Решение № 2900 от 07.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2900

Хасково, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - , в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕНКА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЪР ВУНОВ

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ канд № 20267260700614 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от [община], чрез адв. Г. К. от САК, против Решение № 12/22.01.2026 г., постановено по АНД № 966 по описа за 2025 г. на Районен съд – [община].

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, тъй като бил постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Най-напред се твърди, че неправилно районният съд приел за неоснователни твърденията в жалбата, че 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1, б. „в“ ЗАНН за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) започвал да тече, считано от 29.01.2025 г. – денят, следващ крайния срок за изпълнение на предписанието. Сочи се, че контролните органи, издали предписанието, следвало да извършат проверка още на 29.01.2025 г. и да установят нарушението, съответно крайният срок за съставяне на АУАН в случая изтичал на 30.04.2025 г., а това било основание за прекратяване на административнонаказателното производство. На следващо място се счита, че били неправилни и изводите на съда, че при съставяне на АУАН били спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаване на наказателното постановление (НП) – тези на чл. 57 ЗАНН. Поддържа се, че неспазването на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН за индивидуализация на извършеното деяние от фактическа страна било съществено нарушение, което довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Освен това, съдът не обсъдил възражението, че след като административнонаказващият орган (АНО) приел, че нарушението било осъществено чрез бездействие, бил длъжен да посочи какво е било дължимото поведение. Твърди се още и че предписанието, което не било изпълнено, било издадено извън правомощията на служителите на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), поради което и О. С. не била длъжна да се съобрази с него. Навеждат се също така доводи, че дадените предписания били изпълнени до есента на 2024 г., т.е. в срок до 28.01.2025 г., но проверката била извършена няколко месеца по-късно, а през този период се формирала нова растителност. Не била спазена и разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като АНО не извършил обстоен анализ на направените пред него възражения. Накрая се сочи, че нарушението представлявало маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 12/22.01.2026 г., постановено по АНД № 966 по описа за 2025 година на Районен съд – [община], и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното НП. Претендира се присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът по касационната жалба – Председател на ДАМТН, в представен писмен отговор чрез процесуалния си представител – главен експерт (юрист) Е. З., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това. Моли се обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му се присъдят присъдени направените в производството разноски.

Административен съд – [област], като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 12/22.01.2026 г. по АНД № 966/2025 г. Районен съд – Свиленград е потвърдил НП № НЯСС-137/23.09.2025 г. на Председателя на ДАМТН, с което на [община], на основание чл. 83 ЗАНН, във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ), е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева, за неизпълнение на задължения по чл. 190а, ал. 2, във връзка с чл. 109а, ал. 1, т. 3 ЗВ. Със същото решение О. С. е осъдена да заплати на ДАМТН сумата от 66,47 евро (130 лева), представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат, районният съд най-напред е приел от фактическа страна, че на 24.07.2024 г. служители на Регионален отдел (РО) „Юг-Югоизточна [държава]“, офис [област] към Г. Д. „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ (ГД „НЯСС“), в присъствието на представител на [община], са извършили проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир „Пирамидата“ и съоръженията към него, находящи се в землището на [населено място], [община], за която проверка е бил изготвен Констативен протокол № 09-02-374/24.07.2024 г. В протокола е било отразено, че въздушният откос е обрасъл с висока храстовидна растителност, като не е бил възможен обход и оглед и са били дадени предписания да се почисти въздушния откос от храстовидна растителност, в срок до 28.01.2025 г. Посочено е било, че за изпълнение на предписанието бил отговорен собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея, който в конкретния случай е [община], видно от Акт за публична общинска собственост с № *** от 06.12.2022 г. Копие от констативния протокол е било изпратено на Кмета на О. С. за сведение и входиран в О. С. на 06.08.2024 г. На 27.03.2025 г. е била извършена нова проверка, като е било констатирано, че въздушният откос е гъсто обрасъл с храстовидна растителност с приблизителна височина около 1,70-2,00 м., непроходим е и не е възможен обход и оглед, както и че е нямало следи от извършено почистване на откоса. За проверката е бил изготвен Констативен протокол № 09-02-108/27.03.2025 г. За установеното нарушение е бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено и НП. Съдът е приел от правна страна, че е спазена изцяло административната процедура по съставяне на АУАН и издаване на НП, като не е констатирал допуснати процесуални нарушения. На следващо място е счел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че О. С. не е изпълнила даденото с Констативен протокол № 09-02-374 от 24.07.2024 г. задължително предписание в срок до 28.01.2025 г. Поради това е прието за доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение по чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. Накрая е посочено, че случаят не би могъл да се приеме като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. § 1, ал. 1, т. 4 ДР на ЗАНН. Освен това, административното наказание е било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализирани в минималния предвиден от закона, като липсвала правна възможност за намаляване размера на наложената имуществена санкция.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни.

