Определение № 19426 от 02.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19426 гр. София, 02.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №

20241100111781 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „В.К.И.“ ООД за осъждането на Е. П.

К., на основание чл. 79, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, да заплати на „В.К.И.“ ООД сумата от 29 034 лева, представляваща компенсаторното обезщетение за неизпълнение на задължението на ответницата да прехвърли правото на собственост върху всички имоти, описани в т. 1.1 от Предварителен договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за довършване на жилищна сграда и обектите в нея от 12.10.2011 г. и последващи договори и споразумения към него, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.10.2011 г. е сключен Предварителен договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за довършване на жилищна сграда и обектите в нея, по силата на който собствениците -възложители, сред които и ответницата, са възложили на приемателите - изпълнители в лицето И.Б.А. и Р.С.К., а последните са приели задължението да довършат със свои средства, труд, организация и всички необходими инвестиции, в напълно завършен вид съгласно одобрения архитектурен проект и при спазване на всички нормативни изисквания строителството на сграда до етапа на издаване на Разрешение за ползване, която сграда е била изградена в степен на завършеност „груб строеж“ в гр. София, Столична Община, район „Красно село“, ул. „*******, старо наименование ул. „Праскова", в дворно място цялото с площ от 1225 кв. м.

Срещу поетото задължение за дострояване на сградата приемателите - изпълнители И.Б.А. и Р.С.К. са приели да получат като възнаграждение правото на собственост върху описаните в раздел I, т. 1.1 и т. 1.2 общо дванадесет броя самостоятелни обекти в сградата, за което собствениците възложители са поели облигационен ангажимент за сключване на договор в окончателна нотариална форма, като такъв е бил сключен на 28.11.2011 г.

Изложени са твърдения, че след сключено тристранно споразумение настоящият ищец е заместил изцяло в правата и задълженията първоначалните изпълнители. След приключване на всички СМР и предаване на сградата на възложителите с акт обр. 15 ищецът е установил, че 2 от общо 8-те броя обекти, прехвърлени му в собственост като възнаграждение за завършване на сградата, не са били собственост на възложителите, преценено още към датата на сключване на предварителния договор, съответно собствениците-възложители никога не са прехвърляли валидно правото на собственост върху тези два обекта. Касаело се за апартамент № 23. разположен на първи етаж във вход 3 от секция „В“ на сградата на кота +2,49 м, със застроена площ от 94,73 кв., и за апартамент №27, находящ се в гр. София, район „Красно село“, ул. „Проф д-р. ******* Поддържа, че е налице неточно изпълнение в количествено отношение, тъй като престираното от страна на собствениците-възложители не изпълнява изискването на т. 1.1 от предварителния договор за прехвърляне на определен брой самостоятелни обекти в сградата, а за ищецът е препятствана възможността да търси по исков ред реално изпълнение на договора тъй като възложителите не биха могли да прехвърлят вещни права, с които самите те не разполагат, в това 1 число и чрез иска по чл. 19, ал.З ЗЗД. Ето защо ищецът претендира компенсаторно обезщетение, вместо реално изпълнение, равняващо се на стойността на неосъществената престация, а именно на паричната равностойност на процесните Апартамент № 23 и Апартамент № 27, определена към датата на встъпване на ищцовото дружество като страна в правоотношението по предварителния договор по силата на тристранно Споразумение от 09.10.2017 г. Сочи, че ответницата Е. П. К. се е легитимирала като собственик на 6,084 % идеални части от правото на собственост върху обектите в сградата, които е следвало да служат за възнаграждение на изпълнителя по договор, в това число процесните Апартамент № 23 и Апартамент № 27, поради което и претендира обезщетение равняваща се на такава част от пазарната стойност на всеки от апартаментите.

В молба от 26.11.2024 г. ищецът е уточнил, че двата апартамента са идентични по площ, като обезщетението за непрехвърлените от ответницата идеални части от всеки от тях се равнявало на 14 517 лв.. Поддържа, че се касае за един иск за заплащане на обезщетение, тъй като задължението за прехвърляне правото на собственост било единно.

Настоящият председател на състава приема, че се касае за два отделни иска за заплащане на компенсаторно обезщетение за неспазване задължение за прехвърлянето на притежаваните от ищцата идеални части от всеки от двата апартамента. Съображенията за това са следните:

Преценката дали се касае за един иск или за повече на брой обективно съединени искове, се извършва въз основа на твърденията в исковата молба относно правопораждащите спорното материално право юридически факти, т.е. основанието на иска, и съответния на тях петитум, респ. дали спорът очертава едно или повече конкретни правоотношения. В хипотезата на предявен осъдителен иск правоотношението съставлява правна връзка между два или повече субекта, при която едната страна е носител на субективното парично притезание (кредитор), а другата страна – на правното задължение да плати (длъжник).

В случая общото между двете претендирани обезщетения е техният еднакъв размер и че касаят два идентични по площ и стойност имота, както и че източникът на неизпълнените задължения е еднакъв – един и същ предварителен договор. Предметът на престациите обаче не е единен, а е различен, доколкото се касае за различни самостоятелни обекти, което обуславя и пораждането на различни вземания, макар и те да произтичат от един документ.

Твърдението в уточнителна молба, че се касае за едно единно задължение не може да бъде споделено, тъй като самият ищец в исковата молба заявява, че е налице частично неизпълнение на предварителния договор, а не пълно такова, в който случай неточното изпълнение би се приравнило на пълно неизпълнение. Видно е и от съдържанието на предварителния договор, че поетото задължение е за прехвърляне на всеки от посочените апартаменти, а не от идеалните части от един обект, какъвто би се явявал поземленият имот, от който ответницата като съсобственик е притежавала идеални части.

Извън обстоятелството, че ищецът твърди, че в конкретния случай ответницата изобщо не е титуляр на правото на собственост за процесните два апартамента, принципно правото на купувача по предварителен договор е защитимо и чрез предявяването на самостоятелни искове по чл. 19, ал.

3 от ЗЗД за всеки от двата апартамента, което е още един аргумент, че и търсеното компенсаторно обезщетение вместо реално изпълнение се упражнява чрез самостоятелен иск по отношение на всеки апартамент.

Предвид изложеното и като се има предвид че цената на всеки от облигационните искове, определена като обезщетение за всеки от двата апартамента, се равнява на 14 517 лв., т. е под 25 000 лв., по аргумент за обратното от чл. 104, т. 4 от ГПК родово компетентен да разгледа исковата молба е Софийски районен съд и делото следва да се изпрати на този съд.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №11781/2024 г., по описа на СГС, I-28 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийския районен съд след влизане в сила на настоящото определение.

2

Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийския апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3