Решение № 495 от 30.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Василена П. Мидова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора М. Н. Т. като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно наказателно дело № 20251100602881 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава XXI НПК.

Обжалвано е определение от 16.04.2025 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 133-и състав по НЧД 1621/2025 г., с което съдът е определил на В. П. едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени по НОХД № 39/2023 г. по описа на РС Карлово, по НОХД № 221/2023 г. по описа на РС Карнобат и по НОХД № 20816/2017 г. по описа на СРС - 10 месеца ЛОС. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал при изтърпяване на наказанието времето, през което осъденият П. е търпял наказание ЛОС или е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ по дела от съвкупността. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 2 от НК районният съд е присъединил към определеното общо най-тежко наказание наказанието ЛПУМПС за срок от 10 месеца, наложено по НОХД № 221/2023 г. по описа на РС Карнобат. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил към определеното общо най-тежко наказание и по-тежкото от двете наказания глоба - в размер на 2500 лева, наложено по НОХД № 39/2023 г. по описа на РС Карлово. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието 1 една година ЛОС, наложено по НОХД № 12441/2013 г. по описа на СРС, което следва да се изтърпи изцяло и отделно от определеното общо най-тежко наказание по делата от съвкупността. Приспаднал е при изтърпяване на наказанието времето, през което осъденият П. е търпял наказание ЛОС по НОХД № 12441/2013 г. по описа на СРС, както и мярка за неотклонение „задържане под стража“.

На 15.04.2025 г. срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адв. Б. М. – защитник на осъденото лице, дала и повод за образуване на настоящото производство. В нея се моли за отмяна на първоинстанционното определение като неправилно. Защитникът посочва, че към момента осъденото лице П. не е започнал да търпи нито едно от наложените му наказания, за което е представил справка пред първия съд.

Посочва се, че очакванията били определението на съда да е в смисъл, че лицето следва да търпи „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което да бъде отложено по реда на чл. 66 НК. Вместо това определеното ефективно наказание, което да се търпи при „ОБЩ“ режим, нарушавало правата на осъденото лице. Счита, че положението на последния е било влошено чрез подаването на молбата за групиране на наказанията, като то не е извършено по най-благоприятния за него начин. Посочва също, че деянието по делото в Софийски районен съд е извършено преди 10 години, което било младежка постъпка, останала на фазата на опита. Моли градски съд да ревизира акта на първата инстанция, като приложи разпоредбата на чл. 66 НК.

В разпоредително заседание на 07.05.2025 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, нито е необходимо допускането и разпитването на свидетели и/или назначаването и извършването на експертизи. Необходимо е обаче, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, изискването на справки от компетентните държавни институции относно времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” и/или „домашен арест” по различни наказателни производства, както и относно изтърпените до момента наказания.

В съдебно заседание от 06.06.2025 г. осъденият П. не се е явил, като съдът докладва постъпила от него молба, в която посочва, че не желае да присъства и ще бъде представляван от адв. М., като моли да се даде ход на делото. Адвокат М. – упълномощен защитник, се е явил. В хода на съдебното следствие въззивният състав прочете и прие постъпилите справки за 2 съдимост, бюлетини за съдимост и съобщения от МВР-ГДИН, както и РПБургас. В своята пледоария адв. М. моли да не бъде влошавано положението на подзащитния му, а да се приложи чл. 66 НК и наказанието му да бъде отложено. Прокурорът намира първоинстанционния акт за правилен и моли да бъде потвърден.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното определение, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подаден в срок, от лице, което има право на същата, както и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

По същество съдът намира, че жалбата е неоснователна.

По отношение на В. П. има 4 влезли в сила акта, а именно:

1.Протоколно определение по НОХД № 12441/2013 г. по описа на СРС, влязло в сила на 29.12.2014 г., за деяние по чл. 194 от НК, извършено в периода от неустановена дата през месец февруари до неустановена дата през месец април 2013 г., за извършването на което му е наложено наказание една година „лишаване от свобода“ /“ЛОС“/, отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66 от НК;

2. Протоколно определение по НОХД № 39/2023 г. по описа на РС Карлово, влязло в сила на 25.01.2023 г., за деяние по чл. 281 от НК, извършено на 26.11.2022 г., за което му е наложено наказание 10 месеца ЛОС, отложено с три години изпитателен срок на основание чл. 66 от НК, както и „глоба“ в размер на 2500 лева;

3. Протоколно определение по НОХД № 221/2023 г. на РС Карнобат, в сила от 20.07.2023 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, извършено на 29.10.2022 г., за което му е наложено наказание 9 месеца ЛОС, отложено с три години изпитателен срок на осноавние чл. 66 от НК, както и „глоба“ в размер на 490 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца;

4. Присъда по НОХД № 20816/2017 г. по описа на СРС, в сила от 08.07.2024 г., с която е наложено наказание 3 месеца ЛОС при общ режим за престъпление по чл.195 НК, извършено на 31.03.2017 г.

