Решение № 1209 от 06.03.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№1209/6.3.2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и двадесета година, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №13261 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно осн. чл. 422 ГПК вр. чл.150, ал.1 ЗЕ от „########” ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес *** срещу Т.Д.Л.ЕГН

********** с адрес ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2682,16 лева

/две хиляди шестстотин осемдесет и два лева и шестнадесет стотинки/, от която главница 1454.75 лева за периода от м. 10.2015 г. до м. 05.2016 г. вкл. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава 288.28 лева за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г., главница 426.96 лева за периода от м.

11.2016 г. до м. 05.2017 г. вкл. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава 50.75 лева за периода от 01.01.2017 г. до

30.04.2018 г., главница 19.44 лева за м. 08.2017г. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава 1.14 лева за периода от 01.10.2017 г. до

30.04.2018 г., главница 434.72 лева за периода от м. 10.2017 г. до м. 03.2018 г. вкл. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава 6.12 лева за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от депозиране на заявлението в съда – 06.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №4434/07.06.2018г., постановена по ч.гр. дело № 8911/2018г. на ВРС.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните се намират обвързани по договор за доставка на топлоенергия на адрес на потребление в гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик бл.217, вх.1, ап.34. Посочва се, че сградата, в която се намира имота собственост на ответника е присъединена към топлопреносната система на ищеца, при което ищецът в качеството му на ползвател на топлинна енергия през целия процесен период дължи стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия.

В срока по чл.

131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените срещу него искове. Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ищеца, с изключение за период от 4 месеца за отоплителен сезон 2015-2016г. Посочва, че незаконосъобразно се начислява такса сградна инсталация, предвид това, че в общите части на сградата не съществуват отоплителни тела, а в жилището на ищеца намиращо се на 9-ти етаж от сградата се намират три тръби от ½ цола, които целогодишно били студени. Посочва, че радиаторите в жилището са демонтирани. В евентуалност намира, че договор от 07.11.2015г. е нищожен предвид това, че съдържа единствено задължения за потребителя без наличието на права на последните.

В срокът по чл.

211, ал.1 ГПК са предявени насрещни осъдителни искове от Т.Д.Л.ЕГН ********** с адрес *** срещу „****************”

ЕАД, ЕИК *********със седалище и адрес *** за осъждане на ответника да заплати сумата от:

1) 2332.14 лева, заплатени без основание от ответникът – ищец по насрещните искове за два отоплителни сезона (2013/2014г., 2014/2015 г.), събрана от доставчика при липса на договорна обвързаност между страните за този период, с оглед несключен договор, в условията на евентуалност нищожно (неравноправно) договорена доставка, поради противоречие с изискванията на закона – главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД; В условията на евентуалност за връщане на същата сума на отпаднало основание, събрана от доставчика по действащо към този момент договорно правоотношение между страните, с оглед наведените твърдения за монтирането на абонатна станция във входа на сградата и за изградена инсталация в сградата към топлопреносната мрежа, от която услуга впоследствие потребителят се е отказал, поради некачествена до степен на негодна за ползване услуга по топлоподаване – евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 2 от

ЗЗП, вр. с чл. 55, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД;

2) Иск за заплащане на сумата от 2699 лева, представляваща претърпени от ответникът – ищец по насрещните искове вреди от прекратяването (развалянето) на договорните отношения с доставчика „В Е В“ ЕАД за отоплителен сезон 2015/2016г., които вреди се изразяват в това, че ответникът – ищец по насрещните искове е бил принуден да намери алтернативно отопление, заместващо неполучената престация, с оглед развалянето на неизпълнения от доставчика договор – иск с правно основание по чл. 88, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК от ищеца – ответник по насрещните искове е депозиран писмен отговор, в който се посочва, че предявените искове са недопустими, а условията на евентуалност намира същите за неоснователни. По отношение на първият иск за осъждане на страната да заплати сумата от 2332 лева намира, че е налице недопустимост на претенцията предвид постановяването обвързващата сила на пресъдено нещо извличана от съдебно решение по гр. дело № 2116/2016г. на ВРС. В условията на евентуалност по същество релевира възражение за погасяване на претенцията по давност, на осн. чл. 111, б.“в“ ЗЗД. По отношение на вторият иск излага възражения, като посочва, че ответникът по насрещните искове не е осъществявал действия или бездействия, които да причинят настъпване на посочените от страната имуществени вреди.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен е по делото договор от 25.06.2013г. за прехвърляне на недвижи имот срещу задължение за издръжка и гледане, който е оформен в нотариален акт № 40/2013г., с който Тошо Л. прехвърляне на Зоя Велинова Цветкова недвижим имот намиращ се в гр. Варна, ***********. Правото на ползване върху имота обект на разпоредителната сделка е запазено в полза на прехвърлителя и ищец в производството по делото.

