Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260001 от 24.08.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 450/2020
Вид
Решение № 260001
Подписан
24.08.2020
В сила
24.08.2020
Състав
МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ, ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал. 1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492 т. 1 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260001 гр. Пазарджик, 24.0 8.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Кирякова , като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. №450 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от

Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 631 по описа на съда за 2019 година е осъдено „ЗД.Б.И. „ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. с., район Л., бул. Д.В. № **, представлявано от С.С.П.и К.Д.П.- изпълнителни директори да заплати на Д.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 432 КЗ сумата от 4200,00 лв.

/четири хиляди и двета лв. /, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 24.11.2017 г., около 13:55 часа, в гр. Пазарджик, по републикански път III-8003, при движението на МПС марка „Ф.“, модел „Т.“, с per. № **********, управлявано от В.З.Ш., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата от 4200,00 лв. до претендираните 10000,00 лв. като частичен иск от 50000,00 лв. като неоснователен .

Осъдено е „ЗД.Б.И.“

АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. с., район Л., бул. Д.В.

№ **, представлявано от С.С.П.и К.Д.П.- изпълнителни директори да заплати на Д.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: *** сторените по делото разноски в размер на 528,15 лв.

Осъдена е Д.Г.Л.,

ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЗД.Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. с., район Л., бул. Д.В. № **, представлявано от С.С.П.и К.Д.П.- изпълнителни директори сторените по делото разноски в размер на 1061,62 лв.

Осъдено е „ЗД.Б.И.“

АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. с., район Л., бул. Д.В.

№ **, представлявано от С.С.П.и К.Д.П.- изпълнителни директори да заплати на основание чл. 38 ал. 1 т.2 ЗАдв. на Адвокатско дружество „Д.

И Х..“, Булстат *********, представлявано от адвокат Г.Б.Х. - управител, тел. на кантората:*****,ел.поща:************************ съдебен адрес:*** - адвокатско възнаграждение в размер на 348,74 лв.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Д.Л. в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдените 4 200 лв. (четири хиляди и двеста лева) до размера от 10 000 лв. (десет хиляди лева), предявен като частичен от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.2019 г. (датата на подаване на исковата молба).

Счита, че обжалвания съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна практика. Неправилно първоинстанционният съд приложил установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на степента на търпените от ищцата неимуществени вреди.

Размера на присъденото застрахователно обезщетение бил занижен.

Справедливият размер, който е достатъчен да репарира в пълна степен претърпените от ищцата физически и психически болки, страдания и битови неудобства, възлизал на 10 000 лева.

Съдът не преценил правилно тежестта на претърпените от Л. телесни увреждания и трайните последици от тях. Пострадалата получила не само мозъчно сътресение, но и камшичен удар, който е довел до отключване на оплакванията й, свързани с болки в областта на гърба. Действително, както било установено и от експерта, при ищцата били налице дегенеративни изменения, но тя не била посещавала медицински специалисти в последните 8 години във връзка с оплаквания от болки от такъв вид.

Съдът не отчел и тежестта на получените от ищцата психически травми.Психическото състояние на ищцата се влошило рязко. Психичните травми, получени при ПТП били отключващ фактор за появата на рецидивиращо депресивно страдание, изразяващо се в апатия, анехедония, безсъние, изолация от околните и др.

Съдът следвало да съобрази,че към датата на

ПТП пострадалата била здрава и жизнена жена, която макар и да е страдала от някои заболявания, не е имала изразена симптоматика, свързана с тях. Именно инцидента е бил отключващия фактор за обострянето на тези заболявания, които са се отразили на трудоспособността й и начина й на живот за дълъг период от време.

Съдът не съобразил размера на присъденото обезщетение със социално-икономическите условия в страната и нормативно установените в КЗ нива на застрахователни обезщетения.

Процесното

ПТП настъпило на 24.11.2017 г., към която дата, лимитът на отговорността на застраховател по застрахова „Гражданска отговорност" е 10 000 0000 лв. (по аргумент от чл. 492 т. 1 КЗ). За периода от 1997 г. до 2017 г. този лимит е увеличен съответно от 25 000 лв. до 10 000 000 лв. През 2010 г. лимитът бил 700 000 лв., през 2011 г. - 1 000 000 лв., през следващата година - 2012 г. двойно - до 2 000 000 лв., а през 2016 г. до сумата от 10 000 0000 лв. С тези нива следвало да се съобразява съдебната практика.

Икономическата конюктура в страната била свързана и с нивата на минималната работна заплата.

Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и претенцията уважена в размер от 10 000 лева , от предявения като частичен иск в общи размер

50 000 лева ,като съответно се присъдят и разноски.

Писмен отговор от ответника не е постъпил.

