Решение № 1006 от 06.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. Пловдив, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20255300501918 по описа за 2025 година

Обжалван е актът за разноски на съдебния изпълнител, инкорпориран в поканата за доброволно изпълнение и в разпореждане изх. № 69921/09.05.2025г., в частта, относно обикновените такси за сумата над 58лв. без ДДС, както размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Изпратена е и жалба вх. № 9385/12.03.25г. по регистратурата на Пловдивския окръжен съд, с която се обжалва размерът на претендираното в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят ЗД ****АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление **** моли съда да отмени актът на съдебния изпълнител инкорпориран в поканата за доброволно изпълнение, в частта, относно обикновените такси за сумата над 58лв. без ДДС, както размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, а пропорционалните такси – да се намалят до 1 591.86лв. по т.

26 от ТТРЗЧСИ, както и да намали адвокатското възнаграждение до размер, съобразен с действителната правна и фактическа сложност на проведеното изпълнително производство.

Взискателят П. М. Б. не взема становище.

Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище за неоснователност на подадена жалба.

Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:

1

В мотивната част на т. 2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк. д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС е указано, че посочването на разноските в поканата за доброволно изпълнение съдържа произнасяне по отношение на размера, който не е удостоверен в изпълнителното основание, поради което е налице акт на съдебния изпълнител и този акт подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.

По същество: Изпълнителното дело е образувано на 18.04.2024г. за събиране на вземането на взискателя П. М. Б. от 12 800лв. главница, 3 555.56лв. мораторна лихва за периода 03.08.2017г. – 28.04.2020г.в поканата за доброволно изпълнение освен тези суми съдебният изпълнител е посочил още и 5 391.96лв. присъдени разноски; 1 531лв. разноски по изпълнителното дело; 2 755.41лв такси по Тарифата към ЗЧСИ дължими към 03.05.2025г. В таблицата към разпореждане изх. № 69921/09.05.2025г. е посочено, че са начислени такси по т.1 – за образуване на изпълнително дело; по т. 3 – за справки, две такси по т.4 – за уведомяване за приключване – длъжник и налагане на банкови запори; две такси по т. 5 – за уведомяване за приключване на взискател и за запори банкови сметки, по т.9 – за запор върху банкови сметки и две такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ.

По делото са налице доказателства за направени разноски по т.1 т.3, т. 4, т.5, т. 9 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, а именно на л. 5, л.6, л. 63, л. 65 – 70, л. 75 – 80, л. 64, поради което искането тези такси да бъдат намалени до размера от 58лв. е неоснователно.

Относно размер на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧИ: С платежно нареждане за кредитен превод от 22.04.2024г. по изпълнителното дело длъжникът е внесъл сума от 31 622.29лв., т.е плащането е извършено след образуването на изпълнителното дело, което е извършено на 18.04.2024г. Следователно налице е основание за начисляване на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която съдебният изпълнител е определил върху по – малка сума, а именно 29 023.78лв., а тя възлиза на 1 961.41лв. съгласно т. 26, б. „г“ от Тарифата – 820лв. плюс 1 141.42лв. равняваща се 6% от 19 029.78лв.

Изложеното налага извода, че размерите както на обикновените такси, така и таксата върху събраната сума по т. 26 „г“ от ТТРЗЧСИ са правилно начислени, поради което жалбата против така определените разноски е неоснователна и ще се остави без уважение.

По жалбата срещу размера на адвокатското възнаграждение: Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 10, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа възлиза на 1 430.11лв., тъй като по делото са извършвани действия с цел удовлетворяване на парично вземане, понеже са налагани запори върху банкови сметки. Към тази сума следва да си прибави и възнаграждението по чл. 10, т.1 от същата наредба от 200лв., което прави общ минимален размер от 1 630.11лв., а платеният адвокатски хонорар при 2 образуване на изпълнителното дело е 1 531лв., което е под мининума по наредбата, поради което същият не следва да се намалява.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ВУЖАНИЕ жалбите подадени от Жалбоподателят ЗД *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** за отмяна на Разпореждане изх. № 69921/09.05.2025г. по 20248240400418 по описа на Частен съдебен изпълнител П. Н., продължено от ЧСИ К. П. в частта, относно обикновените такси за сумата над 58лв. без ДДС, а размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ над 1 591.86лв., както и за намаляване на адвокатското възнаграждение заплатено от взискателя.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3