Решение № 189 от 30.03.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Пазарджик, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20225220200078 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Б.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. Велинград, представлявано от управителя Б. АТ. Б., против Електронен фиш Серия Г, № 0020684, издаден от ОДМВР- Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от Кодекс на застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Релевираните в подадената жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща представител, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на ЕФ. Претендира и присъждане на разноски.

За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено становище от пълномощник на директора, с което се иска потвърждаване на ЕФ, прави се възражение за прекомерност на разноските на ответната страна и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско 1 възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова, че на 04.08.2020г., в 15:19 часа, в гр.Пазарджик, на бул.“Стефан Стамболов“, в посока на движение към кръстовище с ул.“Димитър Греков“ било заснето движение на л.а. „Тойота Рав 4“ с ДК № ***, собственост към този момент на дружеството „Б.“ ООД.

Процесното МПС било заснето с АТСС – ARH CAM S1 с № 11743bb, като било установено нарушение на Кодекса за застраховането, т.к. за посоченото МПС, което било притежание на горепосоченото юридическо лице и което било регистрирано в Р България, респ. не било спряно от движение, не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Същият бил връчен на управителря на дружеството-жалбоподател на 19.08.21г., а жалбата против него била подадена на 31.08.2021г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, като подаден в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на издадения ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна, поради следното:

ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и материалноправна законосъобразност, като се правят конкретни възражения за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/ и нарушения на материалния закон. Съдът обаче намира така направените възражения за неоснователни.

На първо място видно от ЕФ, в същия е дадено пълно и ясно описание на нарушението. Посочена е дата, час и място на извършването му. Посочено 2 е че по време на движение е било заснето процесното МПС от цитираното по модел и номер автоматизирано техническо средство. Посочен е и собственикът на МПС, също и това че то е регистрирано в страната и не е спряно от движение, но собственикът му не е сключил ЗЗ „ГО“ на автомобилистите. В този смисъл неоснователно се явява възражението за липса на описание на нарушението и в частност за неприложимост на разпоредбата на чл.638 ал.4 от КЗ, която предполага МПС да е било заснето по време на управление. Действително при описанието на нарушението не е било казано буквално, че то е било установено „по време на управление“, така както изисква нормата на чл.647 ал.3 от КЗ. Няма спор обаче, че в ЕФ е казано, че нарушението е установено по време на движение на МПС, като е указано, че то е било с посока на движение към к-ще с ул.“Д. Греков“, а движението неминуемо означава, че същото се управлява, тоест че е налице управление на това ПС.

Отделно от това в ЕФ е дадена ясна правна квалификация на нарушението с направените релевантни привръзки, посочена санкционна норма и съответната й санкция.

Нарушението е квалифицирано по санкционния чл.638 ал.4 от КЗ, съдържащ и състава на нарушението, според който „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция“.

Правилно е посочена и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, според която „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение“. Поставената привръзка с чл.461 т.1 от КЗ сочи задължителния характер на този вид застраховка. Посочената е и санкционната норма на чл.638 ал.1, т.2 от КЗ, доколкото наказващият орган е ангажирал отговорността на собственика на МПС - юридическото лице „Б.“ ООД, налагайки му съответната санкция - имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

3

В конкретния казус е без всякакво значение кое конкретно физическо лице, на процесните дата, час и място е било водач на МПС, защото в хипотезата на чл.638 ал.4 от КЗ, при всички случаи се санкционира собственикът на МПС. Правното основание за издаване на процесния санкционен акт е чл.647 ал.3 от КЗ, съгласно който „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Член 189 ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага“. От съдържанието на текста става ясно, че относно реда и условията за издаване на фиша препращането е към ЗДвП. Но с оглед на последното изречение, реализира се отговорността единствено спрямо собственика на МПС, т.е. само той може да бъде субект на отговорността за нарушение по чл.638 ал.4 от КЗ.

Неоснователно е възражението за липса на яснота относно това кое е санкционираното лице - дали ЮЛ чрез неговия законен представител или физическото лице Б.Б., като се твръди, че била наказана последната, но тя не била собственик на процесното МПС, а отделно от това й била наложена имуществевна санкция вместо глоба, което и незаконосъобразно.

Това възражение най-малкото звучи несериозно. Ясно е посочено в ЕФ, че собственик на процесното МПС е ЮЛ „Б.“ ООД, чиито законен представител е Б.Б.. Следователно не е налице никакво объркване относно това кой е санкционираният субект, още повече че въззивната жалба е подадена именно от санкционираното ЮЛ чрез законния му представител.

С оглед на изложеното може да се направи извода, че нарушението е ясно и детайлно описано, като му е дадена и съответната правна квалификация, а това прави възможна, в гарантирания от закона обем, защита против ЕФ.

На следващо място - неоснователно е възражението в смисъл, че ЕФ е 4 бил издаден след заснемане с АТС, за което не било ясно дали е мобилно или стационарно разположено на пътя, т.к. това обстоятелство не било отразено в обстоятелствената част на фиша. Първо следва да се каже, че сред задължителните реквизити на ЕФ не фигурира вида на АТСС, с което е заснето нарушението, т.е. дали е мобилно или стационарно. Тук следва да се каже, че с измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира /когато то е мобилно разбира се, било то в служебен автомобил или на конкретен пътен участък/, включва и задава ограничението на скоростта или пък го настройва само на режим за заснемане, когато работи с приоритет „застраховка“, както е в настоящия казус, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол.

Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта, респ. на заснемането от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира канкретно нарушение.

При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.

Видно е от удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2019г., издадено от БИМ /л.13 от делото/, процесното АТС е одобрен тип средство за измерване, което е мобилно /преносима система/, като е вписано в регистъра на 5 одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126. Видно е от протоколите за първоначална и последваща проверка за техническа изправност /л.14-15 от делото/, че процесното АТСС към инкриминираната дата е било технически изправно.

Установи се безспорно по делото, че заснемането на движението на автомобила е станало с мобилно автоматизирано техническо средство- ARH CAM S1 с № 11743bb. Няма съмнение, че използваното АТСС е предназначено не само за осъществяване на контрол за скоростта, но и за установени и заснети МПС без сключен договор за ЗЗ “ГО“. С процесното АТСС е бил осъществяван контрол на посоченото в ЕФ място, за което е съставен от служител при Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата, протокол за използване на АТСС по чл.10 от Наредба № 8121з532/2015 г., приложима с оглед препращането от КЗ към ЗДП /виж протокол на л.5/. В случая е спазено и изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата – протоколът да се съпровожда със снимка на разположението на уреда, като такава е налична /л.6 от делото/.

Несъстоятелно е възражението за допуснато СПН, т.к. АТСС било използвано на 04.08.2020г., а протоколът по чл.10 от Наредбата бил от 07.08.2020г., при което възниквало съмнение с кое точно АТСС било заснето нарушението. Видно от отразеното в горния десен ъгъл на въпросния протокол, в него недвусмислено е отразена „дата на използване“ – 04.08.20г., а над тази дата е изписаната датата, на която въпросният протокол е бил регистриран в деловодството на С-р „ПП“ – 07.08.20г. От отразеното в долния ляв ъгъл на протокола „дата на приемане“ – 04.08.20г. е видно, че именно тогава полицейският служител, който е използвал АТСС и е изготвил протоколът, го е предал на проверяващият полицейски служител Георги Банев, който пък го е проверил на 07.08.20г. и след това същият е бил регистриран с деловодната система.