И двете страни не са изпратили представител в съдебното заседание пред въззивната инстанция , а са представили писмени становища.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

В исковата си молба , против „ЗД.Б.И.“ АД Д.Г.Л. твърди, че на 24.11.2017 г., около 13:55 часа, в гр. Пазарджик, по републикански път III-8003, се е движило МПС марка „Ф.“, модел „Т.“, с per. № **********, управлявано от В.З.Ш.. В района на км.5, поради движение с несъобразена скорост, водачът не успява да спре своевременно при възникнала пред него опасност и блъска МПС марка „Ф.“, модел „Ескорт“, с per.

№ …., управлявано от А.С.Б.. Вследствие на произшествието е пострадала ищцата Д.Г.Л., която е била пътник в лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ескорт“.

Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. № 1006р-14136 от 27.11.2017 г. по описа на ОД на МВР - Пазарджик.

След пътния инцидент ищцата била откарана по спешност в неврохирургично отделение на „МБАЛ - Пазарджик“ АД, с оплаквания от главоболие, загуба на съзнание, световъртеж и гадене. В лечебното заведение били извършени консултативни прегледи и изследвания, въз основа на които на Д.Л. е поставена диагноза: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Впоследствие пострадалата била поставена на постелен режим и проведено медикаментозно лечение. На 27.11.2017 г. ищцата била изписана с препоръки за спазване на лечебно-хранителен режим и избягване на вещества, възбуждащи нервната система.

Предвид продължаващите оплаквания от замайване, световъртеж и нестабилност при движение, на 10.05.2018 г. Д.Л. посетила медицински специалист - невролог, и на 14.05.2018 г., по лекарско предписание, й била извършена рентгенография на гръбначни прешлени и било установено увреждане на междупрешленните дискове, изразяващо се в стеснение на дискалното пространство на ниво С5-С6, както и на С7-ТН1, както и патологична кифоза. Тези увреждания по своя характер се намирали в причинна връзка с инцидент, предвид получения от ищцата силен камшичен удар в областта на главата и шията.

Възстановяването на ищцата продължило в домашни условия. През първия един месец след инцидента страдала от интензивни болки, главоболие, световъртеж и гадене и се налагало в ежедневието пострадалата изцяло да разчита на помощта на семейството си.

Изпитвала болка при всяко свое движение и трудно намирала подходяща поза за сън. И към момента не се била възстановила напълно и още изпитвала спорадични болки в областта на шията, налагащи прием на обезболяващи средства.

Освен на физическото здраве, произшествето се отразило негативно на психическото здраве на пострадалата. Поради изживения стрес, тя се оплаквала от проблеми със съня и загуба на настроение, връщала се към спомена за катастрофата и изпитвала страх да пътува с моторни превозни средства.

Отговорността на виновния водач се покривала от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД.Б.И.“ АД - полица № BG/0……./15.06.2017 г., валидна от 15.06.2017 г. до 14.06.2018 г.

Подадена била молба до застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП. В предвидения от закона тримесечен срок, ответното застрахователно дружество не се е произнесло по претенцията на пострадалата.

Моли дружеството

„ЗД.Б.И.“ АД да бъде осъдено да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 24.11.2017 г., в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева), предявен като частичен иск от 50000,00 лв.

(петдесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно плащане на дължимата сума. Претендира разноски.Допуснато е увеличение на иска , предявен като частичен на 10 000 лева.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответниците са оспорили основанието на претенцията ,като в тази връзка е направено оспорване на механизма на пътното – транспортното произшествие ,респективно на представения като доказателство констативен протокол.

Оспорено е и наличието на причинна връзка между произшествието и констатираните страдания на ищцата.

Считат,че констатираното след повече от 6 календарни месеца заболяване - увреждане на междупрешленните дискове, изразяващо се в стеснение на фискалното пространство па ниво С5-С6, както и на С7-ТН1, както и лекостепенна патологична кифоза, не е вследствие и в причинна връзка с настъпилото на 24.11.2017 г. ПТП.

Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,като твърденията са ,че ищцата не е имала предпазен колан.

Всички тези доводи въззивната инстанция няма да обсъжда ,съобразявайки нормата на чл.269 от ГПК на първо място , а и по-съществено , поради това ,че решението в осъдителната му част не е обжалвано от ответника.За да присъди обезщетение ,съдът е отговорил на тези доводи,приел е че е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и съответно следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на виновния водач и в тази част решението е влязло в сила.Жалбата касае единствено размера на претенцията ,съобразно принципа на справедливостта.

Ответникът е оспорил претенцията и по размер.

Съдът , за да се произнесе ,взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е счел за основателни исковете с правно основание чл. 432 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД и акцесорния - с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД .

Съдът е приел,че следва да се ангажира отговорността на застрахователя ,като са налице както материалните ,така и процесуалните предпоставки за това.