Решение № 358 от 09.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. София, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Теодора Кръстева

Светлин Михайлов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000818 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260410 от 15.06.2022 г. по т. д. № 1298/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 5 състав са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от „Контакт - ФТ“ ЕООД - гр. Варна, Р. Й. Х. и К. Н. Х., двете от гр. ***, срещу „Ренус България“ ООД - гр. София за признаване за установено, че : 1) в полза на ответника не съществува ипотечно право по отношение на имотите - обект на договорната ипотека в нотариален акт № 161, т. Х, дело № 10305/ 2007 г., вх. рег. № 13 869 от 23.05.2007 г. на Службата по вписванията при Софийския районен съд , поради новиране на договора за кредитна линия в щатски долари № 812/18.05.2007 г. и липсата на съгласие на ипотекарните длъжници за обезпечаване на това новирано вземане ;

2) не е налице валидно учредено в полза на ответника ипотечно право въз основа на същия договор поради липса на форма, евентуално липса на съгласие за учредяването му в полза на цесионера по договора за прехвърляне на вземането по договора за кредитна линия от 14.06.2011 г. ; 3) ипотечното право въз основа на посочения договор за ипотека не съществува поради погасяването на обезпеченото вземане чрез плащане.

Срещу решението са подадени две въззивни жалби : от „Контакт - ФТ“ ЕООД - гр. Варна и от Р. Й. Х. и К. Н. Х., двете от гр. ***, с напълно идентично съдържание, в които се твърди, 1 че е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Мотивите на решението били изключително кратки по обем и повърхностни по съдържание, не били обсъдени дори с едно изречение подробните доводи на ищцовата страна. Освен това фактическата обстановка на спора била представена погрешно, от което ставало ясно, че съдът е изградил крайните си изводи върху погрешно възприети факти. В обстоятелствената част на жалбите подробно са изложени фактите, които според въззивниците са били доказани в първоинстанционното производството, както и правните аргументи, които обосновават основателността на предявените искове.

Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.

Ответникът по въззивните жалби „Ренус България“ ООД - гр. София в писмения отговор ги оспорва като неоснователни по следните съображения.

От заключението на експертизата се установило извършването на десетки идентични операции в срока на договора за кредитна линия, преди настъпване на крайния срок за издължаване, като нито една от тях не представлявала окончателно погасяване на задължението. Продължаването на срока на договора не променяло правоотношението между страните - кредитополучателят имал право да усвоява и погасява суми до размера на същия лимит, но за нов период, а запазването на ипотеката чрез продължаването на действието на договора за кредит, преди да е изтекъл неговия срок, не противоречало на акцесорния й характер, доколкото задължението оставало същото.

В случая нямало новиране на задължението - анексите към договора предвиждали само промяна в срока за усвояване и изплащане на сумите, но не и на общия размер на дълга.

Неоснователно било и твърдението за недействителност на ипотеката, тъй като били налице всички реквизити по чл. 167, ал. 2 от ЗЗД. Твърдението, че ипотеката не обезпечава вземането на кредитора, тъй като имало промяна в параметрите на договора за кредитна линия противоречало на чл. 174 от ЗЗД.

Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

-3-

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, в която „Контакт - ФТ“ ЕООД - гр. Варна, Р. Й. Х. и К. Н. Х., двете от гр. ***, твърдели че с договор за кредитна линия № 812/18.05.2007 г. „Инвестбанк“ АД предоставило на „Вортекс шипинг“ ООД - гр.

Варна (след 10.07.2012 г. „Ренус Порт Логистикс“ ООД) сумата $ 600 000 с краен срок на 2 издължаване 26.05.2008г. Вземането на банката било обезпечено с учредяването в нейна полза на ипотека върху : апартамент в гр. „***, ул. „***“ № ***, вх.***, ет.***, ап. № *** с площ от 96 кв.м. - собственост на Р. Й. Х. и К. Н. Х. и офис в гр. „***, ул. „***“ № 20, на партерния етаж, офис № 1 с площ от 99.44 кв.м. - собственост на „Контакт - ФТ“ ЕООД. С последващи анекси крайния срок на издължаване бил продължен до 26.11.2010 г. Поради непогасяването на задълженията на кредитополучателя банката се снабдила с изпълнителен лист, по който било образувано изпълнително дело, впоследствие прекратено. С договор за цесия от 14.06.2011 г. банката прехвърлила вземането си по договора за кредитна линия на „Ренус България“ ООД. По молбата на цесионера било образувано ново изпълнително дело, по което било насочено принудително изпълнение към ипотекираните имоти. Въпреки молбата на ипотекарните длъжници за заличаване на ипотеката, кредиторът вписал на 21.04.2017 г. подновяването й.

При така изложените факти в становище от 14.02.2020 г. ищците конкретизирали искането си към съда по следния начин : да бъде признато за установено по отношение на ответника, че : в негова полза не съществува ипотечно право по отношение на имотите - обект на договорната ипотека, поради новиране на договора за кредитна линия и липсата на съгласие на ипотекарните длъжници за обезпечаване на тази новация (нов договор) ; не е налице валидно учредено в негова полза ипотечно право поради липса на форма, евентуално липса на съгласие . В условията на евентуалност да бъде признато, че ипотечното право не съществува поради погасяването на обезпеченото вземане чрез плащане.

В писмения отговор ответникът „Ренус България“ ООД - гр. София оспорил исковете.

