Решение № 319 от 16.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100512796 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 14170/21.08.2023 г., постановено по гр. д. № 58504/22 г. по описа на СРС, 81 състав, „Електрохолд Продажби“ ЕАД е осъдено да заплати на „К.А.“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 7700,58 лв., представляваща фактурирани и заплатени без основание в периода от 01.11.2019 г. до 30.09.2020 г. такси за достъп до разпределителната мрежа за сумата от 2665,28 лв. и такси за пренос през разпределителната мрежа за сумата от 5035,30 лв., ведно със законната лива, считано от подаване на исковата молба – 28.10.2022 г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1688,05 лв., представляваща сторени разноски в производството по настоящото дело.

Подадена е въззивна жалба от „Електрохолд Продажби“ ЕАД срещу решение № 14170/21.08.2023 г., постановено по гр. д. № 58504/22 г. по описа на СРС, 81 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че за въззиваемата страна не е възникнало задължение да 1 заплати два компонента от дължимата цена за разпределение на електрическа енергия /”достъп до разпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност по обекти“ и „пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение“/, както и че договорите по чл. 11, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия се сключват между оператора на електроразпределителна мрежа и крайния клиент. Tвърди, че съдът неправилно се е позовал на ал. 3, а не на ал. 1 от чл. 29 от ПТТЕ, за да приеме, че платената сума не се дължи, респ. че „цената за достъп и пренос на ел. енергия“ е „пряко обвързана от спазването на изискването консумираната електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в ПИКЕЕ, или уговорени от страните по сделките за продажба на електроенергия.

Поддържа, че съдът неправилно е приел, че трафопостът, описан в представения по делото нотариален акт, е идентичесн с този, в който се извършва трансформация на електрическа енергия от средно напрежение към ниско напрежение. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – „К.А.“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че спорът по делото е свързан с това дали се дължат съответните такси, когато изначално е нарушено мястото, където трябва да се извършва връзката с електрозахранващата мрежа. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ при отдаване на електрическа енергия от електропреносната или електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по – високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Поддържа, че по делото се установява, че средството за търговско измерване е монтирано в сградата на трафопоста на ниво ниско напрежение в ел. табло ниско напрежение, което е в противоречие с правилото, че мястото на измерване следва да бъде на страната с по – високо напрежение, в случая – на средно напрежение. В тази връзка счита, че измерването на потребеното количество електроенергия е извършено от ответника извън местата, определени в ПИКЕЕ. Твърди, че по делото е безспорно установено, че обектът на ищеца е присъединен към 2 електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение, като ответникът доставя ел. енергия – ниско напрежение, но отчита и начислява ел. енергията след трансформацията й в ниско напрежение, което в нарушение на нормативните изисквания за това, поради което в случая не се осъществява и мрежова услуга по достъп и пренос средно напрежение. Оспорва като неоснователни доводите във въззивната жалба, че собственик на трафопоста и трансформатора в него е „Електроразпределителни мрежи – Запад“ ЕАД, а не – въззивникът, както и че трафопостът, за който са представени документи за собственост и скица към него, не е идентичен с трафопоста, посочен под № 17 на скицата на вещото лице. Поддържа, че ответникът не е оспорил документите за собственост, приложени като доказателства към исковата молба. Сочи, че на стр. 2 от нотариалния акт е записано „трафопост с площ от 75 кв. м.“, като този трафопост е отразен на приложената по делото скица под т. 11 – сграда с идентификатор ***, застроена площ от 73 кв. м., предназначение на сградата – за енергопроизводство, като трафопостът е отразен и в договора от 09.12.2005 г. /чл. 1, сгради, т. 12/. Посочва, че процесният трафопост е бил изграден за целите на държавното предприятие и е бил използван за задоволяване на енергийните нужди само на този потребител, а не е бил изграден за общо ползване, поради което по чл. 17а ЗППДОП /отм./ собствеността върху него е могла да бъде прехвърлена при приватизационна сделка, в т. ч. и да се смени собствеността върху него от държавна в общинска. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство не е поддържано твърдение, респ. не са събирани доказателства за това, че трафопостът при въвеждането му в експлоатация или впоследствие е бил заприходен и е бил част от активите на електростопанско предприятие.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът „К.А.“ ЕООД твърди, че в периода от 01.11.2019 г. до 30.09.2020 г. е бил в договорни отношения с ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД във връзка с пренос и доставка на електрическа енергия до обект с клиентски номер 210023533731. Посочва, че обектът разполага със собствен 3 трансформаторен пост за понижаване на напрежението от средно на ниско, при външните клеми на който се осъществява присъединяване на обекта към преносната мрежа на средно напрежение на „Електрохолд Продажби“ ЕАД.

