Решение № 64 от 01.11.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Бургас, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: П. Анг. Синков

Членове:

Благой Г. Потеров

Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Емил Златев Христов (АП-Бургас) като разгледа докладваното от П. Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600139 по описа за 2021 година С присъда № 5/22.04.2021г. по НОХД № 601/2019г., Сливенският окръжен съд признал подсъдимия ПЛ. ТР. С. за виновен в това, че на 23.03.2018г., в гр.

Нова Загора, в жилище на адрес ул. „П.Б.“ № ..., държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал.1 от Закона за културното наследство, представляващи движими културни ценности, материално свидетелство за човешкото присъствие и дейност по смисъла на разпоредбите на чл.7 и чл.53, т.1 от същия закон, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този, предвиден в Глава 6, Раздел 2 от Закона за културното наследство и в Раздел 2 и Раздел 3 от Наредба № Н3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена от Министъра на културата, в изпълнение на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.1, ал.1 от същата Наредба, подробно описани по вид, брой, състояние, датираност и стойност, всички на обща стойност 819,00 лв., поради което и на основание чл.278, ал.6, вр. с чл.... от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което отложил, на основание чл.66, ал.1 от НК, за изпитателен срок от пет години, както и наказание глоба в размер на 3000 лв., като го оправдал по повдигнатото обвинение в ЧАСТТА относно общата стойност на археологическите обекти над 819 лв. до 820 лв.

Със същата присъда признал подсъдимия М. ТР. С. за виновен в това, че на 1

23.03.2018 г., в гр. Нова Загора, в жилище на адрес: ул. „Б.М.“ № ..., държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство, представляващи движими културни ценности, материално свидетелство за човешкото присъствие и дейност по смисъла на разпоредбите на чл.7 и чл.53, т.1 от същия закон, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този, предвиден в Глава 6, Раздел 2 от Закона за културното наследство и в Раздел 2 и Раздел 3 от Наредба № Н3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена от Министъра на културата, в изпълнение на задължение произтичащо от разпоредбата на чл.1, ал.1 от същата наредба, подробно описани по вид, брой, състояние, датираност и стойност, всички на обща стойност 660 лв., поради което и на основание чл.278, ал.6, вр. с чл.... от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от пет години, и наказание глоба в размер на 3000 лв., като го оправдал по повдигнатото обвинение в ЧАСТТА относно общата стойност на археологическите обекти над 660 лв. до 670 лв.

На основание чл.278, ал.7 от НК, окръжният съд отнел в полза на държавата предмета на престъплението по чл.278, ал.6 от НК, извършено от двамата подсъдими – археологическите обекти, представляващи движими културни ценности, подробно описани в присъдата.

Първоинстанционният съд се произнесъл и за останалите събрани по делото веществени доказателства, като разпоредил кои от тях да бъдат отнети в полза на държавата и на какво основание, и кои да бъдат върнати на подсъдимите.

Всеки от подсъдимите е осъден да заплати в полза държавата направени разноски в отделните фази на производството, относими към доказване на обвинението му.

Подсъдимите П. и М.С.и, упражнявайки правото си на лична защита, са подали пред Апелативен съд - Бургас напълно идентични въззивни жалби и допълнения към тях. Намират постановената присъда за необоснована, тъй като СлОС е изтълкувал едностранчиво доказателствените източници без да анализира спорните доказателствени материали, като на места е цитирал 2 части от обвинителния акт. Считат, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, което е довело до погрешна правна квалификация на деянието и е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото им на защита.

Посочват допуснати съществени процесуални нарушения още на досъдебното производство, изразяващи се в пороци и противоречия в обвинителния акт.

Намират за незаконосъобразно постановление за образуване на ДП № 96/2018г. на ОД на МВР – гр. Стара Загора, постановление за извършване на действия по делегация и постановлението на Окръжна прокуратура – Стара Загора, с което незаконосъобразно, според жалбоподателите, в нарушение на чл.44, ал.1 от НПК ОП – Стара Загора се е произнесла по спора за подсъдност. Твърдят, че описаните постановления не са им били връчени.

Оспорват изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на протокола за претърсване и изземване на адрес ул. „П.Б.“ № ..., който бил съставен в нарушение на чл.105, ал.2 от НПК в отсъствие на обвиняемия и без неговия подпис. Оспорват кредитирането на показанията на двама свидетели – полицейски служители, които в жалбите са посочени с инициали К.М. и О.К. (вероятно К.М. и О.К.), въпреки тяхната заинтересованост от изхода на делото и въпреки, че докладната записка на свидетеля О.К. не е била предявена на подсъдимите. Намират, че заключенията по двете комплексни оценителни нумизматично-археологически експертизи са незаконосъобразни, тъй като са назначени и изготвени в нарушение на чл.145-149 от НПК. Сочат отговор на вещите лица, че не може да се твърди с категоричност, че вещите по настоящото дело и вещите, изследвани с експертиза от 08.04.2008г. са идентични помежду си или не са. В тази връзка оспорват изводът на първоинстанционния съд, че няма нарушение на принципа „non bis in idem“, тъй като е налице ново държане на обектите. Като нарушение на материалния закон сочат липса на изпълнителното деяние „държи“, тъй като легалната дефиниция на фактическото състояние „държане“ е регулирана в чл.67 и чл.68 от Закона за собствеността, който изключва възможността лицето да държи вещта като своя. Считат, че по делото не е доказано, че те са държали инкриминираните вещи, тъй като в жилищата, където те са намерени, живеят и други лица и не може да се установи кое от тях е упражнявало фактическата власт върху тези вещи. Твърдят, че неправилно е запълнена бланкетната норма на чл.278, ал.6 от НК с разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗКН, въпреки, 3 че тя препраща към чл.147, ал.1 от ЗКН. Считат, че СлОС не е направил нужния анализ на придобивния способ на иззетите вещи, като същевременно не е съобразил дадената от Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство дефиниция на понятието археологически обекти относно начините за придобиването им. Изтъкват, че е нарушен чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове, предвид противоречията между чл.97 от ЗКН и чл.5 и чл.6 от Наредба № 3 от 03.12.2009г. на Министъра на културата.

