Решение № 517 от 07.08.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20221001001023 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение №260 от 18.07.2022г., постановено по т.д.№ 1950/2018г. по описа на СГС „Камбро Озай БГ“ ЕООД е осъдено да заплати „Щрабаг“ ЕАД сумата в размер на 724 378,87 евро (седемстотин двадесет и четири хиляди триста седемдесет и осем евро и осемдесет и седем евроцента) без ДДС, представляваща остатък от възнаграждение по договорно споразумение, сключено между страните по делото на 13.02.2017г., изменено с анекс №1 от 21.02.2018г., съобразно установеното изпълнение по договора при общ напредък от изпълнението от 65,21%, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Искът до пълния му предявен размер от 1 040 816,26 евро без ДДС е отхвърлен като неоснователен.

По делото е постановено в производство по чл. 247, 248 и 250 от ГПК решение № 260600 от 27.09.2022г., с което е оставена без уважение молба с вх.№ 301546/01.09.2022 година, подадена от ищеца „Щрабаг.“ ЕАД за: допълване на решение №260476/18.07.2022 година, постановено по т.д.№1950/2018г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, чрез присъждане на дължимото ДДС върху остатъка на уговореното възнаграждение, за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение, в частта на отхвърлената част от претенцията и на разноските, съобразно молбата по чл.247 ГПК.

В законоустановения срок против тези съдебни актове са постъпили жалби от страните 1 по делото.

С жалба вх.№ 302426 от 12.09.2022г. „Камбро Озай БГ“ ЕООД обжалва първоначалното решение в осъдителната му част с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли исковете изцяло. Поддържа се, че решението е изцяло неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Същото било немотивирано.

Излагат се твърдения, че съдът е допуснал процесуални нарушения, които се изразяват в неосновано разместване на доказателствената тежест за установяване на значимите факти по делото и игнориране на възраженията на ответника относно доказателствената сила на документите, представени от ищеца. Поддържа се, че постановеното решение е необосновано като е направен подробен коментар на събраните доказателства и е изразено становището на жалбоподателя относно тяхното значение за изясняване на спора.

По-конкретно се изтъква,че съдът не е направил разлика между исканията за плащане на ищеца, на които се гради цялата претенция за неизплатено дължимо възнаграждение, които не били подкрепени с каквито е да е доказателства за изпълнение в количествено и качествено отношение СМР и сертификатите за междинни плащания СМП, които са изготвени и одобрени от ответника въз основа на същите искания за плащане, но след съвместен оглед и проверка на претендираните от ищеца количества.

Не било съобразено и че самото искане за плащане трябвало да отговаря на определени изисквания като форма и окомплектованост, които са били заложени от страните в сключения между тях договор с цел да улеснят изпълнителя при прегледа на изпълнението и да осигурят окончателното приемане на обекта. Липсата на пълна окомплектованост било основание за отказ от приемане и плащане на СМР. Страната счита, че липсва житейска и правна логика да бъде възприето това разрешение на въпроса, с което възложителят е поставен в неблагоприятно положение независимо от договореното.

Част от констатациите на съда във връзка с приетите доказателства не отговаряли на истината. Това се отнасяло най-вече за експертизата на вещото лице К. - в нея не се съдържали пояснения и констатации, отразени като такива в решението.

Освен това не били анализирани в пълнота събраните по делото гласни доказателства, а писмените такива били взети предвид въпреки оспорването им.

Жалбоподателят изтъква, че изчисленията на съда за стойността на претендираните СМР и въобще стойността на договорените работи по договора са неверни. Така с определение от 14.10.2019г. съдът въвел и работил със своя, непроизтичаща от никъде стойност от 1 040 816,26 евро без ДДС.

Сочи се, че съдът неправилно не е уважил своевременно направеното от „Камбро Озай БГ“ ЕООД възражение за прихващане за 10% от дължимото възнаграждение, което вземане възникнало поради обстоятелството, че изпълнителят не е активирал учредената банкова гаранция.