Твърди, че средството за търговско измерване е разположено в собствения му трафопост и е измервало ниско напрежение с оглед понижаване на напрежението от средно на ниско в същия. Посочва, че съгласно Наредба № 6/09.06.2004 г. при отдаване на електрическа енергия от електропреносната, респ. електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване е на страната с по – високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, респ. електроразпределителната мрежа.

Твърди, че СТИ е монтирано не на границата на собствеността, а в собствения му трансформаторен пост на ниво ниско напрежение, поради което извършваното от разпределителното дружество измерване е неправомерно, а начислените и заплатени такси за достъп до и за пренос през разпределителната мрежа са без основание. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 7700,58 лв., представляваща фактурирани и заплатени без основание в периода от 01.11.2019 г. до 30.09.2020 г. такси за достъп до разпределителната мрежа /в размер на 2665,28 лв./ и такси за пренос през разпределителната мрежа /в размер на 5035,30 лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В становище, депозирано по делото, твърди, че процесната сума се дължи, тъй като се касае за реално потребено количество ел. енергия. Поддържа, че в цената за доставената от дружеството ел. енергия са включени компоненти – такси, а именно – цена за достъп до и пренос през електропреносната мрежа, които се дължат от потребителя, независимо от това къде е монтирано средството за търговско измерване. Оспорва трансформаторният трафопост да е собственост на ищеца. Претендира разноски.

От представения като доказателство по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 118, том I , рег. № 3065 от 19.10.2001 г., дело № 108/01 г. на нотариус с рег. № 303 на НК, се установява, 4 че „ЮБН Ауто“ ООД е придобило от „Софийски имоти“ ЕАД собствеността върху урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, кв.

„Военна рампа“, заедно с построените в имота сгради, в т. ч. трафопост с площ от 75,00 кв. м.

От договор за прехвърляне на предприятие от 09.12.2005 г. с нотариална заверка на подписите се установява, че „ЮБН Ауто“ ООД е прехвърлило на „К.А.“ ЕООД на основание чл. 15 и чл. 16а ТЗ самостоятелно предприятие, представляващо автоцентър, находящ се в гр. София, бул. „*******, в което предприятие е включено и описания недвижим имот – УПИ, находящ се в гр.

София, бул. „*******, съставляващо парцел VI – за строително производство от кв. 1 по плана на гр. София, м. НПЗ „Военна рампа – изток“, както и намиращия се в него трафопост, с площ от 75,00 кв. м.

Съгласно решение № И1 – Л – 229/16.12.2016 г. на КЕВР срокът на лицензия № Л – 229 – 15/17.05.2007 г. за дейността „търговия с електрическа енергия“, издадена на „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД /с ново наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД/ е продължен с 10 години, считано от датата на изтичане на срока на лицензията.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че през процесния период между „К.А.“ ЕООД и „Електрохолд продажби“ АД е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за посочения по – горе имот, както и че ищецът е заплатил на ответника сумата в общ размер от 7700,58 лв. за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че измерването на консумираната електрическа енергия през процесния период от 01.11.2019 г. до 30.09.2020 г. се е извършвало със средство за търговско измерване /СТИ/ № 96699869.

Установява се, че обектът на ищцовото дружество е присъединен към електроразпределителната мрежа чрез трафопост на ниво средно напрежение – 20 КV , като чрез понижаващ трансформатор 20 KV/0,4 KV, намиращ се вътре в трафопоста, ел. енергията се трансформира към абоната на ниско напрежение. Установява се, че средството за търговско измерване /СТИ/ е разположено вътре в трафопост и е измервало и отчитало консумираната ел. енергия на страна ниско напрежение.

5

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, настоящият съдебен състав намира следното:

Фактическият състав на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, респ. получаване на нещо, при начална липса на основание. По този иск в тежест на ищеца е докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото.