Акт от 18.11.2022, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 261 гр. Сливен, 18.11.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

СЛИВЕН, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Административен съдия: Детелина

Бозукова при секретаря Радостина

Желева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм. дело № 351/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на

Р.К.Д. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000584 от 19.09.2022 г., издадена от Началник Сектор

„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1 б.

"в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен изпит, считано от 19.09.2022г.

В жалбата се излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и се представлява от упълномощен представител - адв. М. К. ***, който поддържа жалбата. Оспорва приетата от АО фактическа обстановка. Твърди, че не е извършил нарушението, поради незнание. Изтъква, че д. било с н. т., не било възможно поставянето му в детско столче. Моли съда да отмени обжалваната заповед.

В съдебно заседание административният орган - Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен не се явява и не се представлява.

Административен съд

Сливен, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

При извършване на патрулно – постова дейност в с.Градец на изхода към с. Ичера на 19.09.2022г. в 10.55 ч. полицейски служители установили движещо се МПС - Опел „Вектра“ с рег.№ ******, в което на предната седалка пътувало дете на 7 годишна възраст без обезопасителна система – детско столче. Спрели МПС за проверка, при която установили самоличността на водача – Р.К.Д., както и обстоятелството, че в автомобила няма обезопасителна система за деца, като д. било и без поставен обезопасителен колан. Срещу Д. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение GA № 657136/19.09.2022г. /л.17/ за това, че на 19.09.2022г. в 10.55ч. полицейски служители установили движещо се МПС - Опел „Вектра“ с рег.№ ******, в което на предната седалка пътувало дете на 7 годишна възраст без да използва система за обезопасяване на деца. В акта е отбелязано, че нарушението е допуснато от водача, поради незнание и непознаване на правилата за движение по пътищата, като на водача е зададен въпрос как се превозват деца, но същият заявил, че не знае. При такива фактически установявания служител при ОД на МВР – Сливен квалифицирал в акта извършеното като административно нарушение по чл. 133 ал. 2 от ЗДвП.

На 19.09.2022 г. Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000584, с която за нарушение на чл. 133 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1 б.

"в" от ЗДвП наложил на Р.К.Д.

*** принудителна административна мярка - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач" до успешно полагане на проверовъчен изпит. /л.12/ Заповедта била връчена на Д. на 21.09.2022 г. /л.12/. Жалбата срещу тази заповед е подадена до настоящия съд на 29.09.2022 г./л.2/

Към доказателствата по делото са приобщени АУАН GA № 657136/19.09.2022г. /л.17/; докладни записки до началник група „ПП“ ОДМВР Сливен от 19.09.2022г./л.18 / и от 27.09.2022г./л.20/; възражение вх.№ 804000-8414/20.09.2022г. от Р.Д./л.22/, Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директор ОД МВР – Сливен /л.24/, Справка за нарушител/водач на Р.К.Д. /л.14/, сведение /л.23/.

По делото по искане на оспорващия е разпитана като свидетел М. П. Д., от показанията на която се установява, че с оспорващият Д. имат дете на 7 години, което е едро за възрастта си и с н. т.; По принцип пътувало на задната седалка с поставен колан, но въпросния ден било на предната седалка без поставен обезопасителен колан, без да е поставено в обезопасително столче, защото не се побирало в него.

По делото е приобщен талон за проведен профилактичен преглед на 08.11.2022г., издаден Д-р М. Х.„АИБМП д-р П.“ ЕООД, съгласно което от извършения профилактичен преглед на П.Р. К. на 7 год. е установено, че д. е с тегло ** кг. и ръст *** см. /л.27/.

Приложен е и акт за раждане на П.Р. К., род. на ***г./л.28/

Приложено е и свидетелство за завършено основно образование на Р.Д. с № 143-9/15.06.2012г. издадено от Основно училище „Кап. Петър Пармаков“ с.Градец, общ.Котел /л.29/.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от оспорване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в рамките на преклузивния законов срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със

Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т. 7 от ЗДвП, като в т. 1. 5 от заповедта е посочен началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от материално, териториално и персонално компетентен административен орган. Същата е постановена и в изискуемата писмена и предметна форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, вкл. чрез препращането към констатациите, обективирани в АУАН GA № 657136/19.09.2022г.