„Щрабаг“ ЕАД е подало отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Изложено е 2 становището на дружеството относно отношенията между страните във връзка с подписания между тях договор от 13.02.2017г., неправомерното прекратяване на същия с писмо от 02.08.2018г. и дължимостта на възнаграждение за извършените работи. Счита, че правилно градският съд не е уважил направеното от ответника възражение за прихващане, тъй като не са били налице предпоставките за това.

Страната не оспорва твърдението на въззивника, че съдът е допуснал грешка при отразяване на материалната претенция на ищеца като неправилно е приел, че тя е 1 040 816,26 евро без ДДС, а всъщност претенцията е за 797 875,39 евро без ДДС.

Ищецът е подал насрещна въззивна жалба против решение № 260476 от 18.06.2022г., постановено по т.д.№ 1950/2019г. на СГС в частта му, с която е отхвърлен искът над размера, претендиран с исковата молба – 797 875,39 евро без ДДС ( 957 450,46 евро с ДДС) до отразения от съда в диспозитива размер от 1 040 816,26 евро без ДДС. Жалбоподателят счита, че съдът е следвало да отхвърли иска за разликата между приетите за дължими 724 378,87 евро без ДДС до претендираната сума от 797 875,39 евро без ДДС и моли първоинстанционното решение да бъде изменено в посочения смисъл.

Моли решението да бъде изменено и в частта за разноските като се съобрази посочената по-горе грешка в сумите.

Моли се също да бъде присъден размерът на ДДС върху сумата от 724 378,87 евро , за която искът е уважен,а именно – 144 875,77 евро.

„Камбро Озай БГ“ ЕООД е подало отговор на насрещната въззивна жалба. С него жалбата се оспорва и се изразява становище, че тя съдържа противоречиви твърдения и на практика се отнася до второто решение по делото - решение № 260600 от 27.09.2022г. по т.д.

№1950/2019г. На следващо място се подчертава, че ищецът е пропуснал да възрази против изготвения от съда в доклад, в който са били отразени именно сумите, за които сега се възразява. Искането за изменение на решението в частта за разноските също не било ясно и прецизно формулирано и поради това се моли същото да бъде оставено без уважение.

По отношение на искането да бъде присъден ДДС върху претендираното възнаграждение, се моли да бъде прието, че ищецът е пропуснал да поиска присъждане на ДДС. На следващо място се посочва, че такова искане е и неоснователно, тъй като ищецът не е фактурирал и внесъл в бюджета ДДС върху никоя от претендираните суми.

„Щрабаг“ ЕАД е подало и въззивна жалба против решение № 260600 от 27.09.2022г., постановено в производство по реда на чл.250, чл.247 и чл.248 от ГПК по т.д.№1950/2019г. в частта му, с която съдът е оставил без уважение искането за присъждане на дължимото ДДС. Посочва се, че то е заявено в петитума на исковата молба и поради това съдът е длъжен да се произнесе по същото. По същество се счита, че искането е основателно въпреки,че не е издадена фактура, тъй като става въпрос за договорно отношение между страните и ДДС се счита включен в договорната цена.

Насрещната страна е подала отговор на тази въззивна жалба. С него на първо място се посочва, че жалбата е просрочена. На следващо място се изразява становище,че по същество 3 тя е неоснователна.

Апелативният съд намира, че въззивна жалба вх.№ 302426 от 12.09.2022г., подадена от „Камбро Озай БГ“ ЕООД против решение № 260476 от 18.06.2022г., постановено по т.д.№ 1950/2019г. по описа на СГС, както и насрещна въззивна жалба, подадена от „Щрабаг“ ЕАД против същото решение са процесуално допустими – депозирани са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същите са редовни по смисъла на чл.260 ГПК и доколкото процедурата по чл. 263 ГПК е осъществена, въззивният съд дължи произнасяне по съществото им.

