Определение № 13578 от 28.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13578 гр. София, 28.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110115161 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от ***. против «***» ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове за недължимост на суми, за които е налице влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 7869/2023 г. по описа на СРС, 140-ти състав и е издаден изпълнителен лист.

С определение № 11744/18.03.2024 г. съдът е отхвърлил обективираното в исковата молба искане за допускане на обезпечение и е дал указания на ищцата да обоснове правния си интерес от предявените искове, при изложени твърдения, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е подала възражение.

В изпълнение на дадените указания по делото е постъпила молба, в която се излагат доводи, че ищцата не живее в жилището, за което е начислена и претендирана топлинна енергия, поради което не дължи нейното плащане. В условията на евентуалност, моли съда да приеме, че исковата молба представлява възражение по чл.423 ГПК.

Настоящият съд намира предявените искове за недопустими. Това е така, тъй като отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. В конкретния случай ищцата признава, че не е подала възражение, издадената заповед и влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.

Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439 ГПК. В разглеждания случай изложените в исковата молба и последваща уточнителна молба факти, не са от 1 категорията на предвидените в чл.424 ГПК и чл.439 ГПК, тъй като нямат качеството на новооткрити обстоятелства или доказателства, или на новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти.

Направеното „в условията на евентуалност“ за първи път в уточнителната молба искане съдът да приеме, че исковата молба представлява възражение по чл.423 ГПК, е неоснователно. Това е така, тъй като възражението по чл.423 ГПК следва да се подаде в производството, по което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение, а не да се предявява като самостоятелен иск.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са недопустими, поради което исковата молба следва да бъде върната на подателя й.

Водим от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК искова молба с вх.№ 87278/15.03.2024 г. подадена от ***., поради недопустимост на предявените искове.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 15161/2024г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2