Решение № 447 от 01.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Варна, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Н. П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20263100900103 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П. Д. П. от гр. Варна, чрез пълномощник, с която са предявени претенции против застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, за сумата от 40 903,35 евро – обезщетение за неимуществени вреди и 3 239,45 евро – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца, следствие на ПТП, настъпило на 26.05.2023 година по вина на водача В. В., признат за виновен по влязло в сила споразумение по НОХД № 20253110205155 по описа на Районен съд – Варна, ведно със законна лихва върху обезщетенията за вреди (имуществени и неимуществени), считано от 11.08.2023 г. (датата на постановения отказ от застрахователя), до окончателното изплащане на сумите при твърдения за валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за МПС, марка „Рено“, модел „Мастър“, с рег. № ******, с ответното дружество по спора.

Ищецът твърди, че на 26.05.2023 г. е пострадал при ПТП, за което Д.ие виновният водач В. В., управляващ т. а. „Рено Мастър“ с рег. № ******, е признат за виновен с влязло в сила споразумение на наказателния съд по НОХД № 20253110205155 по описа на ВРС. В резултат на ПТП е получил множество травматични увреждания, включително средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на дясна подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в движението на долен крайник за продължителен период от време.

Сочи, че на осн. чл. 380 от КЗ, на 10.08.2023 г. е сезирал застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач – ответника по 1 спора за изплащане на застрахователно обезщетение, но е постановен отказ и до предявяване на иска застрахователят е пасивен.

Подробно в ИМ се разясняват всички получени телесни увреждания и продължителността на проведеното лечение. Настоява се, че ищецът многократно е постъпвал в болнични заведения, извършвал е множество прегледи и консултации. Твърди, че непосредствено след ПТП грижите са поети от негови близки дори за елементарни хигиенни нужди, което е повлияло неблагоприятно върху самочувствието на ищеца. ПТП се е отразило на трудовите навици, тъй като до него момент е бил жизнен, активен, отглеждал е около 30 кошера пчели, поддържал е лозя, градини и овошки.

Трайна промяна е настъпила и в социалната сфера – общуване с приятели, хоби занимания и други. ПТП е повлияло негативно и на психиката на пострадалия – три години след инцидента същият продължава да е депресиран, непълноценен и затворен човек, изпитващ проблеми със съня, с непрестанно главоболие, световъртеж и силен задух. И към момента, ищецът твърди, че е невъзможно без чужда помощ да излезе дори само на двора, за разходка. На тези и други подробно изложени съображения счита, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е съизмерим с търпените болки и страдания – физически и психически, с актуално присъжданите размери на обезщетения от съдилищата, поради което се явява и адекватен. Поддържа, че се дължи и сумата, заявена за обезщетяване на имуществени вреди, доколкото се доказва относимост на направените разходи към лечението му. Претендира се и лихва върху двата вида обезщетение от 11.08.2023 г., датата на постановения отказ от застрахователя до окончателното изплащане на сумите.

Правна квалификация на исковете: чл. 432, ал. 1 от КЗ, чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 и чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В отговора си, застрахователят оспорва размера на претенцията като твърде завишен и несъответен на търпените болки и страдания. Твърди наличие на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат поради нарушаване правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Оспорва и търпените психически болки и страдания. Отправя изявление за недължимост и на акцесорните претенции, доколкото пострадалият не е представил изискуемите документи по чл. 106, ал. 3 от КЗ.

В съдебно заседание ищецът, а ответникът - в постъпило преди заседанието становище вх. № 29162/11.09.2026 г., поддържат собствените си аргументи за основателност/неоснователност на исковете. Допълнителни доводи процесуалният представител на ищеца развива в депозирана по делото писмена защита. И двете страни претендират присъждането на деловодни разноски.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1. По безспорните факти.

Съобразно разпределената доказателствена тежест и предвид приключилото производство срещу виновния водач, съдът, на основание чл.

300 ГПК, зачита влязлото в сила на 04.02.2026 г. споразумение, одобрено по 2

НОХД № 20253110205155 г. по описа на ВРС, което е задължително за гражданския съд относно извършването на Д.ието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което и тези въпроси не могат да се пререшават.

Затова и съдът приема, че на 26.05.2023 г. в с. Тръстиково, обл.

Варненска, при управление на МПС – т. а. „Рено Мастър“ с peг. № ******, нарушил правилата за движение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което допуснал ПТП като е причинена на пешеходеца П. Д. П. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на дясна подбедрица.

Не се спори и относно фактите по застрахователното правоотношение, а именно, че към датата на ПТП, между собственика на т. а. м. „Рено Мастър“ с рег. № ****** и ответното дружество е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Не са противоположни позициите на страните и по факта на уведомяване на застрахователя по реда на чл. 498, ал. 1 вр. чл. 380 от КЗ, както и че пострадалият не е получил извънсъдебно плащане по заявената пред „Застрахователна компания Лев Инс“ АД претенция.

Въпросите, които гражданският съд следва да разреши, касаят наличието на твърдените неимуществени вреди и техния интензитет, справедливият размер на обезщетението за понасянето им, наличието или отсъствието на съпричиняване, респективно неговата степен, претърпяването на имуществени вреди във връзка с произшествието, техния размер, дължимостта на лихва върху главниците и релевантния за начисляването й момент.

