Решение № 369 от 04.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000445 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

То е започнало по подадена от Община Кърджали въззивна жалба против постановеното по т. дело № 86/2024 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, решение, рег. № 23 от 25.06.2025 г., с което Община Кърджали, БУЛСТАТ 000235920, гр.Кърджали, бул. „България“ № 41 е осъдена да заплати на „Стилмед-СА“ ЕООД, ЕИК 108686659, гр.Кърджали, бул. „Христо Ботев“ № 46, вх. А, ет.2, ап.7 следните суми:

- 35 158, 08 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2024 г. до окончателното й изплащане, която представлява неплатена цена по договор за доставка на дренажен чакъл по протокол от 19.10.2023 г. за помощно игрище на стадион „Арена Арда“, гр. Кърджали, за който е издадена и фактура № 0000000434/19.10.2023 г.,

- 5 222, 89 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 35 158, 08 лв. за периода от 19.10.2023 г. до 14.11.2024 г. вкл., - 7 813, 84 лв. направени разноски по делото.

В жалбата са изложени съображения

1 за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 15.11.2024 г. в Кърджалийския окръжен съд е постъпила изходяща от Стилмед-СА“ ЕООД, ЕИК 108686659, гр.Кърджали искова молба против Община Кърджали.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 19.10.2023 г.

„Стилмед-СА“ ЕООД е доставило и продало на ответника Община Кърджали дренажен чакъл за помощно игрище на стадион „Арена Арда“, гр. Кърджали.

За удостоверяване получаването на чакъла бил съставен протокол от 19.10.2023 г. и издадена възоснова на същия фактура № 0000000434/19.10.2023 г. на стойност 35 158, 08 лв. с ДДС.

Протоколът от името на Община Кърджали бил подписан от Н.В. в качеството му на началник отдел „ИКС“, а от страна на продавача от управителя на дружеството Л.Ч.. Те след проверка установили доставянето на 1382 тона дренажен чакъл и факта, че превозът на същия до мястото на получаване бил извършен от ищеца. По тази причина в протокола освен количеството и стойността на чакъла била отразена и тази на превоза на този инертен материал на разстояние от 3 км., респ. задължението на получателя за плащане на обща цена от 35 158, 08 лв. с ДДС. За този размер била и издадена и цитираната по- горе фактура като тя следвало да се изплати от ответника изцяло по банков път в деня на издаването й.

Плащане въпреки няколкократно водени разговори не последвало. В тази връзка се сочи, че била налице и забава за периода от 19.10.2023 г. до 14.11.2024 г., поради което ответникът дължал и обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на 5 222, 89 лв.

Отправено е искане за осъждането на Община Кърджали да заплати тези суми, като по отношение на главницата се претендира и заплащане на законната лихва от датата на предявяване на иска /15.11.2024 г. / до окончателното плащане.

В отговора ответната страна е изразила становище за неоснователност 2 на исковете. Същото е базирано на твърдението, че между страните не е сключван договор с описания в исковата молба предмет. В подкрепа на същото се споменава за липсата на доказателства Община Кърджали да е възлагала доставка на процесната стока, както и такива удостоверяващи времето, мястото и датата на доставяне на същата и лицето получило същата.

По повод на представената с исковата молба фактура е възразено, че е подписана от лице, което няма представителна власт и по тази причина се споменава, че Община Кърджали веднага след узнаването за същата се е противопоставила на удостоверените с нея действия, поради което е приложима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ.

В подкрепа на горните твърдения е направен анализ на доказателствената сила на определени счетоводни и данъчни документи и възможността възоснова на същите да се достигне или не до извод за съществуване на твърдяната в исковата молба сделка.

Липсата на договор за продажба изключвало възможността в патримониума на ответника да съществува задължение за плащане на цена, респ. на акцесорно задължение по чл. 86 от ЗЗД за забавено изпълнение на такова парично задължение.

Ищецът е подал ДИМ, в която е изразено становище за неоснователност на направените с отговора защитни възражения.

Отговор на ДИМ не е постъпвал.

Съдът след събиране на поисканите и относими по спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

В него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че между страните е сключен посочения в ИМ договор, с който ищецът се задължил да продаде на ответника дренажен чакъл за помощното игрище на стадион „Арена Арда“ и го достави до мястото на получаване, а последният да му заплати за това сумата от 35 158, 08 лв. с ДДС. Прието е, че стоката доставена на купувача, за което бил съставен протокол от 19.10. 2023 г., в който било удостоверено извършване на поетото от ищеца задължение.

На тази дата според съда е възникнало и задължението за плащане на уговореното възнаграждение.

3

Това и липсата на доказателства за плащане са навели съда до извод, че ответникът дължи сумата от 35 158, 08 лв. с ДДС. Прието е и че е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Същото за периода от 19.10. 2023 г. до 14.11.2024 г. е определено на 5 222, 89 лв.

