Решение № 4178 от 18.09.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 8524/2023
- Вид
- Решение № 4178
- Подписан
- 18.09.2024
- В сила
- 23.10.2024
- Състав
- лейт. ГЕОРГИ АНДОНОВ КРУШАРСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 4178 гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Г.К. при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20231110208524 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-018824 от 20.09.2022 г., издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” – СДВР, с което срещу Т. С. Г. е постановено следното:
1. наложена му е глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена му е глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят бланкетни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 06.09.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, около 14:36 часа, в гр. София, по бул. Царигарско шосе, като водач на лек автомобил БМВ 318 И, с рег. № СВ 3462 СА, с посока на движение от бул. В. Левски към бул.
Алея Яворов, управлявал лек автомобил без поставен обезопасителен колан, при наличие на такъв – нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за това че на същото време и място, при управление на лекия автомобил не е представил контролен талон към СУМПС.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН срещу жалбоподателя е постановено следното:
1. наложена му е глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.
1, вр. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена му е глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1, вр. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения, се установяват по несъмнен и категоричен начин от наличната по делото доказателствена съвкупност: показанията на свидетеля В. Х., както и от писмените доказателства. От показанията на свидетеля се установява, че при извършена проверка на жалбоподателя, е било установено, че е управлявал лек автомобил без поставен предпазен колан, като не е представил и талон към СУМПС. Показанията на свидетеля са логични, без наличие на вътрешни противоречия, същият е незаинтересован от изхода на делото, поради което съдът ги кредитира и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП 2 са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 137а, ал. 1, вр. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, като е управлявал автомобила без предпазен обезопасителен колан, въпреки че същият е бил оборудван с такъв. Нарушението е било извършено с форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално” („на просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца, относно общественоопасните му последици.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО, е наложил предвиденото в закона наказание, за нарушението по точка (пункт) 1 от НП, което е с абсолютно определен размери, поради което същото не може да бъде намалявано допълнително от настоящата инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
Съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (ДВ, бр.
51 от 2007 г.), която към момента на извършване на нарушението е предвиждала задължение за водача на МПС да носи СУМПС от съответната категория и контролния талон към него, е претърпяла изменение (изм., бр.
67 от 2023 г.), след което се предвижда че водачът е длъжен да носи само СУМПС за съответната категория, т.е. е отпаднало задължението да се носи и контролен талон към него. Изменена е и санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която, в редакцията, действаща към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г.) е предвиждала, че се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното МПС. След изменението, обн. в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г. от редакцията на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са заличени думите „контролен талон", т.е. понастоящем не се предвижда налагане на административно 3 наказание на водач, който не носи контролен талон към СУМПС. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая до влизане в сила на НП е последвало изменение на разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като последвалата редакция е по-благоприятна за нарушителя, доколкото не предвижда задължение за носене на контролен талон към СУМПС и съответно не предвижда налагане на административно наказание за неизпълнението на такова задължение. При отпадане наказуемостта на този вид деяния и то до влизането в сила на НП, несъмнено следва да се приеме, че са последвали по-благоприятни за нарушителя разпоредби по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, което налага именно тяхното приложение и отмяна на обжалваното НП.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено, в неговата точка (пункт) 1, а в точка (пункт) 2, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят не е претендирал разноски, не е и представил доказателства за сторени такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
О Т М Е Н Я ВА наказателно постановление № 22-4332-018824 от 20.09.2022 г., издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” – СДВР срещу Т. С. Г. В ЧАСТТА МУ, в която му е наложена глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София4 град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5