Решение № 184 от 07.08.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Кюстендил, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20251500500546 по описа за 2025 година

З. З. В., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. Н. Л. от САК, обжалва Решение № 455 от 12.09.2025 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 628 по описа за 2025г. на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, РС – Дупница е отхвърлил предявените от З. З. В., ЕГН **********, с адрес: гр.С.,ул."К.Б." №**, ет.**, ап.**, срещу ответника Основно училище „Неофит Рилски“, с ЕИК *********, с адрес: гр. Дупница, ул.

„Братя Миладинови“ № 3, обективно съединени искове, като – видно от изричния петитум на въззивната жалба, първоинстанционното решение се атакува в следните му части :

I. относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № РД08907/28.03.2025г. на Директора на ОУ „Неофит Рилски“;

II. относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност;

III. относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 28.03.2025г. до 28.09.2025г.

С посоченото решение ДнРС е осъдил З. З. В. да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на Основно училище „Неофит Рилски“ и Б. С. С. сумата от 1600,00 лева – адвокатско възнаграждение.

Във връзка с горното относими за въззивното обжалване са следните доводи :

Въззивницата намира за неправилно кредитирани свидетелски показания на лица с оглед тяхната зависимост от ответника, посочвайки, че доведените от ответната страна свидетели са в трудови правоотношения с ответника, което счита, че изключвало тяхната обективност, незаинтересованост и безпристрастност, а ползването на показанията им е в нарушение на чл.172 ГПК.

Счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 189 КТ – районният съд не е 1 съобразил тежестта на наложеното наказание с твърдяното нарушение и при липса на наказания за 26-годишния трудов стаж на ищцата. Сочи и, че не е спазена поредността на налагане на дисциплинарните наказания; респ. “предупреждение за уволнение“ не й е било налагано.

Поддържа се, че процесната заповед е неясна и хаотична, от която не може да се даде отговор досежно точното нарушение на трудовата дисциплина, за което се твърди, че е извършено от ищцата; респ.описаната фактическа обстановка и мотивите в същата заповед не кореспондират с чл.126,т.9,чл.187,ал.1,т.9 и чл.190ал.1,т.4 КТ. Счита се, че в Заповед №РД08-907/28.03.2025г. се сочат съвсем други факти, които изключват както злоупотребата с доверието на работодателя и/или разпространяването на поверителни за него сведения, така и липсват увреждане на имуществото на работодателя, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. Освен това Директорът на училището е подал сигнал до Етичната комисия в училището- орган без правомощия за ангажиране отговорността на служители и работници по КТ.

Самата заповед въззивницата счита, че е документ, съдържащ невярна информация, тъй като на дата 27.02.2025г.въззивницата не е имала часове в 6а клас. Същевременно сочи, че обясненията са й поискани едва на 14.03.2025г., които тя е отказала да предостави, тъй като от една страна са относно несъществуващи събития, а от друга- педагогът е преценил да отдели това време за учениците.

Аргументи се излагат в посока липса на контрол върху учебния процес и преподавателите от страна на Директора на училището Б. С..

Поддържа се наличие на междуличностен конфликт, провокиран от директора на училището, респ.упражняване на психическо насилие на работното място.Твърди се, че ищцата не е отправяла обидни и клеветнически думи и изрази по адрес на Директора пред учениците ( сочи се, че деца не са били разпитани), каквото не е и установено с надлежни доказателства, а отправянето на обиди и клевети е установено от трети лица, които не са били свидетели на твърденията.

Сочи се, че са били налице признаци за наличие на лъжесвидетелстване при разпита на един от свидетелите – психолог в ОУ „Неофит Рилски“ – гр. Дупница.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззиваемата страна, предвид реалния материален интерес по делото -7 брутни трудови възнаграждения , от които шест – за оставане без работа и едно за неспазване на предизвестие.

Възразява се и срещу разпределената доказателствена тежест от първоинстанционния съд, тъй като доказателствената тежест следва да се носи от работодателя и дадените в доклада на съда указания въззивницата намира, че са в разрез с т.2 от ТР№1/09.12.2013г.по т.д.№1/2013г.на ОСГТК и общия принцип на КТ.

Иска се, след съответната отмяна на обжалваното решение , уволнението да бъде признато за незаконно и същото да бъде отменено, респ.процесната заповед да бъде прогласена за незаконосъобразна, ищцата да бъде възстановена на предишната си длъжност„**********“ в ОУ“Неофит Рилски“-гр.Дупница, а също и „да бъдат поправени основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или в други документи“. Претендира се и присъждане на обезщетение за оставане без работа, считано от 28.03.2025г.до 28.09.2025г.

Иска се и присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника адв.Н. Л. от САК в размер на 900лв.на осн.чл.36,ал.1,т.2 ЗАдв.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни Основно училище „Неофит Рилски““, с ЕИК *********, и директора Б. С., чрез пълномощника адв.

