Определение № 121 от 29.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. София, 29.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600062 по описа за 2025 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 446, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения Д. П. П. срещу определение от 3.01.2025 г. на Окръжен съд – Враца по ЧНД № 834/2024 г., с което е заменен от „Строг“ на „Специален“ първоначално определеният режим за изтърпяване на наказанието от тринадесет години лишаване от свобода, наложено по НОХД № 466/2016 г. на ОС – Враца.

В жалбата са изложени доводи, че не са били налице основания за замяна на режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Поддържа се, че тенденциозно и без да са налице за това, на осъдения са налагани дисциплинарните наказания, въз основа на които е обосновано обжалваното определение, като са издавани съответните заповеди единствено, за да бъде влошено положението му. Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното определение.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на 1 закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, което е легитимирано да обжалва първоинстанционното определение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред ОС – Враца е образувано по предложение на началника на Затвора – гр. Враца за замяна от „Строг“ на „Специален“ на първоначално определения режим за изтърпяване на наказанието от тринадесет години лишаване от свобода, наложено на осъдения Д. П. по НОХД № 466/2016 г. на ОС – Враца.

Както е посочил първоинстанционният съд, от събраните по делото доказателства се установява, че осъденият Д. П. П. изтърпява наказание от 13 години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 466/16 г. на ОС-Враца за извършено престъпление по чл. 115 от НК, с определен първоначален „строг“ режим, като присъдата е приведена в изпълнение на 16.10.2017 г.

Към момента на постановяване на обжалваното определение от така наложеното наказание ефективно са изтърпени 8 години 8 месеца и 11 дни, с приспадане на отработени дни 10 месеца и 24 дни, или общо 9 години 7 месеца и 5 дни, като остътъкът е бил в размер на 3 години 4 месеца и 25 дни.

Въззивният съдебен състав счита, че в съответствие с приложените по делото материали, първоинстанционният съд е отчел, че за периода, в който осъденият е изтърпявал наказанието лишаване от свобода, са му налагани 19 /деветнадесет/ пъти наказания по силата на следните издадени заповеди:

1. Заповед №Л-198/31.08.2018 г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС;

2. Заповед №Л-251/11.12.2018 г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС;

3. Заповед ЖЛ-3/08.01.2019 г. на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС;

4. Заповед №Л-2045/17.08.2021 г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС /условно/, заличено наказание със Заповед № 2488/04.10.2021 г.;

5. Заповед №Л-520/24.02.2022 г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС, заличено наказание със Заповед № 527/24.02.2022 г.;

2

6. Заповед №Л-2060/29.07.2022 г. на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС;

7. Заповед №Л-2400/26.8.2022г. на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС;

8. Заповед №Л-1238/24.04.2023 г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС;

9. Заповед №Л-1239/24.04.2023 г на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС;

10. Заповед №Л- 1477 /15.5.2023 г. на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС;

11. Заповед №Л-1491 /16.5.2023 г. на основание чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС;

12. Заповед № Л-2230/14.7.2023 г. на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС;

13. Заповед №Л-2331/21.7.2023г. на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС;

14. Заповед №Л-468/6.2.2024 г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС;

15. Заповед №Л-3402/18.10.2024 г .на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС;

16. Заповед №Л-3407/18.10.2024 г. на основание чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС;

17. Заповед №Л-3687/12.11.2024 г. на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС;

18. Заповед №Л-3844/27.11.2024 г. на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС и 19. Заповед №Л-3987/05.12.2024 г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС.

Видно е от съдържанието на приложените в затворническото досие заповеди, че с тях на осъдения са налагани наказание за открити неразрешени вещи - мобилни телефони, неспазване на установените правила и притежание на вещи без документ за собственост.

Установява се, също така, че осъденият е поощряван по смисъла на ЗИНЗС с „Писмена похвала“, съгласно Заповед №1914/31.8.2020 г.

При така установените обстоятелства правилно първоинстанционният съд е счел, че са налице основанията на чл. 67, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС за замяна на първоначално определения режим на изтърпяване на наказанието в следващия по-тежък. Това е така, тъй като по време на изтърпяване на наказанието осъденият Д. П. е извършил системни и груби нарушения на установения ред в затвора, за които е бил наказван дисциплинарно 17 пъти, като се отчетат двете наказания, за които е настъпила реабилитацията, 3 предвидена в чл. 109 от ЗИНЗС.

Въззивният съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че с това си поведение, осъденият системно е демонстрирал безразличие към задълженията му, произтичащи от статута му на лишен от свобода, липса на желание и мотивация за позитивна промяна, както и негативно отношение към установения ред в местата за изтърпяване на наказанието.

Поведението на осъдения Д. П., с оглед характера на извършените от него системно груби нарушения на реда в затвора, оказва неблагоприятно влияние върху останалите лишени от свобода доколкото се изразяват в притежание на неразрешени вещи, достъп до които са имали и други осъдени, както и демонстративно незачитане на реда. При така установените обстоятелства е видно, че първоначалният режим на изтърпяване наказанието не може да допринесе до изпълнение на целите на наказанието и същият следва да бъде изменен в по-тежък, а именно „Специален“ такъв.

Изказаните в частната жалба на осъдения срещу първоинстанционното определение твърдения за тенденциозно отношение от страна на затворническата администрация са неподкрепени от доказателствата, събрани по делото. Напротив, последните сочат, че при надлежно установяване на фактите, за които са издадени съответните заповеди, са налагани съответните наказания при правилно приложение на ЗИНЗС. Обстоятелствата, че въпреки предходно налаганите му наказания, осъденият е продължил да извършва нарушения от същия тип, сочат липсата на съзнание у него за необходимостта да коригира поведението си и демонстративно незачитане на правилата на пенитенциарното заведение.

При така установените в хода на въззивната проверка обстоятелства, обжалваното определение се явява обосновано, съответстващо на събраните в хода на производството доказателства и правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 446, ал. 2 от НПК, САС, НО, VІ състав

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение от 3.01.2025 г. на Окръжен съд – Враца по ЧНД № 834/2024 г., с което е заменен от „Строг“ на „Специален“ първоначално определеният режим за изтърпяване на наказанието от тринадесет години лишаване от свобода, наложено по НОХД № 466/2016 г. на ОС – Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА

ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5