Решение № 188 от 14.12.2021, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Добрич, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Маргарита Калинова като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20213230200667 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.П.И., ЕГН **********, с адрес: ****** срещу наказателно постановление № 21-0851-000009 от 19.01.2021 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на А.П.И., ЕГН **********, адрес: ***** за нарушение по:

- чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

- чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено 1 становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложените наказания.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 319573/02.01.2021 г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда.

Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Г. К. М. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Добрич.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че има възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Имам възражения“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.

Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл.

43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със 2 задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да подпише акта, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който са отбелязани в акта, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е отказал да подпише акта, същият сам се е поставил в положение да не получи препис от него. При това положение, предявяването е извършено редовно, а липсата на връчване не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като е резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна практика.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на СПП при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган Жулиян Йорданов Минев е началник сектор „Пътна полиция” /СПП/ при ОДМВР - Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в 3 издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване.

Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, приложима по препращане от чл. 84 от ЗАНН, съдебният състав следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДв.П с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Относно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 02.01.2021 г., в 18:29 часа, в гр. Добрич, по ул. „Цар Освободител“, в посока ул. „Каменица“, до бр.

41 в ж.к. „Балик“, управлява моторно превозно средство – лек автомобил *******, като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест“, както и кръвна проба за допълнителен анализ – нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на А.П.И. и издаденото въз основа 4 на него наказателно постановление. Разпитаните свидетели в съдебно заседание – Г. К. М., Й. СТ. К. и ЕМ. ИВ. П. потвърждават констатациите в акта и в наказателното постановление. Същите са категорични, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като е отказал и да даде кръвна проба за химическо изследване.

В действителност, в съдебно заседание актосъставителят Г. К. М. заявява, че няма спомен за случая. Тази липса на спомен намира своето логично обяснение с обстоятелството, че с оглед нормалните процеси в човешката памет е обяснимо, след определен период от време, да се забравят някои обстоятелства, отчитайки и многобройните проверки, извършвани от полицейските служители при осъществяване на своята дейност. Липсата на спомен у свидетеля М. обаче не опровергава фактическата обстановка описана в АУАН, отчитайки, че същият е положил подписа си в акта, удостоверявайки по този начин обективното отразяване на фактите в неговото съдържание.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Г. К. М., Й. СТ.

К. и ЕМ. ИВ. П., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

Или, от така събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят А.П.И. в качеството си на водач на моторно превозно средство е бил поканен от полицейските служители да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като И. отказал да му бъде извършена такава проверка.

Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта е отразен в АУАН и в НП и сам по себе си представлява нарушение.

На следващо място, безспорно по делото е установено, че Деян Стоянов И. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич е издал талон за изследване **** от 02.01.2021 г., който талон А.П.И. отказал да получи, обстоятелство, удостоверено с подписа на свидетеля Г. СТ.

Г..

5

Този талон за изследване се издава именно за да сложи начало на процедурата за изследване чрез кръвна проба и с който талон, И. е бил уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП – Добрич до 45 мин. от връчването му.

Нещо повече – И. е бил придружен от полицейските служители Й.К. и Е.П. до ЦСМП – Добрич, където същият е отказал да даде кръв за химическо изследване, което обстоятелство е било отразено в протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 02.01.2021 г. Т.е., от страна на жалбоподателя е налице и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за употребата на алкохол.

При това обстоятелството, че в АУАН и в НП не е отразен факта на издаване на талона за изследване не е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление, тъй като по никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице.

От доказателствата по делото, писмени и гласни, се установява по безспорен начин, че водачът е извършил и двете деяния, представляващи отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол. Първо е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а впоследствие е отказал да даде кръв за химическо изследване, т.е. не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване за употребата на алкохол.

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Г. К. М., Й. СТ. К. и ЕМ. ИВ. П., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства: талон за изследване **** от 02.01.2021 г. и протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 02.01.2021 г. Иначе казано доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание. Визираното нарушение – отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а в последствие и отказ да му бъде взета кръв за медицинско и химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му е именно нарушение на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която вменява на водача такова задължение.