Определение № 410 от 19.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. Пловдив, 15.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500127 по описа за 2024 година Производството е по чл. 278 ГПК .

Въззивният съд е сезиран с частна жалба депозирана от ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ против протоколно Определение №7944/29.09.2023г. постановено по гр.д.№3845/2023 по описа на ПРС, петнадесети гр.с., с което производството по делото е спряно до приключване на производството по дело №С-435/23 на СЕС. Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като развива съображения, че този случай не е сред изрично предвидените хипотези на спиране на производството. Счита, че тълкуването по аналогия е недопустимо, тъй като се достига до разширяване на лимитивно очертани възможности, при които едно исково производство може да бъде спряно.

Позовава се и на предходно решение на СЕС, което според жалбоподателя дава разрешение на поставените въпроси. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна Г. А. А. с ЕГН-**********, чрез процесуалния му представител адв. С. П. оспорва жалбата като неоснователна по съображения 1 подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски в настоящото производство съгласно приложения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното.

Частната жалба се явява допустима, доколкото е депозира в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Служебно известно е на настоящият състав, че по в.гр. д. № 193/ 2023 г., Смолянският Окръжен съд е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС (СЕС) с въпроси, които са идентични с въпросите, които следва да се разрешат и по повдигнатия спор относно приложимото материално право.

Касае се за спор относно приложението на материалния закон, във връзка с това, каква е нормалната продължителност на работното време на държавните служители в системата на МВР през нощта и дали тя е същата като за работниците и служителите, респ. допустимо ли е разлика в третирането на различите групи служители; допустимо ли е прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако това ще доводе до нарушаване на европейското законодателство. Въпросите, формулирани в отправеното запитване, се отнасят до тълкуването на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2002 г. и Хартата на основните права на ЕС. Образувано е дело С-435/ 23 г. на СЕС.

Настоящият състав счита, че следва да се съобрази с разясненията на ВКС, направени в О№ 194/18.06.20 г., по ч.т.д. № 751/20, 1 т.о., а именно, че доколкото чл. 628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото и доколкото решението на СЕС е задължително за всеки български съд (чл. 633 от ГПК ), то при отправено преюдициално запитване от един български съд, не е необходимо и останалите съдилища, пред които стоят за разрешаване същите въпроси да 2 отправят преюдициални запитвания. Достатъчно е вторият съд да спре производството до постановяване на решението на СЕС. Подчертано е, че нормата на чл. 631, ал. 1 от ГПК не ограничава като правомощия за спиране само последната инстанция, а е относима и за всеки съд, който следва да разреши спор, изискващ тълкуване на същите разпоредби от правото на ЕС.

Още повече, че съгласно чл. 633 от ГПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища в Република България. Следователно, в случая пред съда има две възможности – да спре производството до постановяване на решението на СЕС или сам да отправи преюдициално запитване. Второто, обаче е нецелесъобразно, с оглед процесуалната икономия, тъй като на практика вече има образувано дело в СЕС за тълкуване на относимата правна материя.

Ето защо съдът намира, че са налице основания за спиране на производството с оглед разпоредбата на чл.229, ал.1, т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК до произнасяне на СЕС. В същия смисъл, освен посочената практика на ВКС е и практиката на ч. в. гр. д. № 518/ 20, ПАС, ч. в. гр. д. № 503/20, ПАС По изложеното съдът намира, че постановеното определение за спиране на производството е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски пред въззивната инстанция в размер на 400лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение №7944/29.09.2023г. постановено по гр.д.№3845/2023 по описа на ПРС, петнадесети гр.с., ОСЪЖДА ГД „Жандармерия, специални операции и борба с 3 тероризма“, ЕИК 129011017, да заплати на Г. А. А. с ЕГН-********** от гр.П., ЖК „Т.“, бл...., вх.“...“, ет.., ап..... направени във въззивното производство разноски в размер на 400.00лв/ четиристотин лева/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4