Решение № 216 от 13.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Плевен, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500096 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 155 от 27.11.2025година, постановено по гр.д. № 428/2025г. ***нски районен съд е признал за установено, на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на М. М. Ш. от гр.***, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с ЕИК*********, представлявано от изп. *** З.С.Б., следните суми-предмет на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, изд. по ч.гр.д.№217/2025г. по описа на Районен съд – ***, а именно : 2695,11лв.–главница по договор за кредит „А1 карта“ №****** от 02.10.2018г.; 109,39лв. – договорна лихва за периода от 02.10.2018г. до 17.07.2024г.; 422,87лв. – обезщетение за забава /законна лихва/ за периода от 18.07.2024г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-31.03.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са в полза на ищеца деловодните разноски в заповедното производство в размер на 114,55лв., както и деловодните разноски от исковото производство в размер на 164,55лв.

1

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника М. М. Ш., чрез пълномощника и адв.М. Л. Л. от ***. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата, основното от които е, че договорът между страните е нижощен и поради това се дължи само чистата сума по кредита. Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението на ***нски и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения срещу него положителен установителен иск, като му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания ЕАД, чрез пълномощника си адвокат Д. П. от АК Стара Загора, е взело становище, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и частично основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника М. М. Ш., че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, представлявано от изп. *** З.С.Б. посочените по-горе суми, за които е издадена

Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.

№217/2025г. по описа на Районен съд – ***, в т.ч. и за разходите в заповедното производство.

В исковата молба са изложени следните твърдения : На 02.10.2018г. между „А.Ф.“ООД (с правоприемник „А.Ф.“АД), като кредитор и ответницата като кредитополучател, е сключен договор за кредит „А1 карта“ №******. Кредиторът е предоставил револвиращ кредитен лимит до 2700лв., усвояван чрез платежен инструмент–кредитна карта, а кредитополучателят се е задължил да ползва и върне кредита по уговорените условия. Ответницата е усвоявала суми по картата до посочения липит, като по сметката и са начислявани договорни лихви и минимални месечни погасителни вноски, при което във времето се е формирало непогасено задължение в размерите, 2 посочени в заповедното производство, за които е издадена процесната заповед за изпълнение.

Ищецът се явява правоприемник на „А.Ф.“АД, от което дружество на 30.11.2023г. е придобил чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия), посочените в Приложение №1 от 18.07.2024г. вземания, сред които и вземането по процесния договор за кредит. Твърдението в исковата молба е, че длъжницата е уведомена за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, но ако съдът приеме, че това не е сторено по надлежен начин до предявяване на иска, при условията на евентуалност, твърди че уведомлението се съдържа в исковата молба и с връчването на същата е извършено и надлежно връчване на съобщението за цесията.

В писмения отговор от ответницата М. М. Ш., подаден чрез адв.С.А.Н. –***, иска се оспорва изцяло. Оспорва се активната легитимация на ищеца, с твърдението, че цесията не е породила действие и ответницата не била уведомена за нея. Оспорва се усвояването на сумата и се твърди, че липсват писмени доказателства, че сумите са постъпили в патримониума на ответницата. Твърди се недействителност на договора за потребителски кредит, като основанията се черпят от ЗПК - чл.22 ЗПК. Твърди се нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК–използван дребен шрифт и различен формат на договора и общите условия; Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – невярно посочен ГПР, липса на погасителен план и конкретика относно структурата на вноските, непосочен или неясен срок на договора – нарушение на чл.11, ал.1, т. 6 ЗПК.

При обявяване за изцяло недействителен на договора, ответницата счита, че дължи единствено чистата стойност на кредита по чл.23 ЗПК. Позовава се и на погасяване по давност на дължимите суми.

От представените по делото доказателства и от заключението на ССчЕ, което не е оспорено от страните и се приема от съда като обективно и безпристрастно, се установява, че съгласно чл.3, ал.2 от договора за кредит кредитополучателя по процесния договор от 02.10.2018г. се е задължил да заплаща до 2-ро число на месеца текущото задължение, усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, ако такива са начислени през текущия месец. Съгласно разпоредбите на сключеният договор, срока за неговото предоставяне е 6 години с фиксиран лихвен процент по заема в 3 размер на 17,8% годишно или дневно 0,04944%. Лихвата се начислява върху усвоената и непогасена главница, а броя на дните за всеки календарен месец се счита за 30, а дните на годината за 360. ГПР по договора е в размер на 17,8%, при положение че кредитополучателя изпълнява задълженията си в съответствие с условията и сроковете по договора. Сумите, които се дължат по сключеният договор са договорната лихва, която следва да се погасява ежемесечно, изчислена върху усвоената и непогасена главница към падежната дата, такси съгласно Тарифата на банката, а в края на периода следва да се погаси и изцяло непогасената главница. Предвидена е и неустойка за неизпълнение.

