Решение № 6168 от 14.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6168 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100513081 по описа за 2024 година при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Минчев в. гр. д.

№ 13081 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 198929/17.06.2024 г. на ищеца Й. С. А., ЕГН ********** срещу решение № 11696/14.06.2024 г., постановено по гр. дело № 3104/2023 г. по описа на СРС, 159 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата от договор за потребителски кредит № 506946, сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение, поради противоречие със закона, добрите нрави и заобикаляне на закона.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с приложението на чл. 161 ГПК, чийто последици той не е приложил въпреки, че ответникът е бил задължен да представи процесния договор за потребителски кредит № 506946 по реда на чл. 190 ГПК, но не го е направил. Поддържа се, че оспорената клауза е в достатъчна степен индивидуализирана с посочване на нейното съдържание. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД да се уважи. Претендира 1 и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Сити Кеш“ ООД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, доколкото евентуално уважаване на доказателственото искане по реда на чл. 190 ГПК е обусловено от липсата на данни по делото, че исканият документ не се намира в притежание на страната поради причина, която не може да му се вмени във вина, каквото доказване ищецът не е провел. Поддържа се, че ищецът също е разполагал с екземпляр от сключения договор за потребителски кредит № 506946, тъй като е формулирал конкретни твърдения с исковата си молба. Допълва се, че още с отговора на исковата молба своевременно е оспорил съществуването на договор между страните с твърдяното съдържание. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част. Претендира и разноски.

По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 300977/25.09.2024 г. от ищеца Й. С. А. срещу определение № 37936/19.09.2024 г., постановено по гр. дело № 3104/2023 г. по описа на СРС, 159 състав, с което е оставено без уважение направеното от него с молба с вх. № 214030/28.06.2024 г. искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неговата неправилност, тъй като в негова полза е следвало да се присъдят следващите му се разноски във връзка с производството пред СГС, а именно: 480 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение и 15 лв. – платена държавна такса. За недопустимо се счита определянето на общ адвокатски хонорар за отделни производства, развили се в рамките на две отделни инстанции, доколкото такъв се определя и дължи за всяка една от тях. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното определение, като постановеното по делото решение се измени в частта за разноските и в негова полза се присъдят сторените такива във връзка с развилото се производство пред СГС.

В срока за отговор на частната жалба насрещната страна „Сити Кеш“ ООД изразява становище за нейната неоснователност при изложени доводи, че в представения списък по чл. 80 ГПК ищецът не е включил претендираните от него разноски в производството пред СГС, поради което присъждането на такива в рамките на производството по реда на чл. 248 ГПК е недопустимо. Поддържа се, че претендираното адвокатско възнаграждение е изначално недължимо поради липсата на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като не е доказано ищецът да е материално затруднено лице, както и, че образуването на множество дела между същите страни представлява проявна форма на злоупотреба с права, тъй като по този начин се цели генериране на разноски за адвокатско възнаграждение по всяко едно от тях, чийто сбор значително надвишава сбора на исковите суми. Счита се, че присъждането на разноските по само едно от образуваните дела представлява достатъчно основание да се приеме, че в полза на пълномощника на ищеца не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по настоящото дело. По изложените съображения моли частната жалба да се остави без уважение.

Постъпила е и частна жалба с вх. № 318368/09.10.2024 г. от ответника „Сити Кеш“ 2

ООД срещу определение № 37936/19.09.2024 г., постановено по гр. дело № 3104/2023 г. по описа на СРС, 159 състав, с което е оставено без уважение направеното с молба с вх. № 231206/15.07.2024 г. искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неговата неправилност поради липсата на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като не е доказано ищецът да е материално затруднено лице, позовавайки се на изходящо от него искане за сключване на договор за кредит, в който Й. С. А. е декларирал приход от заплата в размер на 1 500 лв., чието представяне не счита за преклудирано. Допълва се, че образуването на множество дела между същите страни представлява проявна форма на злоупотреба с права, тъй като по този начин се цели генериране на разноски за адвокатско възнаграждение по всяко едно от тях, чийто сбор значително надвишава сбора на исковите суми. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното определение, като постановеното по делото решение се измени в частта за разноските и в полза на ищеца да не се присъждат такива за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

В срока за отговор на частната жалба насрещната страна Й. С. А. изразява становище за нейната неоснователност, излагайки съображения за липсата на проявена от негова страна злоупотреба с процесуални права. Оспорва да са ангажирани доказателства, опровергаващи затрудненото материално състояние на ищеца. По изложените съображения моли частната жалба да се остави без уважение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По въззивна жалба с вх. № 198929/17.06.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно в обжалваната част по следните съображения:

Основателността на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата от договор за потребителски кредит № 506946, предвиждаща 3 заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение, се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: сключването между страните на договор за кредит с описаното в исковата молба съдържание на клаузата за неустойка, както и, че същата е недействителна като противоречаща на закона, заобикаляща императивни правни норми и противоречаща на добрите нрави.

