Решение № 99 от 26.04.2023, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. И., 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20223310100555 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 2913/16.09.2022 г. (по куриер) от „Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна, представлявано от П.С., Я.Д. и Д.Д., действащи чрез Е. М. - юрисконсулт, срещу С. К. А. от гр.И., обл.Разград, като моли съда да постанови решение, с което да се установи със силата на присъдено нещо, че ответникът им дължи заплащане на сумата от 298.86 лв., включваща главница в размер на 288.74 лв. за консумирана ел. енергия по фактури, издадени от дружеството в периода 29.11.2021 г. – 31.01.2022 г. и мораторна лихва в размер на 10.12 лв., представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура за ел.енергия от падежа й до 12.05.2022 г., както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до датата на окончателното плащане, включително и разноски в настоящото производство.

Претенциите се мотивират с твърдения за неизпълнение на задълженията на ответника за заплащане на доставената му и консумирана от него ел.енергия в сроковете, посочени във фактурите. Твърди се, че че ответникът е клиент на ищцовото дружество с кл.№ 1800043732, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с Аб.№ 0406106171, находящ се на адрес: гр.И., обл.Разград, кв.“З.“ № 60, като тези облигационни отношения били регламентирани в Общите условия на Договора за продажба на ел.енергия.

За процесния период ответникът не бил изпълнил задължението си да заплаща доставената му и консумирана от него ел.енергия в сроковете, посочени във фактурите. По този повод ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д.№ 320/2022 г. по описа на РС - И.. Поради обстоятелството, че заповедта е връчена при условията на чл.

47 ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за 1 установяване на вземането си.

Претендират се и направените съдебни разноски по настоящото дело, вкл. и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/06.01.2006г.

В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконулт Е. М., която поддържа изцяло исковите претенции и представя списък на разноските.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. К. А. представя такъв чрез служебно назначения особен представител адв.В. К. от АК - Разград, като счита исковете за процесуално допустими, а по основателността им заявява, че ще се произнесе след събиране на доказателствата. Не възразява срещу направените доказателствени искания, не прави искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание ответникът не се явява. Особеният представител адв.В. К. депозира молба, с която поддържа писмения отговор и моли за решение, съобразно събраните по делото доказателства и закона.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество “ЕнергоПро Продажби” АД – гр.Варна /предишно наименование “Е.ОН България Продажби” АД/ осигурява снабдяването с електрическа енергия, като всеобщо предлагана услуга по смисъла на Закона за енергетиката, на потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа на “ЕнергоПро Мрежи” АД /предишно наименование “Е.ОН България Мрежи” АД/ срещу заплащане, като я закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо дейността си на територията на административни области с центрове Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Габрово, за което притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия, издадена от ДКЕВР и изпълнява ролята на краен снабдител за указаната територия /представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Пордажби” АД, одобрени с Решение № ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г./.

Видно от представеното извлечение от сметка към 12.05.2022 г. и Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, както и от заявление № 2937014 от 09.05.2014 г., съгласие № 2937014 от 09.05.2014 г. на собственик на недвижим имот към ползвател и протокол № 8084089 от 13.09.2018 г. за монтаж/демонтаж на електромер, на името на С. К. А. има открита партида като клиент на ищцовото дружество с кл.№ 1800043732 за продажба на ел.енергия за обект с Аб.№ 0406106171 и адрес на потребление: гр.И., обл.Разград, кв.“З.“ № 60.

Съгласно описаните в тези извлечения и приложени по делото Фактури с номера ФП***/29.11.2021 г., ФП***/31.12.2021 г. и

ФП***/31.01.2022 г., изследвани и в заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, през периода от 23.10.2021 г. до 22.01.2022 г. ищцовото дружество е доставяло за посочения обект на потребление и е отчетена консумирана електрическа енергия на обща стойност от 288.74 лева. Експертизата установява, че цитираните фактури са относими към периода на исковата претенция и по тях не са извършвани плащания от страна на ответника след завеждане на исковата молба. Според експертното заключение размерът на мораторната лихва върху главницата, изчислена за претендирания от ищеца период - от датата на падежа на всяка фактура до 12.05.2022 г., възлиза на 10.12 лева.

2

Поради неплащане в срок от страна на ответника на обсъдените по-горе парични задължения за консумирана ел.енергия, ищцовото дружество предприело постъпки и със Заявление сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№ 320/2022 г. по описа на РС - И., по което и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдява със Заповед № 155 от 02.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение.

В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и деловодни разноски в общ размер на 850.00 лева, от които – 75.00 лева доплатена ДТ при завеждане на установителния иск, 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, 400.00лв – възнаграждение на особен представител, 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 25.00 лв. ДТ в ЗП. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт на основание чл.78, ал.8 отГПК, във връзка с Наредба № 4/2006г. за заплащане на правната помощ в размер на 100.00 лв.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.

422, ал. 1 ГПК. Същият е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, при спазване указанието на РС - И. по ч.гр.д. № 320/2022 г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.06.2022 г.

Разгледан по същество – искът е основателен.

Установените по делото фактически обстоятелства сочат, че С. К. А. е клиент на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД за дом, находящ се в гр.И., обл.Разград, кв.“З.“ № 60. В качеството си на клиент, на ответника е била доставяна ел.енергия от ищеца, но той не е изпълни своевременно задълженията си за заплащане на дължимите суми в сроковете, уговорени между страните, поради което е възникнала изискуемост на цялото задължение, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от заключението на извършената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като неоспорено, компетентно и обосновано.

При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответник а е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца, като е заплатил задълженията си или са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият не е сторил това, като не ангажира пред съда ползващи го и допустими според закона доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за плащане на претендираното от него парично задължение /заплащане на стойността на потребена ел.енергия/.

Съобразено с установените по делото обстоятелства, задълженията по процесните фактури се явяват доказани до размера на претендираните 288.74 лв., поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

Като обусловен от изхода на главния иск, основателен и доказан се явява и аксецорния иск за мораторна лихва за периода от падежа на всяка една от фактурите до 12.05.2022 г. до размера на 10.12 лв., който е установен чрез съдебно-икономическата експертиза.

3

Такова обезщетение, в размер на законната лихва върху главницата, се следва и за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 01.06.2022 г., от който момент се счита предявен и искът за установяване на вземането до окончателното му изплащане.

При горния изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените от него разноски в настоящото производство и по ч.гр.д. № 320/2022 г. (съобразно т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС), съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 850.00 лв.

Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 от ГПК, по отношение на ответника С. К. А., ЕГН: ******* , от гр.И., обл.Разград, кв.“З.“ № 60, че същият има парично задължение към “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” 258, представлявано от П. С. С., Я. М.

Д. и Д. К. Д., в размер на 298.86 лева, за обект на потребление с Аб.№ 0406106171, на посочения горе адрес в гр.И., с клиентски № 1800043732, включваща главница в размер на 288.74 (двеста осемдесет и осем лв. и 74 ст.) лева по фактури, издадени от дружеството в периода 29.11.2021 г. – 31.01.2022 г. и мораторна лихва в размер на 10.12 (десет лв. и 12 ст.) лева, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура за ел.енергия от падежа й до 12.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на Заявлението по чл.410 от ГПК за същото вземане – 01.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. К. А., ЕГН: *******, от гр.И., обл.Разградска, ДА ЗАПЛАТИ на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, гр.Варна, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Д. К. Д., сумата о т 850.00 (осемстотин и петдесет) лева – направени разноски в настоящото производството и по ч.гр.д.№ 320/2022 г. по описа на РС – И., съразмерно на уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 320/2022 г. на РС - И. с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.

Съдия при Районен съд – И.: _______________________

4