Определение № 1306 от 09.09.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1306 гр. Плевен, 09.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500715 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 248 от ГПК .

С решение № 130/23.06.2025 г. по гр.д. № 9/2025 г. Левчанският РС е уважил изцяло предявените искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 3037854/02.09.2024 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, гр. София и договор за предоставяне на поръчителство по същия договор за кредит, сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София и е осъдил на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД „Кредисимо“ ЕАД, гр. София да заплати на Н. Л.

Н. сумата от 22,55 лв., представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане и сумата от 40,35 лв., представляваща платени без правно основание суми по договора за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане.

С решението съдът е осъдил „Кредисимо“ ЕАД, гр. София да заплати на ЕАдв.Д „Е. И.“ сумата от 500 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв..

С определение № 639/17.07.2025 г. по гр.д. № 9/2025 г. по описа на съда Левчанският РС е уважил молбата на адвокат Е. И. и е изменил решение № 130/23.06.2025 г. по делото в частта за разноските за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 248 от ГПК като е осъдил „Кредисимо“ ЕАД, 1 гр. София да заплати на ЕАдв.Д „Е. И.“ сумата от 2 448 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв..

Недоволно от постановеното определение по реда на чл. 248 от ГПК е останало дружеството частен жалбоподател „Кредисимо“ ЕАД, гр. София, което чрез процесуалният си представител юрисконсулт Велислава Тончева го обжалва пред въззивния съд като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че на пълномощника на ищеца се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото в определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение и този размер е адекватен на положения труд от адвоката по делото. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на сключване на договора за правна помощ, несъответствието на Наредбата с европейското законодателство и обстоятелството, че съдът не е длъжен да се съобразява с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредбата, реалната правна и фактическа сложност на спора, възраженията му за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца. Наред с това частният жалбоподател се позовава на обстоятелството, че същият ищец чрез същия пълномощник е завел 11 дела против дружеството пред РС Левски и тъй като тези спорове са еднотипни, то правната и фактическа сложност на конкретния спор не е била голяма. Счита, че съдът следва да отчете, че писмените доказателства са представени от ответника по делото, че делото е проведено в едно открито съдебно заседание, в което процесуалния представител на ищеца не е присъствал, че е изслушано заключение на ССчЕ, което не е оспорено от ответника и тези обстоятелства обосновават извод за ниска фактическа и правна сложност на спора между страните. Позовава се на практика на ВКС в тази насока. В заключение се иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от адвокат Е. И., в качеството на представляващ ЕАД „Е. И.“, гр.

Пловдив, с който се оспорва основателността на частната жалба. Счита, че съобразно цитираната актуална практика на ВКС Наредба № 1/2004 г. за 2 минималните размери на адвокатските възнаграждения няма обвързващ съда характер, но може да служи за ориентир при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, вкл. при служебното им определяне, а наред с това в цитирано определение на ВКС, постановено след обявяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. се приема, че при предявява на няколко иска, предметът на делото се усложнява, което е от значение за преценката за фактическата и правна сложност на делото, респ. за размера на адвокатското възнаграждение. Излагат се подробни доводи относно тезата, основана на цитирани решения на СЕС, че неприсъждането на разноски в полза на потребителя ще има възпиращ ефект да се търси защита на потребителски права по съдебен ред. Позовава се също на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. и счита, че присъдените разноски са в разумен размер, пропорционален на разходите в производството. В заключение се иска от въззивния съд да потвърди обжалваното определение.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК с оглед подаването й с електронен подпис на 25.07.2025 г. при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

От приложеното гр.д. № 9/2025 г. по описа на ЛРС се установява, че същото е приключило с влязло в сила решение по съществото на спора, а именно решение № 130/23.06.2025 г. по гр.д. № 9/2025 г., описано по-горе.

Решението е съобщено на адвокат Е. И. на 24.06.2025 г. и в срока за обжалване на решението на 26.06.2025 г. е постъпила молба по реда на чл. 248 от ГПК от ЕАД „Е. И.", с която се иска изменение на решението в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в нейна полза, като се иска тези разноски да бъдат увеличени от 500 лв. с ДДС в по-висок размер, който е разумен и справедлив, като се ползва като ориентир Наредба 3

№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение от ответника по делото „Кредисимо“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника му юрисконсулт Велислава Тончева, с който се оспорва основателността на молбата.