В случая, макар с отговора на исковата молба от страна на ответника „Сити Кеш“ ООД да е заявено изрично оспорване относно сключването между него и ищеца Й. С. А. на процесния договор за потребителски кредит № 506946, за наличието на облигационно правоотношение между страните с твърдяното съдържание може да се направи извод найнапред с оглед данните в констативно-съобразителната част на изслушаната и приета без оспорване от страните съдебносчетоводна експертиза в рамките на първоинстанционното производство, която настоящият съдебен състав кредитира като компетентно и обективно изготвена, отговаряща на поставените задачи, поради което я поставя в основата на правните и фактическите си изводи. Така след извършена проверка в счетоводните данни на „Сити кеш“ ООД вещото лице е установило, че такъв договор е отразен в счетоводството му, както и, че ищецът Й. С. А. е извършвал плащания по него в общ размер на 312 лв., отнесени за погасяване на сумите, както следва: 200 лв. – главница, 13,51 лв. – договорна лихва, 83,49 лв. – неустойка и 15 лв. – такса. В тази връзка следва да се отбележи, че доказателственото значение на счетоводните записвания на ответното дружество следва от разпоредбите на чл.

182 ГПК, вр. чл. 55 ТЗ, предвид липсата на проведено по делото оспорване на редовността на воденото от „Сити кеш“ ООД счетоводство, още повече, че от своя страна ищецът по делото също твърди усвояване и възстановяване в полза на кредитора на отпуснатата му заемна сума в размер на 200 лв., което е в съответствие с констатациите на изслушаната съдебносчетоводна експертиза, че плащане в такъв размер е извършено именно в изпълнение на договор за потребителски кредит № 506946. Нещо повече, доколкото от страна на ответника изрично се оспорва възникването на договорна връзка с описаните от ищеца параметри, въззивният съд намира, че установените в счетоводството му данни за сключването между страните на процесния договор за потребителски кредит № 506946 и усвояване на суми по него, по естеството си представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, което съгласно чл. 175 ГПК се ползва с висока доказателствена стойност в процеса. Следва да се отбележи, че за установяване на факта относно наличието на облигационно правоотношение между страните с твърдяното съдържание, с определението по чл. 267 ГПК от 11.12.2024 г. е уважено доказателственото искане на въззивника за задължаване на „Сити Кеш“ ООД по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи по делото, най-късно в първото открито съдебно заседание заверен препис от договор за потребителски кредит № 506946, сключен с ищеца, като същият е предупреден за неблагоприятните правни последици от неоснователното непредставяне на документа съгласно чл. 190, ал. 2 ГПК, а именно: че на основание чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите, за чието установяване страната е създала пречка за събиране, а именно: че в сключения между страните договор № 506946 се съдържа клауза за заплащане на 4 неустойка в случай на непредставяне на обезпечение. Препис от определението е надлежно получено от въззиваемия - ответник на 17.01.2025 г., но в указания срок по делото не е представен изискуемият документ, като видно е от становището му в постъпилата молба по хода на делото от 30.09.2025 г., че той не е възприел за обвързващо го така вмененото му от въззивния съд процесуално задължение. В случая, неоснователни са доводите на ответника относно разместване на доказателствената тежест от ищеца чрез проявено недобросъвестно поведение от негова страна. Гражданският процес е предвиден да разреши съществуващ материалноправен спор между страните, като съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. Действително съгласно прокламирания в чл. 8 ГПК принцип гражданският процес е състезателен, но състезателното начало не дава право на страните чрез използване на процесуални приоми и лавиране между процесуалните задължения да се домогват до благоприятно разрешение на материалния правен спор. Недопустимо и противоправно е чрез целенасоченото лишаване от доказателствен материал една от страните да се домогва да получи решение, обслужващо нейния интерес. Именно и поради това законодателят е предвидил изричната санкционна последица на чл. 161 ГПК, приложението на който е санкция за недобросъвестното поведение на страната, която е попречила за попълване на делото с доказателства. Поради това по реда на чл. 161 ГПК съдът може да приеме за осъществени само такива недоказани факти, които страната направила искането по реда на чл. 190 ГПК е заявила и от които тя черпи благоприятни последици (Решение № 90/21.01.2020 г. по т. д. № 1919/2018 г. по описа на ВКС, I т. о.). Същевременно противно на доводите на ответника, хипотезата на чл. 190 ГПК не изисква доказване на обстоятелства, а единствено искане от насрещната страна за представяне на документ, който се намира у другата страна и обосноваване на значението му за спора. Едно от процесуалните задължения на страните в гражданския процес е задължението да представят намиращи се у тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи противната страна, както и да не пречат за събирането на доказателства (Решение № 23/26.04.2017 г. по гр. дело № 2732/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о.). Ето защо и на основание чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК, преценявайки процесуалното поведение на „Сити Кеш“ ООД, който не е изпълнил дадените му указания с оглед събраните по делото писмени доказателства и конкретно счетоводните данни на въззиваемото дружество, че такъв договор е бил сключен, настоящият съдебен състав намира, че следва да приеме за осъществени твърдените от ищеца с исковата молба факти относно сключването на договор за потребителски кредит № 506946, по силата на който „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемател му е предоставил паричен заем в размер на 200 лв., включващ в съдържанието си клауза за неустойка в случай на непредставяне на обезпечение.