Решение № 1383 от 27.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1383 гр. Пловдив, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20235330115723 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Д. В., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от пълномощника адв.Е. И. против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградко шосе“, № 115Е, ет.5, представлявано от Н. П. П. и пълномощника адв.Х. М. Г..

В исковата молба се твърди, че на *** е сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 900,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на разходите 47,77%. Сочи се, че съгласно чл.6.1 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговаряш, на условията на договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер па най-малко 7 пъти размерът па минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. Излага се, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията по чл.6.1 от договора, същият дължал неустойка по чл.6.2 на кредитора в размер ма 371,28 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка. Ищецът бил усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за неустойка. Според В. неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция било загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора щели да настъпят единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество. Релевира се, че неустойката в размер на 371,28 лева била загубила присъщите за неустойката 1 обезщетителна функция , тъй като тя била 30% от заетата сума в размер на 900 лева, без да зависела от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Отделно от това се излага, че било предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, което водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди се в исковата молба, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция била поставила към него неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК, като неустойката била договорена в нарушение на изискванията за добросъвестността и била излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Неустойката по спорния договор имала санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечаване на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаряло на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречало на принципа на добросъвестността, тъй като целяло да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. Заявява се от ищеца, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски, водело до скрито оскъпяване на кредита и по същество била добавка към възнаградителната лихва на търговеца и го обогатявала неоснователно. Релевира се, че ищецът бил извършвал плащания но погасителни вноски в периода от 16.09.2021г. до 30.10.2023г. в размер на 50,00 лева, като някои от погасителните вноски били частични и не можел да посочи точния размер на платената сума за неустойка, тъй като не било ясно как кредиторът ги разпределял по пера. В. счита, че извършените плащания за неустойка били недължими и платени по нищожна договорна клауза. Отправя се искане да се прогласи нищожността на клаузата на чл.6.2 от договора за кредит от 16.09.2021г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, аз. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките па чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да се осъди „Сити Кеш“ ООД да върне на ищеца сумата от 50,00 лева, представляваща платена без основание неустойка по договора за периода от 16.09.2021г. до 30.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

При проведените открити съдебни заседания ищецът и пълномощникът не се явяват, но са постъпили молби, с които се поддържа исковата молба, отправя се искане за уважаване на исковата претенция и се претендират разноски. Във връзка с искане на ищеца за изменение размера на осъдителния иск, е постановено протоколно определение от 27.02.2024г., с което е допуснато изменение на основание чл.214, ал.1 от ГПК на предявения иск с искова молба с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, от ищеца А.

Д. В. против ответника „Сити Кеш“ ООД, за платена без основание неустойка по договор за кредит № *** в размер на 50,00 лева за периода от 16.09.2021г. до 30.10.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като да се счита увеличен и предявен за сумата от 371,28 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът „Сити Кеш “ ООД, чрез пълномощника адв.Х. М., е представил отговор на исковата молба, с който се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция поради нередовност, недопустимост и неоснователност. Релевират се съображения за нередовност на исковата молба. Според ответника били неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договорената между страните неустойка, поради изброените в исковата молба основания. С процесната клауза за неустойка не се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като не можело да бъде включена в ГПР по предвидения кредит, предвид нормативната уредба, която уреждала нейните компоненти, като противното би било в нарушение на закона.

Излага се, че процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, включително и да предложи различни формулировки. Отделно от това кредитополучателят можел да се откаже от сключването на договора дори и след изтичане на тридневния срок за представяне на обезпечение в четиринадесет дневен срок без никакви отрицателни 2 последици за него – заплащане на такси и обезщетения, а също така можел и да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или представяне на различно такова – например запис на заповед. Според ответника от фактическата обстановка на казуса ставало ясно обаче, че ищецът изобщо нямал намерение да предоставя обезпечение - тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита бил целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като заведе в условията на злоупотреба с право неоснователен иск за недействителност на неустоечната клауза, като очевидно било, че същият договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Релевират се доводи, че нямало как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП, поради изброените по-горе причини, свързани с индивидуалното й договаряне и възможността кредитополучателят да можел да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху цялостното й отпадане, а също така неустойката имала предварително определен начален и краен момент, както и била с фиксирани параметри за срока на договора. Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се сторените в производството разноски.

При проведените открити съдебни заседания ответникът не се представлява, но представя молби, с които излага подробни съображения за неоснователност на исковата претенция и отправя искане за нейното отхвърляне.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем Кредирект № ***, сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 900 лева, при следните условия: брой вноски 3, дата на първо плащане – 18.10.2021г. и дата на последно плащане – 16.12.2021г., вид на вноската – месечна, при фиксиран годишен лихвен процент - 40,05 % и годишен процент на разходите 47,77 %, при общ размер на всички плащания 960,72 лева. Предвидена е в чл.6.2 от договора още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 371,28 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска съгласно погасителния план.

Според чл.6.1 от договора за заем, страните се споразумяват в тридневен срок от неговото сключване, същият да бъде обезпечен с поне едно от посочените по – долу обезпечения – поръчител или банкова гаранция, като представи същите по начина и реда, отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия. В самия договор е инкорпориран погасителен план, видно от който във всяка вноска се включва главница, лихва и неустойка. Приобщено е искане за сключване на договор за кредит от *** и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, Искане за сключване на договор за кредит № *** и Справка от Търговския регистър за актуалното съС.ие на Кооперация „Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани искра““. Приобщено е в хода на проведеното съдебно дирене и Заключение на Съдебно счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира, тъй като намира за обосновано, компетентно изготвено и кореспондиращо с останалите приобщени по делото доказателства. От същото се установява, че с уговорената в чл.6.2 от процесния договор за паричен заем Кредирект № *** неустойка 371,28 лева оскъпяването на кредита за срока на договора бил с 41,25%, като договорната лихва с неустойката, оскъпяването на кредита за срока на договора бил с 48,00%. Прието е в заключението, че при съпоставка на неустойката от 371,28 лева спрямо договорната лихва от 60,72 лева, то превишаването на неустойката спрямо договорната лихва било 611,46% или 6 пъти. Вещото лице сочи, че общо платените суми по договора за паричен заем били в размер на 1332,00 лева, в това число и платена неустойка по договора за кредит за периода от 16.09.2021г. до 16.12.2021г. била в размер на 371,28 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното: