Определение № 563 от 24.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563 гр. София, 24.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500176 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на И. К. З. срещу определение № 20919 от 29.12.2024 г., постановено по гр. дело № 5788/2024г. по описа на Софийски градски съд, I-12 състав, с което е върната исковата й молба срещу Районен съд – София и прекратено производството по делото.

В частната си жалба твърди, че обжалваното определение е нищожно, тъй като мотивите му са противоречиви и това ограничава правото на съдебна защита. Моли същото да бъде обезсилено, като недопустимо поради липса на произнасяне по част от исковете.

Твърди, че постановеното определение е неправилно. Твърди, че коригира допусната от нея грешка, като уточнява, че искът за вреди от незаконосъобразно допуснат „достъп“ до дело е насочен срещу СРС, тъй като отговорността за достъп до делата на съдията-докладчик. Твърди, че коригира исковата молба, като твърди, че вредите са произтекли не от поведение, а от отговорност.

Счита указанието на съда за посочване на отделен размер на цената на иска за обезщетение за вреди от „достъп“ до дело, като с това не би се привела в редовност исковата молба. Счита, че тъй като това указание е незаконосъобразно то не би следвало да влече неблагоприятни последици.

Счита, че е налице вътрешно противоречие на мотивите на съда, който приема, че исковата молба е нередовна и в същото време, че исковете са недопустими. Преценката за допустимост би могла да бъде законосъобразна само по отношение на редовна искова молба.

Твърди, че посочената съдебна практика от СГС е неотносима към случая.

Твърди, че вредите са причинени от съда чрез действия, съдебни

1 актове и отговорност, при изпълнение на правораздавателната дейност, което попада в хипотезата на чл. 7 от Конституцията на Република България ш прави исковете допустими.

Твърди, че не претендира вреди от неправилно решен спор, а от действията на съда, като въпреки силата на пресъдено нещо липсва пречка актът да бъде ревизиран.

По отношение на иска за имуществени вреди от 100лв., счита че липсва нередовност на исковата молба, а се касае до основанието на иска, а то може да бъде отстранено по реда на чл. 143 от ГПК.

По отношение на иска, за който е прието, че се иска да бъде задължен СРС да унищожи посочени материали, неправилно било разтълкувано искането , като със същия се искало СРС да задължи трето лице да изпълни задължението на трето лице. Счита, че искането е допустимо на основание чл.

57 ал.2 от КРБ. Неправилно било съображението, че не става ясно с какво се накърняват правата , било посочено изрично, а и това подлежало на уточняване по чл. 143 от ГПК.

Неправилно били дадени указания за посочване на отделен размер на иска за достъп на трето лице до документи по делото, тъй като се касаело за общ размер на вредите.

Липсвало произнасяне по исковете за вреди във вид на пропусната полза.

Моли да бъде отменено обжалваното определение, като делото бъде върнато на СГС.

Препис от частната жалба не следва да се изпраща.

Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 5788/24 по описа на СГС е било образувано по искова молба на И. К. З. срещу СРС.

С разпореждане от 25.06.2024г. съдът е констатирал нередовности на исковата молба и е дал указания на ищцата, както следва: да посочи своя единен граждански номер и адрес за призоваване; да посочи кога е образувано съдебното производство по гр. д. № 66375/2018 г. по описа на СРС, какъв е предметът на делото, кои са страните по него, постановен ли е акт по същество, обжалван ли е, как е протекло производството по обжалването и на колко инстанции, налице ли е влязъл в сила краен съдебен акт по производството; да уточни в какво се състои противоправното деяние на ответника; кой го е извършил (съдия, лице от съдебната администрация или друго лице) и с какъв акт, действие или бездействие - като конкретизира в какво точно се изразява противоправното поведение, в резултат от което твърди да е претърпял описаните имуществени и неимуществени вреди, и кога и по какъв начин е осъществено то; в какво се изразяват претърпените от ищцата неимуществени вреди и каква е връзката им с действията/бездействията на ответника; мотивира интерес да претенциите за 2 вреди поради неправилно конституиране на трето лице-помагач; по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди да посочи в какъв размер е заплатената държавна такса по производството, респ. защо намира, че е търпял имуществени вреди в причинно-следствена връзка от противоправно деяние на ответника, т. е. кое е противоправното поведение на ответника, което е довело до търпените имуществени вреди и защо същите възлизат на 2100 лв. - като посочи как е формирана сумата; мотивира правен интерес от предявените искове за унищожаване/заличаван на материали по гр. д. № 66375/2018 г. на СРС, искането да се задължи ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп да унищожи налични, получени или придобити материали от гр. д. № 66375/2018 г. на СРС, както и искането да се задължи съответното лице достъпило делото да унищожи материали/копия от процесното дело; относно евентуално предявения иск следва да посочи размер на претенцията, както и да посочи спрямо кого насочва претенцията и на какво основание – какви имуществени вреди поради какво поведение на ответника твърди, че е претърпяла и кога; с оглед дадените указания да формулира надлежен петитум на исковата молба и да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

В изпълнение на дадените указания, ищцата е депозирала молба вх. № 78216/10.07.2024г. и уточнение на исковата молба вх. № 78652/11.07.2024г.