На база изложеното двата обективно съединени иска са уважени в пълните им размери.

Недоволен от решението е останал ответникът и е подал жалбата до ПАС.

В нея се преповтарят всички защитни възражения в отговора на исковата молба базиращи се на твърдението, че между страните не е сключван договор с описания в исковата молба предмет. Липсата му се аргументира с това, че представените с исковата молба документи материализиращи изявления на двете страни са подписани от името на ответника от лице без представителна власт.

Наред с това се сочи, че дори фактурата да е подписана от посоченото в нея лице то волеизявлението му е направено в нарушение на въведената при жалбоподателя формална процедура за сключване на договори от процесния тип и също не може да го обвърже.

В контекста на тези разсъждения се споменава, че Община Кърджали се е противопоставила на действията на лицето без представителна власт веднага след узнаването им, което с оглед чл. 301 от ТЗ е пречка да се приеме, че договорът е сключен.

Относно представения с исковата молба протокол е изразено становище, че е такъв за приемане на СМР, има характер на частен свидетелстващ документ и следва да се преценява наред с всички доказателства събрани по делото. От тях обаче извод за извършване на удостоверената с него работа не можело да се направи.

На тази база е поискано отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС, намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган 4 или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. За нищожност с оглед Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по т. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС освен в горните случаи може да се говори и когато решението е абсолютно неразбираемо.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая пред КОС са предявени два обективно съединени иска с основание чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Главният такъв е за заплащане на сумата от 35 158, 08 лв. неплатена от ответника продажна цена по договор от 19.10.20123 г. за продажба на дренажен чакъл. Акцесорният е за сумата от 5 222,89 лв. обезщетение в размер на законната лихва за времето до 19.10.2023 г. до 14.11.2024 г. с оглед забавеното плащане на главницата.

Кърджалийският окръжен съд в мотивната част на обжалваното решение е обсъдил именно изложените в исковата молба и в ДИМ факти и обстоятелства и е достигнал до извод за основателност на исковете.

Това и факта, че при наличие на твърдение за едно неудовлетворено притезание всеки правен субект има интерес да предяви осъдителна искова претенция води до извод, че постановеното решение допустимо и налага съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК, спорът предмет на същото да се реши от ПАС по същество. При извършване на тази преценка съдът ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното решение.

5

С процесната искова молба се претендира изпълнение на сключена между страните търговска сделка, по която ищецът се е задължил да достави на ответника определено количество дренажен камък срещу задължението за заплащане на сумата от 35 158, 08 лв.

Според приложимата на основание чл. 288 от ТЗ разпоредба на чл. 183 от ЗЗД договор, при който едно лице се задължава да прехвърли на друго собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която то се задължава да му заплати се нарича договор за продажба.

Това води до извод, че в случая се претендира изпълнение на задължението на ответника купувач за плащане на цената на продадената му стока-дренажен камък.

Изложеното сочи, че основателността на процесната искова претенция е обусловена от ангажирането на доказателства за сключен между страните договор в посочения по- горе смисъл, такива за изискуемостта на задължението за плащане на цената и респ. от липсата на доказателства за извършване на същото.

За установяване наличието на такъв договор от страна на ищеца са представени следните писмени доказателства:

1. издадена от него фактура № 0000000434 от 19.10.2023 г., 2. протокол за приемане на извършена услуга от 19.10.2023 г.

3. копие от издадена от ищеца справка за доставка на инертни материали на стадион Арда,

4.

74 броя кантарни бележки за доставен дренажен камък.

По повод на същите следва да се посочи, че фактурата е частен писмен документ. Тя с оглед ЗСч представлява и първичен счетоводен документ издаван за удостоверяване предметното и стойностно изражение на дадена стопанска операция, страните по същата и е основание за счетоводното й отразяване. Това нейно предназначение води до извод, че при наличие на други документи установяващи отношенията между страните тя не може да служи като пряко доказателства за вида, предмета, характера и стойността на даден договор. Липсата на такива други документи и факта, че всяка фактура по принцип удостоверява съвпадението на две насрещни волеизявления сочи, че същата може да е годно доказателство за сключен между страните договор 6 с предмет индивидуализираната в нея стопанска операция и цената на същата.

В процесната е материализирана информация, че съгласно протокол от 19.10.2023 г. от страна на доставчика е доставен дренажен чакъл срещу поетото от получателя по фактурата задължение за плащане на цена от 29 298, 40 лв. без ДДС, респ. 35 158, 08 лв. с ДДС. На база същата и при наличие на подписи на издател и получател би могло да се направи извод за сключен между страните договор за продажба с посочения по- горе предмет.