Въззивна жалба вх.№ 307844/21.10.2022г., подадена от „Щрабаг“ ЕАД против решение № 260600 от 27.09.2022г. по т.д.№1950/2019г. също е подадена в срок от легитимирано лице, а за обжалването на решение по чл.247 от ГПК не се дължи отделна държавна такса, доколкото то става част от първоначалното такова. Възражението на ответника, че тази въззивна жалба е просрочена е неоснователно. Съобщението за постановяване на решението от 12.09.2022г. е получено от процесуалния представител на жалбоподателя на 12.10.2022г. и срокът за обжалване на същото е изтекъл на 26.10.2022г. Жалбата е депозирана преди тази дата- на 21.10.2022г., поради което е редовна и също подлежи на разглеждане по същество.

В съдебно заседание страните поддържат изразените становища.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че на 13.02.2017г. между страните е сключен договор, с който „Камбро Озай БГ“ ЕООД е възложило на „Щрабаг“ ЕАД да изпълни следните работи: „Проектиране и строителство на обект Фабрика за производство на ламинирани табли за сервиране и пластмасови съдове в УПИ 1-101, квартал 2 по плана на Индустриален парк – Шумен, с идентификатор *** по КК и КР на гр.Шумен“ до степен на завършеност акт, обр.15, за обща договорена сума от 6 000 000 евро като договорната документация се състои от 12 раздела: Раздел 1 - Договорно споразумение от 13.02.2017 год.; Раздел 2 - Апендикс към оферта; Раздел 3 - Специфични условия към договора, описание на проекта и количествено-стойностна сметка и Раздел 4- FIDIC условия на договора, инсталации и проектиране – строителство, първа версия 1999, жълта книга и т.н..

Не е спорно, че цената на договора е 6 000 000 евро като е постигнато изрично съгласие,че същата не подлежи на предоговаряне.

Постигнато е съгласие, че при подписване на А обр.15 без закъснение – до 31.10.2017г. възложителят ще заплати на изпълнителя еднократен бонус от 75 000 евро.

Съгласно раздел I ДОГОВОРНО СПОРАЗУМЕНИЕ, т.2 неразделна част от същото са Апендиксът, Договорните условия на FIDIC, първо издание 1999, Проектиране и строителство- Специфични условия, наред с други приложения, включително Офертата на 4 изпълнителя, План за осигуряване на качеството, План за осигуряване на строителната площадка и др.

В Общите условия на FIDIC е предвидено, че възложителят назначава Инженер, който трябва да изпълнява задълженията, които са му възложени с договора. Съгласно подклауза 3.3 от ОУ същият може да дава до Изпълнителя / по всяко време/ указания, които може да бъдат необходими за изпълнението на обекта и за отстраняването на всякакви дефекти, всичко това съобразно Договора. Предвидено е, че Изпълнителят следва да приема указания само от Инженера или от негов помощник и е длъжен да се придържа към тях, като е предвидено, че указанията следва да бъдат давани писмено.

В Специалните условия на договора е договорено изменение на Параграф 3.1 Задължения и правомощия на Инженера като наред с другите изменения, които нямат пряко отношение към настоящия спор, е предвидено че съгласуването и отхвърлянето от Инженера на искания за одобрение на Изпълнителя, се предоставят писмено и не може да бъдат необосновано отказвани или бавени.

По настоящото дело не е спорно, че назначеното за Инженер дружество е „Доратек“ ООД. Това обстоятелство се установява и от многобройните частни документи, издадени от това дружество, които са представени в настоящото производство.

В ОУ е предвидено, че плащанията след авансовите такива се осъществяват въз основа на Актове за междинни плащания. Същите се издават от Инженера въз основа на Отчет за напредъка от изпълнителя. /клауза 4.21. /, които трябва да имат точно определено съдържание съгласно ОУ и допълнението, предвидено в Специалните условия. С последните е създадена нов параграф 4.21(i) съгласно който Изпълнителят се задължава да предостави на Инженера прогноза за паричните потоци, съгласувана с Възложителя, преди одобрението на Сертификата за Първо междинно плащане. Добавен е и параграф 4.21.(j) ,в който е предвидено,че Изпълнителят се задължава да предостави на Инженера месечен доклад за разходите, в който подробно са описани договорната сума, одобрените изменения, несъгласувани към момента изменения и преизчислена ревизирана договорна сума.