Решение № 462 от 13.03.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Велико Търново, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20234110103564 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Г. И. Г., с която се иска да бъде прието за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че ищцата не дължи сумата от 1 299.55 лева, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 529/2022 г. по описа на ЧСИ Дияна КолеваСтефанска.

Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., срещу нея е образувано изпълнително дело № 965/2011 г. по описа на ЧСИ Мария Глушкова, а впоследствие - и изпълнително дело № 529/2022 г. по описа на ЧСИ Дияна Колева-Стефанска.

Заявява, че изпълнителното дело е перемирано по силата на закона, а вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.

Ответникът счита, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява, че самата молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Мария Глушкова е довела до прекъсване на давността, която давност е била прекъсната и с депозирането на молбата за конституирането му като взискател, доколкото със същата е поискано насрочването на опис на движими вещи. Твърди, че както по изпълнително дело № 965/2011 г. по описа на ЧСИ Мария Глушкова, така и по изпълнително дело № 529/2022 г. по описа на ЧСИ Дияна Колева-Стефанска са предприети действия, прекъсващи давността, включително че е направено признание на вземането чрез подаването на молба за разсроченото му плащане. Изтъква, че перемпцията няма правно значение за прекъсване на давността, респ. че дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на ново искане за предприемане на изпълнителни действия в отделно дело няма значение за прекъсването на давността. Обръща внимание на действието във времето на ТР № 2 от 26.6.2015 г. на ОСГТК на ВКС и счита, че до приемането на тълкувателния акт са действали постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., респ. че до този момент давност по 1 делото въобще не е текла.

В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване, считайки че са налице предпоставките за това.

Ответникът не изпраща представител, като с писмена молба поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства се установява, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 3137/2011 г. на Районен съд – Велико Търново, по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 25.11.2011 г. срещу ответницата е образувано изп. дело № 965/2011 г. по описа на ЧСИ Мария Гушкова, като с молбата е направено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

Последвал е опит за връчване на покана за доброволно изпълнение, който е останал неуспешен.

По искане на взискателя на 28.7.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата при работодателя „ЦБА Франчайз“ ЕООД.

По искане на взискателя на 12.1.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата при работодателя ЕТ „Надежда – Надежда Христова“.

На 9.4.2015 г. е постъпила молба от ищцата, с която същата е поискала вдигане на запора върху трудовото й възнаграждение, при твърдението, че всеки месец ще заплаща сумата от 70.00 лева. Запорът не е вдигнат, тъй като съдебният изпълнител е съобразил, че длъжникът вече не е в трудово правоотношение.

На 15.1.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищцата.

Междувременно, на 20.11.2018 г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която ответникът е уведомил съдебния изпълнител, че на 14.9.2018 г. е сключил договор с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по силата на който вземанията срещу ищцата са прехвърлени на него. С въпросната молбата е направено искане за конституирането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като взискател и е направено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

На 1.2.2019 г. е постъпило заявление от ищцата, с която същата е поискала вдигане на запора върху трудовото й възнаграждение, при твърдението, че всеки месец ще заплаща сумата от 30.00 лева.

На 29.7.2022 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата при работодателя „Кауфланд България ЕООД Енд Ко“ КД.

На 9.1.2024 г. е наложен запор върху банкова сметка на ищцата в „Първа инвестиционна банка“ АД.

П р и установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищцата е посочила факта, от ко йто извежда основанието за отричане право то на ответника – изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното начало, следва 2 да установи дали това основание за погасяване се е реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото реализиране - да уважи иска.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно установената съдебна практика, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за възражение, поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с изтичане на общата 5-годишна давност.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т.

10 от ТР № 2.26.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”.

От друга страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В процесния случай изпълнително дело № 965/2011 г. по описа на ЧСИ Мария Гушкова е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС, като доколкото делото е образувано преди приемането на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то в периода от неговото образуване до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС, което означава, че в посочения период давност не е текла. В тази връзка, както е посочено в ТР № 3/28.3.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е започнала да тече от 26.6.2015 г.

С оглед на горното, д авността относно процесното вземане е започнала на 26.6.2015 г., като същата е прекъсната с молбата за конституиране на ищеца, подадена на 20.11.2018 г., тъй като в същата е направено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Давността е щяла да изтече на 20.11.2023 г., но същата е прекъсната с наложения на 15.1.2019 г. запор върху банковите сметки на ищцата, а впоследствие – и с наложения на 29.7.2022 г. запор върху трудовото възнаграждение на ищцата при работодателя „Кауфланд България ЕООД Енд Ко“ КД, както и с наложения на 9.1.2024 г. запор върху банкова сметка на ищцата в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Дори да се приеме, че давността не е прекъсната с молбата за конституиране на ищеца, подадена на 20.11.2018 г., то същата несъмнено не е текла до 26.6.2015 г., а от тази дата до 15.1.2019 г., когато е наложен запор върху банковите сметки на ищцата, отново не е изтекла 5-годишната давност.

По повод оплакването на ищцата, че действията по налагане на запори са 3 извършени по едно прекратено по силата на закона изпълнително делото следва да се отбележи, че перемцията няма правно значение за давността, като в случая от значение е единствено поведението на взискателя – дали е поискал предприемането на изпълнителни действия преди изтичането на давността, или не, а такива действия са поискани и в крайна сметка са извършени от съдебните изпълнители преди изтичане на давността.

С оглед на изложеното, искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изхода на делото ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150.00, както и за такса за изискване на препис от изпълнителното дело в размер от 24.00 лева, или общо на сумата от 174.00 лева.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. И. Г., ЕГН **********, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, че ищцата не дължи сумата от 1 299.55 лева, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 529/2022 г. по описа на ЧСИ Дияна КолеваСтефанска.

ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН ********** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 сумата от 174.00 /сто седемдесет и четири/ лева – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4