За да уважи молбата по реда на чл. 248 от ГПК и да увеличи определеното адвокатско възнаграждение от 500 лв. с ДДС на 2 448 лв. с ДДС, ЛРС е приел, че са уважени четири иска, че по делото е изслушано заключение на ССчЕ, вида на спора, количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на спора, както и че присъденото възнаграждение следва да съответства на минимума по Наредба № 1/2004 г. като върху определената сума за адвокатско възнаграждение следва да се начисли ДДС с оглед регистрацията на адвоката по ЗДДС.

Въззивният съд приема за основателни оплакванията в частната жалба относно размера на определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца за конкретното производство като несъобразено с фактическата му и правна сложност. При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. и актуалната практика на ВКС, въззивният съд приема, че нормите на ЗА, препращащи към Наредбата на ВАС, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, на които е придаден задължителен характер с националната правна уредба противоречат на разпоредбите на чл. 101 § 1 от ДФЕС вр. с чл. 4 § 3 от ДЕ С, поради което не е задължен да ги приложи и не следва да се съобразява с тях. При определяне на възнаграждението на адвокат, осъществил безплатна правна помощ по делото съдът следва да съобрази вида и интереса на спора, вида и количеството на извършената работа, реалната пазарна цена на адвокатската услуга и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по к.ч.т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т.о., определение № 1570/13.06.2024 г. по к.ч.т.д. № 664/2024 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 2261/14.07.2025 г. по к.ч.т.д. № 516/2025 г. на ВКС, ІІ т.о и др.. Въззивният съд приема за основателни оплакванията в частната жалба, че наличието на множество дела между страните следва да бъде съобразено от съда при определяне на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца по конкретното дело, доколкото това обстоятелство има значение за 4 положените от пълномощника на ищеца усилия за осъществяване на защита на правата му по еднотипни спорове, но в конкретният случай по делото няма данни какви са останалите спорове между страните и дали защитата на правата на ищеца по тях е една и съща. При приключване на всяко гражданско дело съдът е задължен на основание чл. 78 от ГПК да присъди разноските по конкретното дело, поради което случая релевантни са обстоятелствата, че са разгледани и уважени три съединени иска против ответника „Кредисимо“ ЕАД, гр. София, първият от които установителен за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит, а останалите два осъдителни за платеното без основание въз основа на нищожния договор, с цена на всеки от тях под 50 лв.. По делото е уважен още един установителен иск, но ответник по него е друго юридическо лице – „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София, поради което частният жалбоподател не следва носи отговорност по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА за положените усилия от пълномощника на ищеца по този иск. Съдът, като съобрази, че основателността на осъдителните искове е резултат от уважаването на установителния иск между страните и действително от страна на ищеца не са положени процесуални усилия, различни от положените за защита по първия иск, приема, че материалният интерес на установителния иск обединява в себе си материалният интерес по делото и адекватно би било да се определи адвокатско възнаграждение съобразно това обстоятелство за защита на едно право с материален интерес цената на установителния иск от 2 000 лв.. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което пълномощниците и на двете страни не са се явили и са депозирали писмени становища, поради което може да се направи обоснован извод за равни по обем процесуални усилия за защита на страните в откритото съдебно заседание по делото. Съобразявайки защитаваният интерес по исковете и неголямата фактическа и правна сложност на делото, въззивният съд приема, че определеното от ЛРС първоначално с решението адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 500 лв. с ДДС, т.е. 416 лв. без ДДС, отразява адекватно положените процесуални усилия от пълномощника на ищеца по делото по защита на предявените и уважени искове срещу този ответник.

При тези правни изводи въззивният съд приема, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена от съда, обжалваното определение отменено изцяло, а молбата на пълномощника на ищеца по реда на чл. 248 от 5

ГПК вр. чл. 38 ал. 2 от ЗА оставена без уважение като неоснователна.

С оглед цената на исковете в производството определението е окончателно при условията на чл. 274 ал. 4 от ГПК.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 639/17.07.2025 г. по гр.д. № 9/2025 г. по описа на съда на Районен съд Левски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат Е. И., в качеството на представител на ЕАдв.Д „Е. И.“ по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 130/23.06.2025 г. по гр.д. № 9/2025 г. по описа на РС - Левски в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на основание чл. 38 от ЗА като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е касационно обжалване.

ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________