Определение № 44994 от 28.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44994 гр. София, 28.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110130611 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „У.Л“ ЕАД срещу ответника ЕТ „С.С“, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 8293,44 лева – платени за взети на лизинг камиони вноски за застраховка „Гражданска отговорност“ в периода от 04.05.2022 г. до 01.07.2023 г., както и 118,60 лева – такси за изпращане на съобщения по договора в периода от 04.05.2022 г. до 31.07.2023 г. – задължения по Договор за финансов лизинг № ********** г. за два камиона DAF, ведно със законната лихва върху двете суми за периода от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 20.10.2023 г., до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 57811/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав.

Ищецът твърди, че на 27.10.2005 г. между ответника и правоприемник на ищеца бил сключен договор за финансов лизинг на два товарни автомобила – камиони DAF, за което ответникът следвало да заплаща лизингови вноски. В чл. 2.7.1. от договора било предвидено, че за срока на лизинга ответникът като лизингополучател следва да застрахова лизинговите превозни средства, а ако не го направи, лизингодателят може да ги плати и да ги иска от ответника.

Договорите изтекли на 27.10.2008 г., но ответникът не бил упражнил предвиденото в договорите за лизинг право да придобие лизинговите камиони, като продължавал и до днес да ги държи, като съгласно чл. 7 от договора ответникът следвало да възстановява на лизингодателя всички платени от последния задължителни данъци, такси и задължителни застрахователни вноски. Твърди се, че от 01.12.2021 г. до 01.07.2023 г. ищецът като лизингодател бил платил 8293,44 лева премии по застраховка „Гражданска отговорност“, които ответникът не му платил, и на първо число на всеки месец между декември 2021 г. и юли 2023 г. включително правил 1 разходи да праща съобщения на ответника, за да му върне вещите. Заради това била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът заявил, и затова се иска уважаване на иска. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – ЕТ „С.С“, с който предявеният иск се оспорва, като се сочи, че исковете са предявени изцяло на договорно основание по договор, за който е признато, че е изтекъл на 27.10.2008 г. и по него не можело за ответника след тази дата да възникнат други задължения, освен да върне лизинговите вещи, или евентуално – да заплаща обезщетение на извъндоговорно основание за ползването им. Но тъй като такива претенции нямало по делото, искът така, както е предявен, следвало да се отхвърли. Освен това 17 години никой не бил сключвал застраховки за камионите, а ответникът внезапно започнал да го прави, без да уведоми ищеца за избрания застраховател и условията на полиците.

Претендират се разноски.

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 пердл. първо ЗЗД във връзка с чл. 345, ал. 2 ТЗ и чл.

574, ал. 11 КЗ, и с чл. 309а, ал. 2 ТЗ, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че ответникът е сключил с праводател на ищеца договор за финансов лизинг на два камиона на 27.10.2005 г., който е изтекъл на 27.10.2008 г.; че ответникът още държи камионите.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: задължаване на ищеца да представи уведомления за това, че е съобщил полиците на ответника, тъй като не е в доказателствена тежест на ответника да изисква представянето им, доколкото от тези доказателства би се ползвал ищецът, не ответника (процесуална тежест).

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.

НАСРОЧВА гражданско дело 30611 по описа за 2025 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 10 декември 2025 г. от 13:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:

2

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени искове за заплащане от лизингополучател на задължителни застрахователни вноски с правна квалификация чл. 79, ал. 1 пердл. първо ЗЗД във връзка с чл. 345, ал. 2 ТЗ и чл. 574, ал. 11 КЗ, и кумулативно съединен иск за заплащане на разходи за уведомяване по договор с квалификация чл. 79, ал. 1 пердл. първо ЗЗД във връзка с чл. 309а, ал. 2 ТЗ.

Първият иск се уважава, ако съдът установи, че е налице договорно задължение на ответника да заплаща задължителни застраховки за ползвани от него автомобили, както и размера на платените за тези автомобили застраховки; договорно задължение, което задължава ищеца да праща съобщения на ответника; размера на разходите за уведомяване, ако е над 40 лева.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че ответникът е сключил с праводател на ищеца договор за финансов лизинг на два камиона на 27.10.2005 г., който е изтекъл на 27.10.2008 г.; че ответникът още държи камионите.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи всички посочени по-горе факти.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането на ответника за задължаване на ищеца да представя документи.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „У.Л“ЕАД, че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

3

Определението не може да се обжалва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4