Представя се гаранционна карта за климатик „Дайкин“ №160128/020098, ведно с касов бон за покупка на уреда в размер на 1010 лева.

Прието по делото е заключение на комплексна съдебно – техническа и счетоводна експертиза, изготвено от вещите лица М. и П.. В техническата част се посочва, че процесното количество топлинна енергия се отнася за отопление – отдадена от отоплителните радиатори и от сградната инсталация, за затопляне на водата за битово водоснабдяване, за загряване на топлоносители –при допълване на вътрешносградната инсталация, като и за незаплатено услуги за дялово разпределение на топлинната енергия. Отопляемата кубатура на жилищния блок, в който се намира имота на ищеца възлиза на 6417м3, като в общите части на сградата няма монтирани отоплителни радиатори, общата мощност на работещите отоплителни радиатори възлиза на 147,742кВ. Отопляемия обем на жилището на ищеца възлиза на 163 м3, а мощността на радиаторите му на 4,921 кВ. Посочва се, че до сградата се осъществява доставка на топлинна енергия за битови нужди. В заключение се посочва, че топломера в абонатната станция е проверен от оправомощен лице за периода 21.02.2015г.-28.10.2016г., при което са спазени сроковете за извършване на последващи проверки на СТИ на доставяната топлоенергия. Осъществено е пропорционално отнасяне на обема топлоенергия отдадена от сградната инсталация към обема на жилището на ищеца, при което се извежда заключение, че дяловото разпределение на топлоенергията в етажната собственост е направено правилно. Установява се, че дължимите суми за отопление, топла вода и извършване на услугата „Топлинно счетоводство“ са начислени правилно.

От счетоводната част на комплексната експертиза се установява, че дължимите суми за периода 10.2015г. – 30.04.2018г. под формата на главница за партида №1132 възлиза на 2005,87 лева, а лихвата за забава в размер на 300,99 лева. Констатира се, че дължимите лихви са правилно начислени. Стойността на начислената сума от 330 лева за услугата подмяна на вертикална тръба на системата за битово – горещо водоснабдяване и за вода за питейни нужди е в резултат от сключен на 06.04.2016г. договор между страните, като е уговорено и разсрочено плащане на 12 вноски от по 27,50 лева.

Върху дължимата сума е начислена и мораторна лихва за забава в размер на 45,30 лева.

Представено по делото е съдебно решение № 2410/13.06.2017г., постановено по гр. дело № 2116/2016г. на ВРС, потвърдено с решение № 913/22.12.2017г.,постановено по гр. дело № 1067/2017г. на ВОС, с което отхвърлен предявеният от настоящия ответник и ищец по насрещните искове Тошо Л. иск срещу ищцовото ответно дружество за присъждане на сумите от 1011.82 лв., представляваща надвзета сума за топлоенергия, от която:

285.14 лв. /двеста осемдесет и пет лева, четиринадесет ст./ за отоплителен сезон 2013/ 2014 год. и 726.68 лв. /седемстотин двадесет и шест лева, шестдесет и осем лева/ за отоплителен сезон 2014/ 2015 год., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както и за сумата от и 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на некачествено изпълнение на поети задължения за доставка на топлинна енергия, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответника Л. се легитимира за ползвател на жилище в гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик №217, ап.34, по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, който е оформен в НА № 40/2013г., с която същия запазва за себе си правото на ползване върху имота обект на доставка. От заключението на комплексната съдебно – техническа и счетоводна експертиза на вещите лица Мирчев и Павлова, което се кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, съдът приема, че собственото на ответника жилище се намира в топлофицирана от ищеца сграда, чиято общо отопляемата кубатура възлиза на 6417м3, а отопляемя обем на жилището на ищеца в тази сграда възлиза на 163 м3.

Разпоредбата на

§ 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката / обн. ДВ бр. 107 от 2003г./ дава общо определение, според което по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединена към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и / или за горещо водоснабдяване – чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ. Съгласно въведеното с нормата не чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на потребителя.

Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът остава потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Това изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата сграда / конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите /.