Определение № 121 от 21.02.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Монтана, 20.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20241600500083 по описа за 2024 година Производството е въззивно и e по реда на чл. 274-278 Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). от

Образувано е по повод на частна жалба, подадена от „Б.Д.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“ № *, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.П., срещу Определение № 60 от 15.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2342/2022 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, 3-ти състав, с което е оставена без разглеждане молба, съдържаща искане, по реда на чл. 253 от ГПК, да бъде отменено Определение № 1592 от 07.12.2023 г., постановено по същото дело.

В обстоятелствената част на частната жалба се сочи, че неправилно районният съд е приел, че банката се е дезинтересирала по подадената от нея молба за отменяне на определение, с което са дадени указания за предявява на установителен иск и за спиране на изпълнително дело. Излага, че с цел запазване на правата такъв иск действително е предявен. Последното обаче не счита, че презумира отказ от подадената молба за отмяна. Сочи, че заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК, след като връчителят не е открил длъжника при извършени три поредни посещения на адреса, но без да е установил и удостоверил, че същият не живее там. Това според него обосновава незаконосъобраност на дадените от районния съд указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяване на 1 установителен иск.

Въз основа на така изложеното, частният жалбоподател м оли съда да отмени определението и да бъдат дадени указания на заповедния съд да се произнесе по молбата, алтернативно въззивният съд да се произнесе по този въпрос.

Претендира за присъждане на направените в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 15,00 лв.

Окръжен съд-гр. Монтана, след като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, разпоредбите на закона и изложеното в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедното производството пред Районен съд-гр. Монтана е образувано по повод на подадено на 24.10.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Б.Д.” АД, ЕИК *, срещу П.

К.. На 26.10.2022 г. районният съд e издал Заповед № *за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Заповедният съд е приел, че издадената заповед по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с Определение № 1592 от 07.12.2023 г., на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на кредитора е указано в едномесечен срок от съобщаването да предяви установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, като е постановено и спиране на изпълнително дело № 2550/2022 г., по описа на ЧСИ М. И.. Посочено е, че това определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

Същото е връчено на 15.12.2023 г. и не е обжалвано. От кредитора на 28.12.2023 г. е подадена молба, с която се иска по реда на чл. 253 от ГПК това определение да бъде отменено. Същевременно, в изпълнение на указанията на съда дадени с определението, чиято отмяна се иска, на 12.01.2024 г. до Окръжен съд-гр. Монтана е подадена искова молба с вх. № 139/2024 г., с която е предявен положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК. По искането за отмяна по реда на чл. 253 от ГПК районният съд на 15.01.2024 г. е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което то е оставено без разглеждане.

Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е подадена в указания от районния съд срок за обжалване, от процесуално легитимирана 2 страна-заявител в заповедното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес, но срещу не подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално недопустима. Указанието на съда, че е налице подлежащ на обжалване акт е незаконосъобразно. Неправилното посочване в диспозитива на определение по чл. 253 от ГПК, че същото подлежи на обжалване пред Окръжен съд-гр. Монтана, не създава висящност на спора.

По правило не всички определения постановени от първоинстанционните съдилища могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред съответния въззивен съд. На обжалване подлежат само тези, които отговарят на условията на чл. 274, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК, частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения. Първата група съдебни актове са определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК). Втората група съдебни актове са определения, чието обжалване е изрично предвидено в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК).

