Решение № 1882 от 22.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1882 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330115582 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Б. Б., ЕГН **********, с адрес ******, против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: град София, жк Изток, бул. „Г.М. Димитров” № 16А, ет. 1, оф. 2, представлявано от ****** З. Р., с която е предявен иск за признаване за установено, че Договор за кредит ******., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответното дружество са сключили Договор за кредит ******., за сумата от 1200 лв. за срок от 30 дни, при лихвен процент за срока на договора от 40,99 % и ГПР от 49,70 %. Твърди се още, че едновременно със сключването на договора било подписано и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги за бързо разглеждане на кредита, за което се дължала такса от 247,57 лв., платими разсрочено с погасителните вноски, за което бил представен и различен погасителен план.

С Анекс от 12.06.2025 г. срокът на договора бил удължен с 14 дни и била събрана такса от 173 лв., а с Анекс от 01.09.2025 г. било уговорено удължаване с още седем месеца при такса от 114,44 лв. В тази връзка се поддържа от ищцовата страна, че настоящият договор за потребителски кредит и уговорените във връзка с него такси за бързо разглеждане на заявката за кредит и за разсрочване на задължението противоречали на добрите нрави, били неравноправни и заобикаляли разпоредбите на чл.19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Развива съображения, че таксите за двете услуги са разход по кредита по смисъла на ЗПК, което водело до завишаване на ГПР над 1 нормативно установения лимит. Същите неправилно не били включени от кредитора и при изчисляването на посочения в договора процент на оскъпявани, което нарушавало изискването за ясно и коректно посочване на ГПР в текста на договора. Счита, че размерът на въпросните такси е прекомерно завишен, същите не са еквивалентни на предоставените услуги и водят до скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора. Поддържа се още, че уговарянето на такси за услуги за бързо разглеждане на заявката за кредит и за разсрочване на задължението влизало в колизия със забраната в чл. 10а, ал. 2 ЗПК за предвиждане на такси, свързани с усвояването и управлението на кредита. В подкрепа на изложеното се цитира и практика на СЕС относно неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит. Предвид изложеното се моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Вивус.БГ” ЕООД със становище за неоснователност на иска. Не се оспорва сключването между страните на процесния Договор за кредит ******. с визираното в исковата молба съдържание. Сочи, че процесните „допълнителни услуги“ за бързо разглеждане на заявката за кредит и за разсрочване на задължението били незадължителни и ищцата сама била изявила желание да ползва същите, в която насока излагат аргументи.

Потвърждава се в отговора сключването на два анекса към договора за кредит, съответно от дата 12.06.2025 г. и дата 01.09.2025 г., посочени в исковата молба, както и се изтъква, че заплащането на таксата за услугата за бързо разглеждане също било разсрочено. От правна страна се поддържа, че таксите за двете изтъкнати допълните услуги не представляват разходи по кредита и не са включени в ГПР, доколкото начисляването им не било условие за сключване на договора. Според ответното дружество единственият компонент, който влияе на процента на оскъпяване, е възнаградителната лихва. В тази връзка от „Вивус.БГ” ЕООД считат, че липсва нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и че договорът за кредит е сключен съобразно нормативните изисквания на ЗПК. Възразява се и срещу твърдението, че размерът на таксите е несправедливо висок. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства – Договор за кредит ******., че между ищеца и ответника „Вивус.БГ” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, при което ищецът има качеството на кредитополучател, а ответникът на кредитодател.

По силата на договора за кредит на ищеца била предоставена в заем сумата от 1200 лв., срещу задължение да я върне заедно с уговорените лихви. С договора била уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 40,97 %, и посочен ГПР от 49,70 %. Съобразно допълнително споразумение към кредитната сделка, за кредитополучателя било предвидено задължение за 2 заплащане на сумата от 247,57 лв., представляваща такса „Бързо разглеждане“, дължима за бързо и експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, без налични допълнителни уточнения досежно самата услуга. С два анекса към договора за кредит, съответно от дата 12.06.2025 г. и дата 01.09.2025 г., е разсрочено задължението по кредита, за което е начислена еднократна такса по всеки анекс съответно от 173 лв. и 114,44 лв.

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че начислените такси за бързо разглеждане на заявката за кредит и за разсрочване на задължението, не са взети предвид от кредитора при изчисляване на ГПР по процесния кредит.

Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищецът освен качеството на кредитополучател, има и качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока съдът приема за основателни съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорените такси за експресно разглеждане и за разсрочване на задължението реално представляват разход по кредита и е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР. Видно от съдържанието на договора разглежданите такса се дължат съответно за бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредит и за разсрочване на задълженията по него, т.е. пряко свързани с договора и съществуващи единствено във връзка с него. Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал „услугата бързо разглеждане“, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Налице е единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста на договора, без реално да са представени доказателства за заявен избор. Следователно разходите за бързото разглеждане на заявлението за отпускане на заема и таксите за разсрочване на задължението, е трябвало да се включат в ГПР по кредита.

Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК, тъй като некоректното и неточно посочване на действителния процент на оскъпяване на кредита има същата последица като липса на посочен ГПР и неминуемо въвежда потребителя в заблуждение, доколкото и в двете хипотези 3 същият е в неведение относно реалните параметри на договора за кредит.

С оглед на горното предявения иск се намират за основателен и като такъв ще се уважи изцяло.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът, в чиято ползва ще се присъди сумата от 32, 50 евро – платена държавна такса и 184,07 евро – разноски за един адвокат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на Е. Б. Б., ЕГН **********, с адрес ******, против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: град София, жк Изток, бул. „Г.М. Димитров” № 16А, ет. 1, оф. 2, представлявано от ****** З. Р., че Договор за кредит ******., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от ****** З. Р., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Е. Б. Б., ЕГН **********, с адрес ******, сумата от 32, 50 евро – платена държавна такса и сумата от 184,07 евро – разноски за един адвокат.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4