Цитират решение №7 от 29.09.2009г. по конституционно дело № 11 от 2009г., съгласно което идентификацията на културни ценности, собственост на физически или юридически лица, се извършва само когато това е поискано от собственика им. Оспорва се съставомерността на деянието и от субективна страна, като се изтъква, че фактическото състояние „държане“ няма по дефиниция субективен елемент. Цитира ТР № 1 от 30.10.1998г. по тълк.д. № 1/98г. на ОСНК на ВКС, съгласно което инкриминираните вещи не могат да бъдат квалифицирани в „големи размери“ само поради тяхната многобройност. Считат, че неправилно е приложен чл.53, ал.2, б.„а“ от НК, който предвижда отнемане в полза на държавата на придобитото чрез престъпление, въпреки, че според съда в случая е налице „държане“, а не „придобиване“. На последно място считат, че поради всички изброени пороци на първоинстанционната присъда, същата е лишена от мотиви. Двамата жалбоподатели молят за цялостна отмяна на атакуваната присъда и съответното им оправдаване.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас намира присъдата за законосъобразна и обоснована. Счита, че жалбите на двамата подсъдими са неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. Излага доводи, че всички възражения, посочени в жалбите, са били повдигнати и пред първоинстанционния съд, който много подробно ги е обсъдил в мотивите на проверявания съдебен акт.

Подкрепя аргументите на СлОС, с които е приел, че изземването на веществените доказателства по делото е извършено законосъобразно. Намира за пространни и задълбочени мотивите относно обстоятелството „non bis in idem“. Относно съставомерността на деянието прокурорът изтъква, че уредбата на археологическите обекти в Закона за културното наследство е императивна и изисква идентификация и регистрация на всеки обект, който 4 представлява културна ценност, което по настоящото дело не е сторено.

Събраните данни сочат, че при проверка във всички регионални музеи в страната няма подадено заявление от някой от двамата подсъдими за идентификация и регистрация на процесните вещи, намерени в домовете им.

Счита, че жалбоподателите не могат да се идентифицират като собственици на инкриминираните вещи, съгласно Закона за собствеността, тъй като те са публична държавна собственост. Посочва практика на ВКС, съгласно която предмет на престъплението по чл.278, ал.6 от НК е археологически обект, за който не са изпълнени законовите изисквания за идентификация и регистрация, регламентирани в ЗКН. Изтъква, че правото на собственост по отношение на движимите културни ценности не може да се третира като имуществено право, след като не е налице деклариране, което гарантира публичното право и задължение на държавата да опазва културното наследство. Намира за правилно отмерени наказанията глоба и лишаване от свобода с приложение на чл.66, ал.1 от НК, при обсъждане на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Пред въззивната инстанция се явява лично жалбоподателят-подсъдим М.С., който в съдебно заседание поддържа подадената от него въззивна жалба. Оспорва подсъдността на делото, като счита, че компетентен да разгледа същото е Окръжен съд – Стара Загора, а решение по спора за подсъдност е следвало да вземе ВКС. Излага доводи, че иззетите от дома му вещи не представляват археологически обекти, тъй като не отговарят на определението в Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство. Изтъква, че според чл.97 от ЗКН, той като физическо лице, притежаващо вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, няма задължение, а само право да поиска тяхната идентификация в съответния държавен или регионален музей. Същевременно счита, че е налице противоречие в обвинението, тъй като държател по смисъла на Закона за собствеността няма право да регистрира и идентифицира вещи, които са държавна собственост, както твърди прокурорът за процесните предмети. Подчертава, че приложим е чл.97 от ЗКН, а не подзаконовия нормативен акт – Наредба № 3, на който се е позовал СлОС. Моли за обективна и безпристрастна ревизия на обжалваната присъда.

5

Упражнявайки правото си на лична защита другият подсъдим П.С. поддържа подадената от него въззивна жалба. Изразява съгласие с изложените от подсъдимия М.С. аргументи, че инкриминираните вещи не са археологически обекти и че двамата не са държатели, а владелци по Закона за собствеността. Отново изтъква наличието на процесуални нарушения както на досъдебното производство, така и от първоинстанционния съд, като обръща внимание на въпроса за подсъдността. Излага доводи, че настоящото дело нарушава принципа „не два пъти за едно и също нещо“, тъй като няма категорично заключение на вещите лица по назначените експертизи, че иззетите вещи по настоящото дело не са идентични с вещите – предмет на дело на Административен съд – Сливен от 2009г., приключило с влязло в сила решение № 167/18.11.2009г. Поддържа становището, че присъдата е неправилна, необоснована и без мотиви. Моли за оправдателна присъда, алтернативно моли за връщане на делото на първоинстанционния съд за повторното му разглеждане от непредубеден съдия.