетелите Г., 5

М., К. и А., и от представените протокол за ПТП, снимков материал и запис от подаден сигнал на тел. 112 се установява по един несъмнен и категоричен начин посочената фактическа обстановка в АУАН и НП.

По делото не са представени доказателства, от които да може да се направи извод различен от административно-наказващия орган и съдът приема, че презумпцията за доказателствената сила на акта по чл. 189 ал.2 от ЗДвП не е оборена.

Предвид изложеното, съдът приема, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до незаконосъобразност.

От представените по делото доказателства, съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен начин е установено нарушението посочено в акта и обжалваното НП. Установеното нарушение е квалифицирано правилно и в съответствие със закона, а след установяване на нарушението е наложено съответно по вид и размер наказание. Съдът приема, че от събраните по делото данни, не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното НП и следва същото да бъде потвърдено.