И. Д., с който се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, респ. неоснователност на въззивната жалба.

Относно визираната неяснота на Заповед № РД08-907/28.03.2025 г. въззиваемата 2 страна намира, че съдът правилно е приел, че несъответствието между изложените факти и посоченото основание по чл.187,ал.1т.9 КТ(вместо т.8) не води до незаконност на уволнението. Сочи съдебна практика в същата посока.

Твърдението за тъждественост между подателя на сигнала до Етичната комисия и наказващия орган се счита за неоснователно.Сочи се, че сигналът до Етичната комисия директорът е подал в качеството си на пострадало лице, а дисциплинарното наказание е наложено от работодателя (училището), представлявано от директора в друго процесуално качество.

Твърди се, че от дадените свидетелски показания се доказвало злословенето на въззивницата по отношение на директорката- както на 27.02.2025г. в учителската стая, така и на 28.02.2025г. в часа по английски пред учениците от 6“а“ клас. Излага се становище относно твърдението за неправилно кредитиране на свидетелските показания, в посока, че същите кореспондират и с други писмени доказателства по делото, като съдът подробно е изложил мотиви защо кредитира съответните показания.

Поддържа се, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 189 КТ, тъй като дългогодишният трудов стаж и липса на други наказания (с изключение на „забележка“) не омаловажават тежестта на нарушенията, свързани със злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя пред колеги и ученици. Въззиваемата страна намира за неоснователен довода за спазване поредност на дисциплинарните наказания, като сочи, че нарушенията, извършени от ищцата, са били достатъчно тежки, за да бъде наложено пряко дисциплинарно уволнение.

Счита твърденията на въззивницата за липса на контрол от страна на директора за неотносими към предмета на делото, още повече, че това не оневинява ищцата за извършени от нея дисциплинарни нарушения и нещо повече- сочи се, че съдът е установил, че директорката е осъществявала контрол, като направена от нея забележка е довела до агресивно поведение на ищцата.Излага становище за недоказаност на твърденията за междуличностен конфликт, провокиран от директора, и психическо насилие над ищцата, като се позовава на свидетелски показания за поведението на ищцата, характеризирано като агресивно, обидно и непрофесионално.

Сочи аргументи в посока, че оценката на достоверността на свидетелските показания е прерогатив на съда, както и че съдът е осигурил пълна равнопоставеност на страните и възможност за задаване въпроси на свидетелите.

Твърди, че правилно е разпределена доказателствената тежест от първоинстанционния съд, както и че същият правилно е оценил доказателствата в съответствие с принципите на ГПК и КТ. Поддържа, че ответникът е доказал законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, като е представил всички необходими доказателства за извършените дисциплинарни нарушения и спазване на процедурата, а правоизключващите възражения на ищцата- като твърдения за междуличностен конфликт или провокация , подлежат на доказване от нейна страна.

Сочи се, че въззивната жалба не съдържа твърдения за нищожност или недопустимост на обжалваното решение.

Счита се, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1600,00 лв. не е прекомерно, позовавайки се на Наредба №1/2004г.

Моли се за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендират се разноски за въззивното производство, в т.ч.адвокатско възнаграждение.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, съответно насочена е срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт в указаните му части.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените 3 в чл. 269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта- в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. Това принципно положение намира израз в процесуалната обвързаност на второинстанционния съд при условията на ограничен въззив да се произнесе по предмета на делото, след като извърши самостоятелна преценка на фактите и доказателствата, обсъди защитните тези на страните и формира самостоятелни правни изводи по спора, но при съобразяване на очертаните с жалбата предели на въззивната проверка.

В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт,като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск/ искове, досежно тези, предмет на настоящата въззивна проверка.

По повод жалбата окръжният съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете в атакуваната част, като приема за установено следното:

Според твърденията в исковата молба, ищцата е дългогодишен учител с 26г.педагогически стаж, като не са й били налагани дисциплинарни наказания, извън наложеното такова „забележка“ със Заповед №РД08-705/19.02.2025г., която не е оспорена и искът за отмяната й е погасен по давност.

Сочи се, че описаната фактическа обстановка в мотивите на процесната заповед, с която е наложено наказание “дисциплинарно уволнение“, не кореспондират с основанията за налагането му – чл.126,т.9,чл.187,ал.1,т.9 и чл.190,т.4 КТ, тъй като се визират съвсем други факти, които изключват злоупотреба с доверието на работодателя и/или разпространяване на поверителни за него сведения, така и липсва увреждане имуществото на работодателя, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. Ищцата сочи още, че дисциплинарната й отговорност е ангажирана въз основа на становище на Етичната комисия, която е била сезирана от Директора на ответното училище, вместо последната да изпълни разпоредбите на КТ.

Поддържа още, че в заповедта се съдържа невярна информация, тъй като ищцата не е имала часове в 6 а клас на посочената дата 27.02.2025г.