Решение № 1557 от 09.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8432/2025
- Вид
- Решение № 1557
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- Невена Чеуз, Василена Петрова Мидова, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 35 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1557 гр. София, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100508432 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на „Аутотехника“ ЕООД, ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв.
С. С. срещу решение №11 357/13.06.2025 г. на СРС, 161 състав, постановено по гр.д. 11 284/2024 г., в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата над 2 206, 96 лв. до пълния предявен размер от 6 220, 71 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по л.а. „Рено Клио“ с рег. № ****, в резултат на ПТП, настъпило на 18.10.2023 г. в гр. София, на кръстовището на ул.
„Одеса“ и ул. „Мара Бунева“ от водача на влекач „МАН ТГХ“ с рег. № **** и състав с полуремарке „Шмитц С01“ с рег. № ****, дължими от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно. Заявени са възражения във въззивната жалба, че съставът на СРС неправилно е преценил фактическата обстановка като е смесил правното значение на 1 понятията „съпричиняване“ и „съизвършителство“. Твърди се, че ищецът не може да има качество „съпричинител“ по смисъла на чл. 51 ал.2 от ЗЗД, тъй като не е пряк участник в инцидента, нито е работодател на някой от двамата водачи. Поради което същите са действали в условията на „съизвършителство“ по смисъла на чл. 53 от ЗЗД като отговорността в този случай е солидарна.
Твърди се, че състава на СРС не е съобразил заявеното от ответника в отговора на исковата молба становище относно инцидента и причините за същия като вместо това се произнесъл по непредявено възражение за съпричиняване.
Заявено е възражение, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, същото било житейски несправедливо и не отразявало правилно поведението на всеки от участниците в инцидента.
Твърди се, че при изясняване на спорните въпроси следвало с най-голяма доказателствена сила да се ползва протокола за ПТП, доколкото същият е официален документ и годно доказателство. Твърди се, че възприетата от СРС фактическа обстановка обезсмисляла нормата на чл. 35 ал.2 от ЗДвП. Заявяват се и възражения относно възприетият процент на съпричиняване.
Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът в неговата отхвърлена част да бъде уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез юрк. Н.К., в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване.
Претендират се сторените в производството съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по чл. 432 ал.1 от КЗ.
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка 2
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя. Видно от данните по делото, такава писмена претенция е отправена респ. предвиденият срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което искът е процесуално допустим.
Страните са формирали спор относно размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди.
Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд, IV-Д състав, намира следното:
Фактът на осъществено ПТП на сочената дата и неговите участници не е спорен между страните, а и същият се установява при съвкупна преценка на ангажираните гласни и писмени доказателства респ. решението на СРС до присъдения със същото размер е влязло в сила, поради което следва да се зачете неговата сила на присъдено нещо.
Механизмът на неговото осъществяване е установен с оглед изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ, протокола за ПТП № 1889739 и показанията на свидетелите – очевидци, водачи на МПС-тата, участвали в пътния инцидент Д.Д. и Е.П..
Вината на водача на товарния автомобил Джафер, застрахован по риска „ГО“ при ответника, се установява при съвкупна преценка от отразените обстоятелства в протокола за ПТП, изводите на САТЕ /основно и допълнително заключение/, събраните гласни доказателства респ. издаденото и влязло в сила наказателно постановление № 23-4332-026510.
Страните са концентрирали спора си досежно наличието на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил “Рено Клио“ и 3 възприетия от СРС процент на съпричиняване. Видно от писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК възражение за съпричиняване ответникът не е заявил, но същият е заявил становище за изключителен принос от страна на водача на лек автомобил „Рено“ за настъпване на пътния инцидент, които фактически доводи иманентно включват в себе си и своевременно предявеното правонамаляващо материалноправно възражение з а съпричиняване на вредоносните последици / в този смисъл решение 193/20.11.2024 г. по търг. дело 422/2024 г. на Второ ТО на ВКС/, поради което заявените в тази връзка възражения във въззивната жалба се възприемат като неоснователни.