В тази връзка следва да се посочи, че въззивната инстанция е дала правилни и законосъобразни отговори на всяко едно от тях, доколкото същите вече са били поставени за разглеждане пред нея, поради което следва да бъдат споделени изцяло направените изводи и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН настоящият съдебен състав препраща към мотивите на решението ѝ в съответните части.

Въпреки това е уместно да се отбележи следното:

Не могат да се споделят възраженията за незаконосъобразност както на АУАН, така и на НП. Противно на твърденията в касационната жалба, и двата акта са издадени при спазване на всички законови изисквания - тези на чл. 42, респ. на чл. 57 ЗАНН, като в тях ясно и недвусмислено са посочени датата и мястото на административното нарушение, описани са обстоятелствата, при които то е извършено и доказателствата, които го потвърждават, както и точно са посочени законните разпоредби, които са били нарушени. С оглед състава на нарушението, мястото на извършване на нарушението е мястото, където е следвало да бъде изпълнено даденото на касатора предписание, а именно язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Пирамидата“, с точно индивидуализирано в АУАН и НП местоположение на територията на [община]. Освен това точно и ясно се сочи изпълнителното деяние на нарушението и обективния фактически състав на същото, като няма допуснато нарушение на правото на защита на санкционираното лице.

Неоснователни са и твърденията, че тримесечният срок за съставяне на АУАН тече считано от 29.01.2025 г. – деня, следващ крайния срок за изпълнение на предписанието. Констатирането на обстоятелствата по извършване на конкретното административно нарушение и неговия извършител се обективира за пръв път в Констативен протокол № 09-02-108/27.03.2025 г. Именно на 27.03.2025 г., по време на извършена проверка на място на язовира, от контролните органи са установени правнозначимите факти и обстоятелства, позволяващи да се изгради извод относно наличие на съставомерно деяние от страна на санкционираното лице. Иначе казано, посоченото като извършено чрез бездействие на 29.01.2025 г. административно нарушение е установено на 27.03.2025 г., предвид което със съставянето на АУАН № 09-023/27.05.2025 г. е спазен както едногодишният срок от извършване на нарушението, така и тримесечният срок за съставяне на АУАН, който тече от дата 27.03.2025 г.

Относно доводите, че не била спазена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като АНО не извършил обстоен анализ на направените пред него възражения, следва да се има предвид, че в случая АНО е изпълнил задълженията си да прецени възраженията и събраните доказателства.

На следващо място касационната инстанция счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на [община]. По делото се установява, че санкционираното лице не е изпълнило в указания му срок задължително предписание, дадено му съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, с констативен протокол № 09-02-374/24.07.2024 г. на ГД „НЯСС“, в качеството на собственик на язовир, предвид което с това си поведение осъществява от обективна страна състава на вмененото му с АУАН и НП нарушение. Ето защо правилно и напълно законосъобразно се ангажира и неговата административнонаказателна отговорност на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ. Настоящата инстанция приема за безспорно, че събраните по делото доказателства са достатъчни и водят до формирания от районния съд извод за законосъобразност и правилност на издаденото НП.

Неоснователно се поддържа и че предписанието, което не било изпълнено, било издадено извън правомощията на служителите на ДАМТН и било нищожно, поради което и О. С. не била длъжна да се съобрази със същото. Противно на възраженията в касационната жалба, от приетата в производството пред районния съд Заповед № 2010-424/10.06.2024 г. на Председателя на ДАМТН се установява, че към датата на проверката – 24.07.2024 г., Б. Т. К. и Б. Х. З. са били надлежно оправомощени да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Отделно от това, съдът изцяло споделя и изложените в обжалваното решение доводи, че евентуално допуснатите нарушения при изготвянето на Констативен протокол № 09-02-374/24.07.2024 г. не рефлектират върху законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП и не съставляват самостоятелно отменително основание. Следва да се съобрази и че съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН, поради което изготвянето на констативен протокол или на друг акт извън посочените в чл. 36 ЗАНН не е необходима процесуална предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и не е акт, обуславящ издаването на НП. Освен това той не подлежи на самостоятелна проверка за законосъобразност и правилност в настоящото производство.