Определението, с което съдът се произнася по молба съдържаща искане за отмяна по реда на чл. 253 от ГПК на предходно определение, не подлежи на обжалване с частна жалба. Трайна е практиката на погорестоящите съдилища, че определението, с което съдът се произнася по реда на чл. 253 от ГПК, не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не попада в нито една от категориите посочени в чл. 274, ал. 1 от ГПК. Това е така, тъй като от една страна, това определение не препятства развитието на производството, а от друга страна и законът не предвижда изрично възможност, с разпоредбата на чл. 253 от ГПК, за самостоятелно обжалване (в този смисъл са Определение № 38 от 02.02.2022 г., по ч. гр. д. № 3570/2021 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Определение № 174 от 03.08.2022 г., по ч. гр. д. № 2498/2022 г., г. к., І г. о. на ВКС, Определение № 163 от 01.10.2020 г., по ч. гр. д. № 1965/2020 г., г. к., І г. о. на ВКС, Определение № 163 от 09.04.2013 г., по ч. гр. д. № 2096/2013 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Определение № 5 от 14.01.2009 г., по ч. гр. д. № 1745/2008 г., V г. о. на ВКС, Определение № 697 от 14.03.2023 г., по в. ч. гр. д. № 20231000500696/2023 г., на Апелативен съд-София, 5- ти търговски състав, Определение № 4257 от 01.05.2016 г. по в. гр. д. № 5956/2016 г. на Апелативен съд-София и др.). Определение от категорията на 3 чл. 253 от ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като то е от тези съдебни актове, които не преграждат пътя за съдебна защита и не нарушава правата на страната. Без значение е в какъв смисъл е постановеният от съда диспозитив по такава молба-дали същата е уважена, или е отказано прилагането на чл. 253 от ГПК.

Отделно от изложеното, въззивният съд следва да отбележи, че в случая редът за защитата, която се цели да бъде получена от жалбоподателя, е чрез обжалване на първоначално постановеното определение, чиято отмяна се иска. Определението за спиране, което настъпва ex lege по силата на чл. 415, ал. 2 от ГПК, подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в едноседмичен срок, както е посочил и районният съд. В случая препис от същото е връчен на „Б.Д.“ АД на 15.12.2023 г., от която дата започва да тече едноседмичният срок, в който определението е можело да бъде обжалвано с частна жалба. Такава обаче не е подадена. Въззивният съд има задължение да разгледа въпроса по същество, само ако такава е подадена. Само при подадена частна жалба срещу определението, чиято отмяна се иска, в производството образувано въз основа на нея, въззивният съд следва да преценява има ли основания да се ревизира решението на районния съд за това редовно ли е изпълнена процедурата по чл. 47, ал. 5 от ГПК. В случая се цели правен резултат, който не може да бъде постигнат с обжалване на определение постановено по реда на чл. 253 от ГПК. Предвид изложеното страната е имала възможност за това, но е пропуснала преклузивния едноседмичен срок. При това положение за нея не съществува процесуално право да претендира за отмяната му при условията на чл. 253 от ГПК.

Следва да се посочи още и това, че съдът, пред който е образувано исковото производство, трябва да извършва самостоятелна и независима от заповедния съд проверка за допустимост на предявения установителен иск.

Дадените от съда, пред който е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК, от задължението да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск (в този изричен смисъл са Определение № 30 от 10.01.2014 г., по ч. т. д. № 4190/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС, Определение № 310 от 19.06.2012 г., по ч. гр. д. № 296/2012 г., г.

4 к., І г. о. на ВКС, Определение № 163 от 04.02.2011 г., по ч. т. д. № 901/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). Съдът, в исковото производство по чл. 422 от ГПК, следи служебно за едновременното наличие на три предпоставки за допустимост на иска, а именно да е издадена заповед за изпълнение за сумата, предмет на предявения иск, да се касае за редовно осъществена процедура по връчване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и искът да е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК. Тези обстоятелства, в кумулативна наличност, са законовата предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, т. 5А, според които на общо основание исковият съд в производството по чл. 422 от ГПК има задължение да прецени налице ли са всички предпоставки за допустимост на иска, без да е обвързан от преценката на заповедния съд. Следователно, след като заявителят е пропуснал да обжалва определението, чиято отмяна се иска, редът за защита за това дали заповедта за изпълнение е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и кумулативно с това дали връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, е в производството по чл. 422 от ГПК.

По изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав намира, че обжалваното определение не подлежи на самостоятелно въззивно обжалване с частна жалба, поради което последната следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 712/717 от 14.02.2024 г., подадена от „Б.Д.” АД, ЕИК *, срещу Определение № 60 от 15.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2342/2022 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, 3-ти състав, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гражданско дело № 83/2024 г., по описа на Окръжен съд-гр. Монтана.

5

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Окръжен съд-гр. Монтана, пред Апелативен съд-гр. София, в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, да се връчи на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6