Съгласно чл.21, ал.1 от договора в случай, че кредитополучателя изпадне в забава на плащане на което и да е задължение с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 10% от общото задължение към последно число на предходният месец, кредитодателя има право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо. След настъпване на предсрочната изискуемост, договорната лихва спира да се начислява, начислява се законна лихва. При забава на плащане на текущото задължение, съгл. чл.21 ал.4 от договора кредитополучателя дължи законна лихва за забава за всеки ден забава.

Вещото лице е установило при извършената проверка на счетоводните записвания на кредитодателя, че са усвоени суми през процесния период от кредитната карта с номер ******, посочени от ВЛ по дати. След като е изследвало размера на сумите на извършените погасявания по кредитната карта през процесният период, ВЛ е достигнало до извода, че са останали непогасени: остатък договорна лихва в размер на 109,85лв. за периода от 16.10.2023г. - 06.01.2023г., след която дата не е начислявана договорна лихва; начислена е лихва за забава по чл.21, ал.3 от договора в размер на 184,89лв. текла през периода от 06.01.2024г. до 18.07-2024, от която няма погасени суми; за периода от 19.07.2024г. до 31.03.2025 (датата на подаване на заявлението в PC ***) е начислена лихва за забава в размер на 422,87 лв., която обаче по изчисления на експертизата е в размер на 261,21 лв. и непогасена главница от 2695,11лв.

За да уважи изцяло исковата претенция ***нски РС е приел, че между „А.Ф.“АД и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит – револвиращ, с кредитен лимит, усвояван 4 чрез кредитна карта. Приел е поради липса на оспорване от страна на ответницата, представеното от кредитора извлечение от сметката по картата й.

И тъй като ответницата нито твърди конкретно извършени плащания, различни от отчетените по сметката, нито е ангажирала доказателства за погасяване на тези суми, е приел, че те са дължими. Приел е възражението, че сумата на лимита не е усвоена за неоснователно, тъй като в случая то е неотносимо, поради обстоятелството че се касае за револвиращ кредит, усвояван чрез кредитна карта, като извършените транзакции и издадените месечни извлечения представляват надлежно доказателство за переодично усвояване на средства до размера на лимита. По отношение на възраженията за недействителност, извлечени от Закона за потребителския кредит, е приел, че процесният договор безспорно представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК и за него следва да се съблюдават изискванията на чл.10 и чл.11 ЗПК относно формата и съдържанието. Приел е възраженията за неоснователни, след като е установил, че договора съдържа основните реквизити, изискуеми от чл.11, ал.1 от ЗПК - размер на кредитния лимит, лихвен процент, ГПР и т.н. Приел е, че ГПР не надвишава законовите ограничения, тъй като неустойки за непредоставено обезпечение, таксите и разходи по събиране не са начислявани и не се претендират такива суми, които не са включени и в издадената заповед за изпълнение. Извода е, че евентуалните пороци или неравноправност на отделни клаузи не влияят върху валидността на целия договор и на уговорените с него условия за връщане на главницата и заплащане на възнаградителна лихва. За да направи този извод, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП, съгласно която неравноправните клаузи не обвързват потребителя, но договорът остава в сила в останалата си част, ако може да съществува без тях. В случая не е засегната главната престация – предоставения и усвоен кредитен лимит и задължението за заплащане на възнаградителна лихва.Поради това съдът е отказал да приложи чл.23 ЗПК.

По отношение на погасителната давност, РС е приел, че вземането за главницата по револвиращ кредит не представлява периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в“ от ЗЗД, а едно общо вземане, изискуемо след обявяване на предсрочна изискуемост или прекратяване на договора, за което се прилага общата 5 годишна давност. Обезщетението за забава /законната лихва/се претендира за период, започващ от 18.07.2024г. – много по-кратък от 5

3 години към датата на заявлението. Поради това е приел, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК не е изтекъл 5-годишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД за главницата, както и че обезщетението за забава е претендирано в рамките на 3-годишния срок приложим за лихви и периодични плащания.

Като извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът приема, че обжалваното решение на ***нски районен съд е валидно и допустимо и не страда от сочените във въззивната жалба пороци. Настоящата инстанция споделя изводите на РС, поради което следва да бъде мотивирано настоящото решение чрез препращане към мотивите на РС-***, в които са изложени съображения по всички значими за изхода на делото спорни въпроси вкл. и по направените от жалбоподателката М. Ш. възражения, като ще бъдат изложени само някои допълнителни съображения в подкрепа на направените от РС-*** изводи относно възприетата фактическа обстановка по делото, както и по отношение на приложението на материалния закон.

От приетите по делото писмени доказателства, както и от приетото от РС заключение на ССчЕ, изготвено от ВЛ Т. И., се установява, че кредитната институция, чийто правоприемник е ищеца е предоставила на жалбоподателката кредитна карта и отпуснала револвиращ кредит, който първоначално е бил с лимит 100лв., нараснал до 2700лв. Съдът приема, че страните са били обвързани от валидна облигационна връзка, основана на сключения помежду им договор за издаване на кредитна карта от 2018г. – договор за кредит „А1 карта“, като в тази връзка изцяло споделя изложеното в мотивите на РС за липсата на основание за обявяване на договора за нищожен.