Решение № 37 от 18.05.2021, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Шумен , 18.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Т. Б. Д. като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно наказателно дело № 20213630200724 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 21-0869-000379 от 02.03.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на Т. М.

Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ***, вх. 2, ет. 3, ап. 23 са наложени следните административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП и 2. „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 177, ал. 4, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и при съществени нарушения на процесуалните правила, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В представените писмени бележки излага подробно съображенията си за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, както и претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдените разноски за адвокатски хонорар, на 1 основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Т. М. Х. на 03.02.2021 г. управлявал МПС – товарен автомобил, марка “Мерцедес Спринтер 412Д” с рег. № Н 4361 ВР, собственост на „Таита България“ ЕООД, ЕИК 040002030, като се движел по път SHU - 1180, в посока гр. Русе, като извършвал обществен превоз на товари, за който била съставена товарителница № 712100313254 (*3900365256*. В 13.20 ч. на кръстовището с главен път I - 2 същият бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - гр. Шумен, които забелязали, че платнището от лявата страна на товарния обсег било издуто. При извършване на проверката свидетелите Р. Н. Н. и С. К. Г. констатирали, че жалбоподателят Х. превозвал товар – матраци, навити на рула, който обаче не бил укрепен правилно, тъй като товарът бил закрепен само със стреч фолио, което се скъсало и товарът се наклонил, като единствено покритието /планището/ на МПС възпирало изпадането му на пътното платно. Освен това проверяващите поискали да им бъде представено удостоверение за психологическа годност, но жалбоподателят не им представил, тъй като не притежавал такова удостоверение.

Впоследствие, на същата дата за установените нарушения на водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 365916. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна на Т. М. Х. са нарушени разпоредбите на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП и чл. 177, ал. 4 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че няма възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от административно-наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 21-0869-000379 от 02.03.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на Т. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ***, вх. 2, ет. 3, ап. 23 са наложени следните административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП и 2. „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 177, ал. 4, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Р. Н. Н. и на свидетелят С. К. Г. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени 2 доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Н. и С.Г. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приложените и приети по делото като веществено доказателство ксерокопия на 2 бр. снимки на процесните нарушения, направени със служебен таблет на ОД на МВР – Шумен и отразяващи, че товарът бил закрепен само със стреч фолио, което се скъсало и товарът се наклонил, като единствено покритието /брезента/ на МПС възпирало изпадането му на пътното платно, а на снимката на процесното МПС е видно изписан ел. адрес: www.eurospid.bg и тел. ***.

Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 21-0869-000379 от 02.03.2021 г. издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Освен това, настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице компетентност на административнонаказващия орган да констатира процесното нарушение и да издаде наказателно постановление за него, като това произтича от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т.

1 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз.

В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат законоустановените в чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Вмененото във вина 3 нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено.Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение, описаното в пункт първи в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Императивната разпоредба на чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ предвижда, че лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари са регламентирани с Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от цитираната Наредба № 36 от 15.05.2006 г. задължава водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, при извършване на дейност в това им качество, да представят удостоверение за психологическа годност. Втората алинея на посочената норма регламентира срока на валидност на удостоверенията за психологическа годност, а именно три години от датата на тяхното издаване, с изключение на случаите, в които такова се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето. Психологическата годност се установява с психологическо изследване, при което се прави оценка за състоянието на психологическите качества на изследваното лице и съответствието им с изискванията към съответната категория или професионална група и се прави прогноза с вероятностен характер за психологическата годност на лицето за съответната цел за определен период от 4 време.