3

Изводите, които е направил районният съд относно групирането на наказанията по така изброените присъда и определения са правилни, като същите са резултат от вярна преценка на доказателствата по делото, респективно правилно съдът е установил приетите фактически приложения, като е намерил, че са налице основанията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на последните три наложени наказания. Видно от справката и бюлетините за съдимост датите на извършените деяния по условно обособените 2, 3 и 4 от горепосочените съдебни актове са преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях и същите се намират в условия на съвкупност от престъпления. След групирането им правилно първата инстанция е наложила най-тежкото наказание измежду тях, което се явява това от 10 месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 39/2023. Към така определеното наказание в групата, законосъобразно районният съд е присъединил наказанието „глоба“ в размер на 2500 лв., наложена по НОХД № 39/2023 г., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца, наложено по НОХД № 221/2023 г. Що се касае за определеното от районния съд ефективно изтърпяване на наложеното наказание от 10 месеца „лишаване от свобода“, същото при първоначален „общ“ режим, проверяващият съд намира този извод за законосъобразен.

Неправилен се явява доводът на защитата, според която при групиране на посочените наказания следва да се приложи чл. 66 НК, като се постанови отлагане на изтърпяване на определеното общо наказание. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 66 НК предвижда приложението й единствено ако лицето не е осъждано на наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, което в настоящия случай се явява неизпълнено условие, доколкото П. е бил осъден по НОХД № 12441/2013 г., влязъл в сила преди извършването на последващите 3 престъпления, като деянието по НОХД № 20816/2017 г. по описа на СРС се явява извършено в изпитателния срок по НОХД № 12441/2013 г. по описа на СРС. При тези обстоятелства съдът е възпрепятстван от приложението на чл. 66 НК, след като не са налице предпоставките за това.

Пак при тези съображения, неоснователен е и доводът на защитата, че със своето определение районният съд е допуснал процесуално нарушение като е влошил положението на осъдения спрямо това, преди подаване на молбата за групиране на отделните присъди. Принципът “reformation in pejus” представлява допълнителна процесуална гаранция за правото на защита, която осигурява свобода на подсъдим да упражни правото си на жалба срещу 4 невлязъл в сила съдебен акт, без опасения, че при ново разглеждане на делото съдът може да влоши положението му. Настоящото производство обаче е такова по чл. 306, ал. 1 НПК, в което съдът служебно извършва пълно групиране на наказанията, без да е ограничен от исканията в молбата, като единствено съблюдава принципа за най-благоприятното групиране на същите – т. 7 от Постановление № 4 от 28.06.1965 г. на Пленума на ВС, което не е загубило сила съгласно Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2022 г. на ОСНК на ВКС.

На основание чл. 57, ал. 1, .т 3 от ЗИНЗС районният съд правилно е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като е приспаднал времето, през което осъденият е търпял наказание „лишаване от свобода“ по делата от съвкупността, както и времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК.

Правилно районният съд е изключил от групата деянието по НОХД № 12441/2013 г. на СРС, тъй като между него и следващите има влязъл в сила съдебен акт. По отношение на това престъпление се явява изпълнена хипотезата на чл. 68 от НК предвид факта, че деянието по НОХД № 20816/2017 г. е извършено в изпитателния срок на условното осъждане по НОХД № 12441/2013 г., поради което наказанието по последното следва да бъде приведено в изпълнение отделно.

При привеждане в изпълнение наказанието по първото престъпление /това по НОХД № 12441/2013 г./, правилно първата инстанция е определила „общ“ режим на изтърпяване на същото, като е приспаднала времето на задържане на лицето по ЗМВР и НПК, както и времето, през което е търпял наказанието.

Доколкото в настоящия случай не се констатират основания за приложението на чл. 24 НК, правилно районният съд не е увеличил така наложеното на подсъдимия общо най-тежко наказание.

С оглед горните съображения съдът констатира, че не са налице основания за изменение или отмяна на първоинстанционното определение и същото следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, на осн. чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, СГС, НО

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.04.2025 година по НЧД № 1621/2025 година на Софийски районен съд, НО, 133-и състав.

Решението е окончателно и като такова не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6