Съдът е намерил, че не са отстранени всички констатирани нередовности на исковата молба и с ново разпореждане от 01.10.2024г. е дал указания на ищцата да мотивира интерес от претенцията за вреди, причинени на ищеца в резултат на твърдения за допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените в исковата молба граждански дела; да мотивира правен интерес от предявените искове за унищожаване/заличаване на материали по гр. д. № 66375/2018 г. на СРС, както и за задължаване на трети лица да унищожат налични, получени или придобити материали от гр. д. № 66375/2018 г. на СРС, както и искането да се задължи съответното лице достъпило делото да унищожи материали/копия от процесното дело; да посочи кои са материалите, находящи се по гр. д. № 66375/2018 г. на СРС, които увреждат личността му и са позорящи спрямо ищеца, респ. какви вреди и в какъв размер твърди да търпи от обстоятелството, че делото е достъпено от външно лице на 22.03.2023 г.; да посочи ясно поотделно по вид и размер причинените му неимуществени и имуществени вреди; да формулира надлежен петитум на исковата молба, в който изрично да посочи какви вреди и в какъв размер твърди да търпи от обстоятелството, че гр. д. № 66375/2018 г. на СРС е достъпено от външно лице на 22.03.2023 г., т. е. да посочи размер на претенцията за вреди, причинени на ищеца в резултат на твърдения за допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените в исковата молба граждански дела и отделно размер на претенцията за вреди от достъпването на посоченото дело от външно лице.

В изпълнение на указанията в срок е постъпила молба за предоставяне на правна помощ от 14.10.2024г.

3

Преди съдът да се е произнесъл по молбата за предоставяне на правна помощ, на 09.12.2024г. е постъпила молба от ищцата, в която същата твърди, че не желае предоставяне на правна помощ и оттегля искането си за това.

На същата дата е постъпило уточнение и молба от 09.12.2024г. В него е преповторено изложението на страната от предходните молби.

С всички представени молби, настоящата инстанция констатира, че действително, не са отстранени констатираните нередовности на исковата молба, а именно: не е посочено от изброените действия на СРС как са произтекли вредите за ищцата, налице е общо твърдение за нарушени права.

Не е посочен вида на неимуществените вреди, нито начина на формиране на имуществените такива. Не са определени по размер отделните претенции на страната. Налице е вътрешно противоречие в твърденията за противоправно поведение на лица, различни от посочения в исковата молба ответник.

Наведени са твърдения за противоправно поведение, представляващо извършване на незаконосъобразни процесуални действия по гр.д. № 66375/18 по описа на СРС. Твърди се порочност на изготвени съдебни актове, които са влезли в сила.

Първоинстационният съд, с атакуваното определение е приел, че дадените указания не са изпълнени в срок, а исковете претенции са недопустими и нередовни и поради това е прекратил производството.

По наведения довод за нищожност на постановения акт, поради вътрешно противоречие на мотивите му, настоящата инстанция намира, че изложеното твърдение не представлява основание за нищожност на акта, а подлежи на проверка при преценка на законосъобразността на същия.

От изложеното е видно, че подадената от ищцата искова молба, с която са предявени множество искове при условията на кумулативно и евентуално съединяване, въпреки направените уточнения е останала нередовна.

Дадените указания от СГС за уточняване на твърденията на страната относно твърдените от нея факти, както и такива относно формулираните искания по отношение на тяхното основание (разбирано не като правно основание, а като фактическо) и по отношение на претендирания размер на исканията са били законосъобразни. Същите не са били изпълнени в срок от страната, като дори с настоящата частна жалба страната твърди, че не следва да посочва отделен размер на исковете за вреди от всяко от изброените действия. След като е констатирал това, СГС е следвало да върне исковата молба на основание чл. 129 ал. 2 от ГПК във вр. чл. 127 ал.1 т. 3,4 и 5 от ГПК.

Съдът е върнал исковата молба и като недопустима. Тази преценка не е следвало да извършва по предявената нередовна искова молба, в която не са уточнени твърденията и исканията на страната и което прави невъзможна преценката за нейната допустимост.

Преценката за недопустимост може да бъде направена единствено по отношение на предявения иск, с койот ищцата е поискала „да бъде задължен СРС да задължи третото неучастващо лице да унищожи получени от него материали“. По този иск ищцата е уточнила твърденията и исканията си към съда, но от същите и е очевидно, че са недопустими тъй като не попадат в 4 никоя от хипотезите на чл. 124 от ГПК.

Съдът е дал ясни и конкретни указания на страната и е предупредил същата за последиците от неизпълнението на указанията.

Тъй като, като краен резултат постановеното определение за връщане на исковата молба, като нередовна и прекратяване на производството, като образувано по нередовна искова молба, е правилно, то същото следва да бъде потвърдено.

Ръководен от изложеното, съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20919 от 29.12.2024 г., постановено по гр. дело № 5788/2024г. по описа на Софийски градски съд, I-12 състав Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5