Основателно, според настоящия съдебен състав, е другото заявено в жалбата възражение. Видно от механизма на ПТП, правилно установен от състава на СРС, вина за настъпването имат и двамата водачи, доколкото и водачът на лек автомобил „Рено“ е нарушила правилата на чл. 50 ал.1 от ЗДвП и чл. 25 ал.1 от ЗДвП. Правилно състава на СРС е преценил, че факта на осъществен пътен инцидент е в резултат на „съвместни действия“ от страна на двамата участници в него. Следва обаче да се има предвид, че при ПТП настъпило при условията на независимо съпричиняване на вредоносния резултат, както е в настоящият случай, съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Всеки застраховател дължи да заплати обезщетение на увреденото лице в пълен размер, доколкото застрахованият при него делинквент дължи такова обезщетение. Ето защо, ако застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" водач на МПС причини вреди другиму, за застрахователя възниква задължение да обезщети тези вреди в пълен размер, независимо от това дали деликът е осъществен в условия на независимо съпричиняване и ли не. Когато при съпричиняване дългът към пострадалото лице е погасен само от единия от застрахователите, последният има право на иск спрямо другия застраховател по риска „ГО“ за вземане в размера, в който другия водач в ПТП-то отговаря във вътрешните отношения с другия деликвент и зависи от два факта - степен на съпричиняване между делинквентите т.е процентът съпричиняване би бил релевантен в последващ процес между двамата застрахователи, покриващи риска „ГО“ на участниците в ПТП, но не и в рамките на настоящото производство.
Размерът на вредите е установен от САТЕ и същият възлиза на 5 517, 4
41 лв. до която сума заявеният иск е основателен и доказан.
СРС е присъдил сума в размер на 2 206, 96 лв., което налага решението му да бъде отменено в частта за сумата над 2 206, 96 лв. до размера на 5 517, 41 лв. т.е. за сума в размер на 3310, 45 лв. като бъде постановено друго решение, с което в тази част искът бъде уважен.
Поради частично несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции следва да бъде ревизирано и решението в частта за разноските, като на ищеца – въззивник се присъди допълнително сумата от 983, 89 лв., а решението в частта за разноските, присъдени на ответника следва да бъде отменено за горницата над сумата от 67, 83 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на въззивника се следва припадащата се част от разноските, сторени в настоящата инстанция. Съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК се претендира сумата от 80, 30 лв. – ДТ и сумата от 900 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. Депозирани са доказателства, установяващи факта на реално заплащане на възнаграждението. Заявено от въззиваемата страна е своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК, което при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия пред настоящата инстанция /депозиране на ВЖ и участие в открито съдебно заседание/ настоящият съдебен състав намира за основателно. Същият счита, че адекватният размер е 400 лв., върху която сума следва да се начисли и ДДС, предвид данните, че процесуалният представител е лице, регистрирано по ЗДДС. Припадащата се част от тези разноски възлиза на сума в размер на 496, 96 лв.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се следва сума в размер на 22,60 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска.
Предвид Закона за въвеждане на еврото в РБ сумите в диспозитива на решението следва да бъдат отразени в тяхното еврово изражение.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
5
О Т М Е Н Я решение №11 357/13.06.2025 г. на СРС, 161 състав, постановено по гр.д. 11 284/2024 г., в частта, в която е отхвърлен предявения от „Аутотехника“ ЕООД иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 1692, 61 евро /3 310, 45 лв./, представляваща горницата над 1 128, 40 евро/2 206, 96 лв./ , присъдена с решението на СРС, до размера от 2 821, 01 евро /5 517, 41 лв./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по л.а. „Рено Клио“ с рег. № ****, в резултат на ПТП, настъпило на 18.10.2023 г. в гр. София, на кръстовището на ул.
„Одеса“ и ул. „Мара Бунева“ от водача на влекач „МАН ТГХ“ с рег. № **** и състав с полуремарке „Шмитц С01“ с рег. № ****, дължими от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и в частта за разноските, присъдени на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ за горницата над 34, 68 евро/67, 83 лв./ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 да заплати на основание чл. 432 ал.1 от КЗ на „АУТОТЕХНИКА“ ЕООД, ЕИК 831246029 сумата от 1692, 61 евро /3 310, 45 лв./, представляваща горницата над 1 128, 40 евро/2 206, 96 лв./ , присъдена с решението на СРС, до размера от 2 821, 01 евро /5 517, 41 лв./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по л.а. „Рено Клио“ с рег. № ****, в резултат на ПТП, настъпило на 18.10.2023 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Одеса“ и ул.
„Мара Бунева“ от водача на влекач „МАН ТГХ“ с рег. № **** и състав с полуремарке „Шмитц С01“ с рег. № ****, дължими от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от още 503, 05 евро /983, 89 лв./ – съдебни разноски в производството пред СРС, както и сумата от 254, 09 евро/496, 96 лв./ – разноски в настоящото производство.
Разпечатката съдържа 46 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f00f8e1-00d8-479a-bfe0-8f64d2737142