Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 614 от 12.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9314/2025
Вид
Решение № 614
Подписан
12.02.2026
В сила
11.03.2026
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Пловдив, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330109314 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск от Н. Х. Х. срещу „Креди Йес” ООД, с който се иска прогласяване на нищожността на конкретна клауза от договор за потребителски кредит. Ищцата поддържа, че на **** г. е сключила с ответното дружество онлайн договор за потребителски паричен заем за сумата от 600.00 лева при определена лихва и годишен процент на разходите. Твърди се, че съгласно уговорките в договора и приложения към него погасителен план, заемателят дължи допълнителна такса за експресно разглеждане в размер на 600.00 лева, която сума е равна на размера на предоставения заем. Ищцата излага доводи, че тази такса е уговорена в нарушение на принципа на добросъвестността и добрите нрави, тъй като липсва еквивалентност между нея и предоставената услуга, като същевременно същата не е била надлежно съобщена на потребителя преди сключването на договора. В исковата молба се сочи, че клаузата е неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите и служи за заобикаляне на законовите ограничения за максималния размер на разходите по кредита. Въз основа на това се иска съдът да признае за нищожна клаузата на чл. 1, т. 1.5 от договора и да присъди разноски за адвокатска защита .

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия закон, съдът намира предявения иск за изцяло основателен.

1

Основният правен спор се концентрира върху действителността на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит. От фактическа страна се установява, че между страните е налице валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ищцата е усвоила сумата от 600.00 лева. Спорната такса в размер на 600.00 лева обаче по своята правна същност не съответства на реално извършена услуга от страна на кредитора, която да оправдава такъв висок разход за потребителя. Налице е пълна липса на еквивалентност на престациите, тъй като таксата е равна на главницата по самия заем, което превръща разхода в неоснователно обогатяване за финансовата институция и нарушава принципа на добрите нрави в гражданския оборот.

Анализът на представените документи показва, че размерът на тази такса не е бил ясно и недвусмислено посочен в предложението за сключване на договор, което лишава потребителя от възможността да направи информиран избор преди да се обвърже окончателно. Съгласно разпоредбите на Закона за защита на потребителите, всяка клауза, която не е индивидуално договорена и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя, е неравноправна и следователно нищожна. В конкретния случай ответното дружество е използвало предварително изготвени общи условия, върху които ищцата не е имала възможност да влияе, което потвърждава неравноправния характер на оспорената разпоредба.

Допълнителен аргумент за нищожността е обстоятелството, че тази такса представлява скрит разход по смисъла на Закона за потребителския кредит.

Невключването на сумата за експресно разглеждане в общия размер на разходите по кредита и съответно в Годишния процент на разходите (ГПР) води до посочване на невярна и заблуждаваща информация в договора. Това представлява заблуждаваща търговска практика и нарушение на императивните изисквания на закона относно съдържанието на договора за кредит. Посочването на нереални параметри относно цената на кредита влече след себе си недействителност на цялото заемно правоотношение в частта за разходите, като потребителят остава задължен да върне само чистата стойност на усвоената сума без лихви и такси.

Поради гореизложеното съдът счита, че клаузата на чл. 1, т. 1.5 от 2 процесния онлайн договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и наличие на неравноправен характер.

Искът следва да бъде уважен в неговата цялост, като на основание Закона за адвокатурата на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 1, т. 1.5 от онлайн договор за потребителски паричен заем №**** от **** г., сключен между Н.

Х. Х., ЕГН: **********, и „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в общ размер на 600.00 лв., като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща закона.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, да заплати на адвокат С.

Н., вписан в Адвокатска колегия – П., сумата от 200 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна защита по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата .

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, да заплати на адвокат Н.

Х. Х. сумата в размер на 26 евро, заплатена ДТ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3