Определение № 1465 от 06.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1465 гр. София, 06.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20238002100095 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Е. В., чрез процесуалния представител адвокат Т.

Х., срещу решение № 1123/03.08.2022 г. по в. гр. д. № 512/2022 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 293/03.09.2021 г. по гр. д. № 587/2020 г. на Пернишкия окръжен съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, [населено място] осъдителен иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 29.08.2015 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, за разликата над уважения размер от 40 000 лв. до пълно предявения размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва от 29.08.2017 г. до окончателното заплащане на сумата и са присъдени разноски по делото. Решението е постановено с участието на Ц. С. В. като трето лице помагач на ЗАД „АРМЕЕЦ" АД. В касационната жалба се поддържа, че постановеното въззивно решение, в обжалваната част, е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли да бъде отменено и бъде постановено касационно решение по съществото на спора, с което предявения осъдителен иск бъде уважен изцяло със законните последици.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от обуславящо значение за изхода на спора като по отношение на тях се поддържа наличието на допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните : 1. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, 1 въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2. Кои са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД и следва ли решаващият съд задължително да изложи съображения по всеки един критерий (признак), при определяне размера на обезщетението; 3. Доколко и до каква степен съдът при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка гражданска отговорност.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. А., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

За да постанови обжалвания резултат относно размера на присъденото компенсационно обезщетение, въззивният съд е приел, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла травма в областта на лявата мишница с фрактура на лявата мишнична кост в долната й част като първоначално счупването е наместено и е поставена гипсова имобилизация, но на проведен контролен преглед е установено, че е налице вторично разместване на фрагментите, което е наложило хоспитализация с провеждане на оперативно лечение - открито наместване на счупването с фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Посочено е, че след почти две години отново е постъпила в лечебното заведение, но вече за отстраняване на металната остеосинтеза, като не е било възможно да бъдат отстранени два винта. Констатирано е, че вещото лице от СМЕ, след извършен анализ на представените по делото медицински документи и личен преглед на пострадалата, е изяснил, че е налице надлъжен оперативен белег по предно външната страна на лявата мишница с дължина 10 см. и ширина 1 см. над нивото на кожата, констатирал е хипертрофия на мускулатурата на лява мишница, въпреки че е запазен изцяло обемът на лявата лакътна и лява раменна стави, уточнил е, че лечението е продължило около 6 месеца - без усложнения, като към момента на прегледа възстановителният процес е завършил. Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице по СМЕ при целенасочени упражнения е възможно при хипертрофията на мускулатурата да се възстанови мускулната маса и мускулният обем, но е невъзможно самият мускул да бъде възстановен, тъй като там е нарушено кръвоснабдяването -поради поставената остеосинтеза. Посочено е, че от заключението по приетата СППЕ се установява, че в причинно-следствена връзка с настъпване на процесното травматично увреждане ищцата първоначално е изживяла остра стресова реакция -стресово разстройство на психичната дейност с разнообразна, непрекъснато меняща се клинична картина, включваща 2 както психични, така и телесни (вегетативни) симптоми като състоянието не е отминало в обичайните срокове, а е продължило да персистира във времето като посттравматично стресово разстройство - наблюдават се доминиращи тревожни и депресивни симптоми, вкл. и относително трайни промени в личностовите нагласи в посока тревожен тип реакция.

Посочено е, че след преживяната травма ищцата е била консултирана от психиатър, който й е назначил терапия, но тя не я приела, като според вещите лица ако ищцата посещава терапия с медикаментозно лечение, ще настъпи подобрение. Констатирано е от събраните гласни доказателства, че след изписването от болницата пострадалата се чувствала зле болката не отшумявала, трудно се обслужвала, тъй като е „левичар", увредата й създавала затруднение в писането, поради което и трудно завършила училище, макар и да е контактувала с приятели и съученици. Според субективните й възприятие обемът на движенията на ръката не бил възстановен напълно, изпитвала притеснение от белега на ръката, и до днес не носела дрехи с къс ръкав, не работела, тъй като търсила работа в магазин за дрехи, като сервитьорка, но изпитвала затруднения с ръката. Въззивният съд е приел за достоверни свидетелските показания, с изключение на данните за намален обем на ръката, тъй като от СМЕ е изяснено категорично, че възстановителният процес е приключил окончателно. При така установените фактически констатации, съдът е формирал решаващ правен извод, че справедливият размер на заместващото обезщетение на ищцата, за причинените й от противоправното поведение на делинквента Ц. С. В. неимуществени вреди, е в размер на 40000 лв. Изложени са мотиви, че законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди - в размер на 2 млн. лева при причиняване на неимуществени и имуществени вреди при всяко едно застрахователно събитие - арг. чл. 266, т. 1, б. „а" КЗ (отм.) като целта на заместващото обезщетение обаче е да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Прието е, че съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие средата на 2015 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания на пострадал в млада възраст - на 16 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, възлиза на 40 000 лв. Посочено е, че при определяне на това обезщетение е съобразено, че като е отказала да продължи терапията при психиатър, ищцата е допринесла до задълбочаване на психологическия проблем, който обаче не е непреодолим.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в 3 противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в случая не са налице.

Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса, формулирани в изложението, тъй като въззивният съд се е съобразил с ППВС_4/68_г. и формираната трайна практика на ВКС по чл._290_ВКС относно приложението на чл._52_ЗЗД като е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, които са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени от събраните по делото доказателства и подробно е изброил причинените на пострадалата увреждания, търпените болки и страдания, тяхната продължителност, начина, по който тези увреждания са се отразили и на психическото й състояние, след което е посочил кои от тези факти и обстоятелства имат съществено значение за определяне размера на дължимото обезщетение-пострадала в млада възраст - на 16 години при настъпване на процесното застрахователно събитие. В съответствие с трайно установената практика на ВКС, включително посочената в изложението, въззивният съд не само е изброил имащите значение за определяне размера на обезщетението обстоятелства, но е посочил и конкретно онези от тях, на които е придал съществено значение, приемайки, че именно тези обстоятелства в случая са определящи. При това следва да се отбележи, че детайлен анализ на всяко едно от тези обстоятелства или само на някои от тях е необходим само ако е налице оспорване значението на конкретни обстоятелства за определяне на обезщетението, а в случая подобно оспорване не е налице.

По отношение на третия формулиран от касатора въпрос е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, включително и цитираната в изложението, с която въззивният съд изцяло се е съобразил при определяне на размера на заместващото обезщетение. В константната практика на ВКС /решение. №_ 83/06.07.2009. г.. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение.№_ 1/26.03.2012.г, по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение_№_189/04.07.2012_г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение.

№_ 95/24.10.2012. г.. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение. № 121/09.07.2012. г._ по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове/ е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", съгласно .чл._226_КЗ. (отм.) във връзка с .чл._ 266. КЗ. (отм.).