Изтъкнал, че ищците са били наясно с клаузата в договора за ипотека, според която срока за издължаване на кредита се удължава за нови 12 месеца след решение на съответния компетентен орган на кредитодателя. Според последователната съдебна практика продължаването на срока за издължаване, както и друго преструктуриране на задължението по договора не представлявало обективна новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД. Предвид спецификата на договора за кредитна линия задължението на длъжника не било погасено чрез плащане.

Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция съобрази следното.

Въззивните жалби са процесуално допустими - подадени са в установения процесуален срок от надлежни страни в процеса, които имат правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

3

Установената от доказателства фактическа обстановка на спора е следната.

С договор за кредитна линия № 812/ 18.05.2007 г. „Инвестбанк“ АД предоставило на „Вортекс шипинг“ ООД - гр. Варна сумата $ 600 000 с краен срок на издължаване 26.05.2008 г.

С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 170 от 23.05.2007 г., т. ІІ, вх. рег. 4723, нот.д. № 334/ 2007 г. на нотариуса П. С. за обезпечаване на вземането на банката по договора за кредитна линия : 1) Р. Й. Х. и К. Н. Х., двете от гр. ***, учредили в нейна полза първа по ред ипотека върху апартамент в гр. ***, ул. „***“ № ***, вх.***, ет.***, ап. № *** с площ от 96 кв.м., състоящ се от входно антре, две стаи, хол,дневна с кухненски бокс, изолационно антре, тоалет, баня и два балкона, ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 12 кв.м. ; 2) „Контакт - ФТ“ ЕООД - гр.

Варна учредило в нейна полза втора по ред ипотека върху недвижим имот в гр. Варна, ул.

„Братя Миладинови“ № 20, представляващ офис с кафе за нуждите на офиса на партерния етаж, със застроена площ от 99.44 кв.м., заедно с 4.4774 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

С последващи анекси към договора за кредитна линия крайният срок на издължаване бил променен, както следва : с анекс № 1 от 26.03.2008 г.- до 15.05.2008 г. ; с анекс № 2 от 15.05.2008 г.- до 26.05.2009 г. ; с анекс № 3 от 24.04.2009 г. - до 26.11.2010 г.

С вписване от 19.11.2009 г. в търговския регистър била вписана промяна в наименованието на кредитополучателя от „Вортекс шипинг“ ООД на „Ренус Вортекс“ ООД, а с вписване от 10.07.2012 г. била вписана нова промяна в наименованието - от „Ренус Вортекс“ ООД на „Ренус Порт Логистикс“ ООД.

С договор за цесия от 14.06.2011 г. „Инвестбанк“ АД прехвърлило изцяло на „Ренус България“ ООД своите парични вземания към „Ренус Вортекс“ ООД в общ размер $ 606 732.99, в това число : $ 570 785.83

-5- главница и $ 35 947.16 законна лихва от 8.11.2010 г. до 13.06.2011 г., произтичащи от договор за кредитна линия № 812/ 18.05.2007 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на вземането, включително и учредените в полза на цедента ипотеки, за сумата

$ 606 732.99, която цесионерът се задължил да плати в деня на подписването на договора.

С молба вх. рег. № 27349/ 23.11.2011 г. на Службата по вписванията-гр. Варна „Ренус България“ ООД заявило за вписване на основание чл. 171 от ЗЗД, вр. с чл. 17, ал. 1, б „а“ от Правилника за вписванията договора за цесия от 14.06.2011 г. и анекса от 16.11.2011 г. към него.

4

С отбелязване от 21.04.2017 г., № 215, т. VІІ, вх.рег. № 9418 на Службата по вписванията гр. Варна на основание чл. 18 от Правилника за вписванията било вписано подновяване на ипотеките, учредени с нотариален акт № 170 от 23.05.2007 г., т. ІІ, вх. рег. 4723, нот.д. № 334/ 2007 г. на нотариуса П. С., за срок от 10 години, считано от датата на вписването на молбата.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, и в отговор на конкретните оплаквания в жалбата съдът приема следното.

В условията на обективно съединяване са предявени отрицателни установителни искове за отричане на съществуване на обезпечение в полза на ответника, дадено с учредените от ищците договорни ипотеки върху собствените им недвижими имоти, на три различни основания.

Ответник е търговско дружество, придобило вземането на кредитодателя по силата на договор за цесия, чиято валидност, както и размера на задължението на кредитополучателя длъжник към деня на прехвърлянето на вземането, ищците не оспорват.

Първият иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 107, пр.2 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД. Според твърденията на ищците, по силата на анексите към договора за кредитна линия задължението на кредитополучателя е било новирано, но ипотекарните длъжници не били дали своето съгласие за обезпечаване на нововъзникналото вземане на банката, поради което обезпеченията на старото задължение не са се запазили за новото задължение.

Новирането на задължението е обосновано с последващите изменения на съществени, според ищците, условия на договора - кредитния лимит и срока за издължаване.

Първоначалният договор по правната си природа е договор за паричен заем (банков кредит), с който се предоставят на длъжника парични средства в размер на $ 600 000 при условията на усвояване и съответно погасяване на задължението за срок до една година - до 26.05.2008 г. и допълнителни уговорки, включително и за обезпечаване на задължението с ипотека върху имотите на ищците. С последващите анекси страните по договора за кредит са се споразумели да отпадне клаузата относно крайния срок за издължаване и са предоговорили условията за предоставяне и ползване на кредита. Във всеки един от анексите е изрично отбелязано, че всички останали условия по договора за кредитна линия № 812/ 18.05.2007 г. остават непроменени.

Съгласно задължителната практика по приложението на чл.107 от ЗЗД отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по 5 смисъла на цитираната разпоредба. (Решение № 175 от 25.02.2016 г. по т.д. № 2602/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.)