Решение № 340 от 23.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Пловдив, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330205072 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Б. Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. М. О. срещу Наказателно постановление № 22-0333-000588/26.07.2022 г., издадено от А.С.К. – ***, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателното постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения поради съставянето на акта за установяване на административно нарушение в негово отсъствие, както и поради неизпълнени реквизити на съдържанието на акта – дата и място на извършване на деянието, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Оспорва приетата за установена фактическа обстановка. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. М. О., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 72692/15.09.2022 г. поддържа, че производството по издаване на наказателното постановление е протекло законосъобразно и не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита 1 за категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А. Б. Р., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 24.08.2022 г., установено от разписка на лист 9-гръб от делото, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 31.08.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 06.05.2022 г. около 17:00 часа в община Родопи на общински път PDV 1192 жалбоподателят А. Б. Р. управлявал мотоциклет „Хонда ЦБР 600 РР“ с рег. № ***, като се придвижвал в посока от север към юг. Когато достигнал до км 2 от път № PDV 1192, жалбоподателят Р. изгубил контрол над управлявания мотоциклет, при което паднал вдясно извън пътното платно и причинил пътнотранспортно произшествие (ПТП) с пострадал – себе си.

Жалбоподателят бил приет в лечебно заведение, тъй като след произшествието имал наранявания по десния крак.

За настъпилото ПТП били уведомени органите на Министерството на вътрешните работи, като на място се явил свид. В. Д. Т. – *** при ОДМВРПловдив. Свидетелят Т. установил като очевидец друг водач с имена Ю.И., който заявил, че останал на местопроизшествието, за да пази мотоциклета на жалбоподателя. От този очевидец свид. И. научил, че по време на движение жалбоподателят изгубил контрол над управляваното ППС и паднал вдясно от пътното платно. След това свид. И. посетил жалбоподателя в лечебното заведение, където последният бил хоспитализиран. Р. разказал пред свид. И. същата фактическа обстановка като другия водач Ю.И. (неустановен по делото).

На 10.06.2022 г. свид. И. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 127041 срещу жалбоподателя Р., в негово отсъствие и в присъствието на един свидетел, който също не бил очевидец. Преди съставянето на акта свид. И. не изпратил писмена покана до жалбоподателя за явяване, а вместо това го поканил по телефона.

Призоваването по телефона било направено на неустановена по делото дата.

При поканата свид. И. не определил конкретна дата или краен срок за явяване на жалбоподателя, а му обяснил, че можел да се яви, когато имал възможност.

Свидетелят И. не удостоверил писмено призоваването по телефона.

2

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. В. Д. Т.. От тях на първо място се установява датата на настъпилото произшествие. За свид. Т. се изяснява да не е очевидец на деянието, а възприятията си за случилото се да е формирал при проведена беседа с жалбоподателя и със свидетел очевидец, когото е заварил на местопроизшествието да съхранява мотоциклета на Р.. Изяснява се свид. Т. да е установил и жалбоподателя, който е бил приет в лечебно заведение. Показанията на свид. Т. са източник на доказателствена информация още за механизма на настъпване на произшествието, като от разказа на очевидците свидетелят е установил, че по време на движение жалбоподателят е изгубил контрол над управлявания мотоциклет и е паднал извън пътя. Изяснява се, че в резултат от произшествието жалбоподателят е претърпял нараняване на десния си крак.