Ето защо настоящата съдебна инстанция приема процесната заповед за валидна и постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

Атакуваният административен акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон и съответствие с целта на закона, при следните съображения:

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 б.

"в" от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на принудителна административна мярка по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, дял първи от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай жалбоподателя оспорва приетата от органа фактическа обстановка, като излага твърдения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1 б.

"в" от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, се отнема временно свидетелството за управление на МПС на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит.

Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената административна мярка, е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: водач, който е извършил нарушение на правилата за движение, това нарушение да не е маловажно и да е извършено от водача поради незнание на правилата за движение.

В случая от събраните по делото доказателства, включително и от свидетелските показания на М. П. Д., безспорно се установява, че жалбоподателят, при управление на МПС е превозвал д.

П.Р. К. на 7 год. на предната седалка, като д. не е било обезопасено по никакъв начин. Съгласно нормата на чл.137б ал.1 от ЗДвП системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи:1. група 0 - за деца с тегло под 10 kg;2. група 0+ - за деца с тегло под 13 kg;3. група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg;4. група II

- за деца с тегло между 15 и 25 kg;5. група III - за деца с тегло между 22 и 36 kg. Действително както в оспорената заповед, така и в акт АУАН GA № 657136/19.09.2022г. не е отразено д. П.Р. К. от коя група е и с какво тегло е, съответно – коя точка от разпоредбата е нарушена, но този пропуск не е съществен, доколкото по делото не се спори, че д. не е било обезопасено по никакъв начин - нито е било с поставен обезопасителен колан за възрастни, нито е било с допълнителна обезопасителна седалка. Съгласно приобщения по делото талон за профилактичен преглед от 08.11.2022г. д. П.Р. К. е на 7 год., с ръст *** см и тегло ** кг. Удостоверяването на теглото на д. обаче е към датата на съдебното заседание по делото - 08.11.2022г. и няма данни какво е било теглото му към датата на проверката – 19.09.2022г. Горното обстоятелство и анализът на нормата на чл.137б ал.1 от ЗДвП налагат извод, че в конкретния случай следва да намери приложение изискването за ползване на система за обезопасяване на деца, предвидена в нормата на чл.137 б ал.1 от ЗДвП, а в случай, че д. не попада в нито една от трите групи – да ползва система за обезопасяване за възрастни. Ето защо съдът приема, че е налице нарушение, което е извършено от Р.Д. поради незнание, в каквато насока са констатациите, обективирани в АУАН GA № 657136/19.09.2022г., съгласно които жалбоподателят не може да отговори как се превозват деца.

Незнанието на закона не освобождава от отговорност като същото "незнание" след като бъде надлежно установено е основание на лицето да бъде наложена ПАМ, която ще предотврати възможността поради незнание водачът да извърши и други нарушения на правилата за движение, което е необходимо с оглед изпълнение целта на закона – опазване на живота и здравето на участниците в движението. Съставителят на акта, който безспорно е упълномощено съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП лице има право да контролира спазването на правилата на движение от всички участници в движението - т. 1 на същия текст. Съдържанието на това негово правомощие неминуемо изисква преценка и за познаване на правилата за движение. Като констатират извършване на нарушение контролните органи имат право да предприемат подходящи превантивни мерки за предотвратяване на бъдещи нарушения, което е в съответствие със задължението им по чл. 165, ал. 1, т. 7 ЗДвП и целта на закона. Както се отбеляза по - горе чл. 189, ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена сила на установеното в актовете за установяване на административни нарушения по този закон, до доказване на противното.

Както в хода на административното производство, така и в настоящото съдебно такова оспорващият не ангажира годни доказателства оборващи констатациите в акта.

Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е законосъобразността на ПАМ, респ. наличието на законовите предпоставки за нейното прилагане – установено по надлежния ред с акт и доказано от фактическа страна административно нарушение, извършено поради незнание и немаловажност на същото.