2. По наличието на вреди от процесното ПТП, техния интензитет и справедливия размер на обезщетението.

За доказване на претърпените болки и страдания е допуснато провеждане на СМЕ, заключението по което, съдът кредитира като компетентно, пълно и безпристрастно дадено. Въз основа на същото, съдът приема за установено, че в резултат на процесното ПТП, ищецът е получил счупване на костите на дясната подбедрица в долна трета – отворено и разкъсно-контузна рана по страничната повърхност на дясната подбедрица.

Експертът сочи, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна сила, по страничната повърхност на десния долен крайник в посока от дясно наляво.

Също така подчертава, че счупването на костите на дясната подбедрица е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 6 – 7 месеца. Според приложената по делото медицинска документация, в хода на оздравителния процес е възникнало тежко възпаление на меките тъкани, довело до неколкократно отстраняване на некротизирали кожни и подкожни материи. Специалистът излага, че вследствие на тези травматични увреждания е налице нарушена функция, болка, активно кървене, невъзможност за придвижване в пространството. Допълва, че получените увреждания в съвкупност налагат провеждане на оперативно лечение в спешен порядък, провеждане на консервативно обезболяващо, противооточно и антибиотично лечение. При прегледа на 01.06.2026 г., експертът установил груб, ясно отчетлив белег в областта, съответстваща на описаната разкъсно-контузна рана, с дължина около 20 см., създаващ видима 3 асиметрия, който ще остане по тялото на пострадалия до края на живота му, водещ до загрозяване/обезобразяване на други части на тялото. Досежно отразеното придружаващо заболяване на ищеца – „Хипертонична болест“, специалистът сочи, че същото не е повлияло върху оздравителния процес, нито е променило вида, обема и продължителността на проведеното лечение.

Формиран е извод, че оперативните интервенции, проведени на: 30.08.2023 г.

(некректомия на дясно ходило, предвид последвала локална инфекция) и 23.11.2023 г. (премахване на поставен външен фиксатор, синдезмален винт и 1 Киршнерова игла, съчетано с наместване на диафизарната фрактура на подбедрицата с поставяне на остеосинтезен имплант интрамедуларен пирон на фирма „Фаркол“), се намират в пряка и непосредствена причинноследствена връзка с първоначално получените при ПТП на 26.05.2023 г. тежки травматични увреждания на десния долен крайник. Заключава се, че поради тежкия характер на уврежданията, ведно с последвалата инфекция, оздравителният процес надхвърля обичайното време за възстановяване, което е в порядъка на 6–7 месеца.

В проведеното по делото открито съдебно заседание , вещото лице пояснява, че настъпилите усложнения по отношение здравословното състояния на пострадалия – т. нар. „червеи“, излизащи около дисталната шпилка на външния фиксатор на дясното стъпало, са резултат от много тежкото счупването на подбедрицата, многофрагментно, с разместване на фрагментите, налагащо провеждане на лечението с външен фиксатор, а не приложение на обичайния механизъм на лечение: фиксиране с плаки и винтове, което в случая, се е оказало невъзможно. Категоричен е експертът, че попадането на анаеробни бактерии, не е свързано с поведението на пострадалия. По отношение пълното възстановяване и излекуване на ищеца заявява, че и към момента придвижването му без помощни средства е несигурно, който факт е видим, доколкото П. П. се явява в съдебното заседание с патерици. Що се отнася до наличния белег и възможността за неговото отстраняване чрез пластика, експертът посочва, че предвид възрастта на ищеца (85 год.), регенерацията на засегнатия кожен участък би протекла бавно и сложно, поради което подобна интервенция не би довела до съществено подобрение.

За доказването на интензитета на претърпените болки и страдания, ищецът е ангажирал и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката – Р.

Й. М. – съседка на пострадалия в село Т., чиито показания съдът кредитира като пълни, последователни и вътрешно непротиворечиви. Същата заявява, че с П. П. се познавали от много отдавна. Сочи, че след инцидента П. влизал много често в болницата за около месец и половина – два. Твърди, че е бил много жизнен и деен човек, както и че макар и пенсионер, изглеждал видимо по-млад за годините си. Свидетелката излага, че преди ПТП ищецът се е грижил за двора на къщата си, работил е като пазач/охрана, гледал е пчели, прасета и др., добивал е мед. Заявява, че след претърпения инцидент на 26.05.2023 г. е спрял да упражнява ежедневните си занимания, движил се е с количка. След процесното ПТП го възприема като отчаян човек.

Според другия разпитан свидетел Д. П. Т. – син на ищеца, чиито показания съдът кредитира като достоверни, житейски логични и вътрешно непротиворечиви и цени при условията на чл. 172 ГПК, баща му (ищецът), не 4 е могъл да се обслужва сам след инцидента. Твърди, че за пострадалия са се грижили свидетелят, неговият брат и тяхната майка (съпруга на П.). Сочи, че година и половина след пътно транспортното произшествие, баща му е започнал да ходи постепенно без помощни средства. Заявява, че П. все още изпитва болки и приема обезболяващи. Забелязва негативна промяна в своя баща, който се тормози, че не може да се занимава с предишните си занимания, както и няма контакти с хората.