Следващата значима за делото група обстоятелства, които се установяват от показанията на свид. Т., са тези по съставянето на АУАН. В тази част свидетелят възпроизвежда обстоятелства, на които е очевидец. Установява се, че актът е съставен в отсъствието на жалбоподателя, както и че актосъставителят не е изпращал писмена покана за явяване за съставянето на АУАН. Изяснява се още свид. Т. да е поканил жалбоподателя по телефона, но неизяснено остава по делото на коя дата и колко време преди съставянето на акта е осъществено това телефонно обаждане. Установява се и че при поканването на жалбоподателя свид. Т. не е определил конкретна дата или краен срок, до които да се яви, а е посочил, че жалбоподателят може да се яви в удобно време и когато има възможност. Съдът ползва с доверие показанията на свид. Т., които намира за подробни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел. Макар Т. да не е очевидец на деянието, показанията му и в частта относно механизма на произшествието също получават доверие, тъй като свидетелят е беседвал с всички очевидци и пред съда възпроизвежда съобщените му от тях версии, които напълно се припокриват. По делото не се доказва и при произшествието да е участвало друго лице, поради което заявеното от жалбоподателя и от очевидеца пред свид. Т. не противоречи и не се оборва от останалите доказателства.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

3

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което по недопустим начин е ограничило правото на защита на жалбоподателя и е опорочило и последвалите действия по издаване на обжалваното наказателно постановление. В резултат НП е незаконосъобразно и като такова трябва да бъде отменено.

Допуснатият съществен порок на процесуалните правила представлява съставянето на АУАН в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Последната разпоредба предвижда, че: „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението“. В случая актът е съставен на 10.06.2022 г. в отсъствието на жалбоподателя Р.. Препис му е връчен и актът му е предявен за запознаване със съдържанието му на 24.06.2022 г. Допустимите хипотези на съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. По делото обаче не се доказва да са се осъществили такива факти, пораждащи правомощието за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя. Същият на първо място е бил известен и не се установява да не е могъл да бъде намерен, нито да са извършвани опити да бъде открит, които да са останали безрезултатни. Въззиваемата страна и не твърди да е налице тази първа хипотеза на допустимо съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че не се доказва да е надлежно осъществена и другата хипотеза на правомерно съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, а именно последният да е бил поканен за съставянето на акта и да не се е явил след поканата. Сред доказателствата по делото липсва писмена покана до жалбоподателя за явяване за съставяне на АУАН. От отговорите от РУ Стамболийски при ОДМВР – Пловдив по няколкократно изисканата от съда информация за връчването на покана до жалбоподателя Р. за явяване за съставянето на процесния АУАН се установява, че писмена покана никога не е изпращана. В този смисъл са и показанията на свид. Т.: „ Писмена покана за явяване за съставяне на АУАН не съм изпращал на лицето“.

Вместо това актосъставителят посочва, че е поканил жалбоподателя по телефона. Макар разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН да не предписва форма за действителност на поканата, то в тежест на административнонаказващия орган е да докаже поканването на жалбоподателя. Относно призоваването по телефона нормативна уредба, приложима в административнонаказателния процес на основание чл. 84 от ЗАНН, се съдържа в чл. 178, ал. 11 от НПК. Съгласно посочената разпоредба:

„в бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса или 4 факса. Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение“. Призоваването по телефона е уредено като изключение от общите правила, при което за постигането на законово призната цел – бързина на действието, се допуска отклонение от писменото начало при връчването на призовки и съобщения на лицата.

Доколкото това действие поражда процесуални последици в правната сфера на административнонаказателно отговорните лица, то законодателят е установил минимални гаранции за законосъобразност на призоваването по този извънреден способ – писмено удостоверяване за извършеното призоваване по телефона. По делото се доказва, че такова удостоверяване не е извършено. Неспазването на писмената форма за действието по чл. 178, ал. 11 от НПК съществено опорочава призоваването. Касае се за императивно установен ред за извършването на процесуалните действия по призоваване, приложим и към връчването на покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Спазването на този ред е гаранция за охраняване на правото на лицето, срещу което се съставя АУАН, на участие в производството, а следователно е част и от общото му право на защита в процеса. Чрез съставянето на АУАН в отсъствието на жалбоподателя Р. и без да е надлежно поканен, е нарушено именно правото му на защита. Това е и критерият за преценка дали допуснато нарушение на процедурата е от категорията на съществените или не. Щом в случая процесуалното нарушение ограничава правото на защита, то е съществено и е опорочило и в последствие издаденото наказателно постановление въз основа на незаконосъобразния АУАН.